Решение № 14182 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2012 г.

Решение № 14182 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СГКК, гр. Перник, против Решение № 72/21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 41/2012 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Росица Кирилова Стоилкова против Заповед № КД-14-14-1/9.01.2012 г. на Началник СГКК, гр. Перник, с която се одобрява изменение в КК и КР на гр. Перник чрез нанасяне на самостоятелни обекти в КК и КР и промени в данните за собственост. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано е прието, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като административния орган не е посочил в коя от трите хипотези на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР попада изменението. Неясните мотиви водят до невъзможност съда да извърши контрол за законосъобразността на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Не е бил съставян Акт за непълноти и грешки, което е задължително условие и установено от закона изискване в това производство. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в случая е налице хипотезата на чл. 56 и чл. 57 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, поради което не е било необходимо издаването на акт за непълноти и грешки. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд и обосновано е прието, че подзаконовия нормативен акт не съдържа друга различна процедура относно поддържане на кадастралната карта в актуално състояние, а само посочва техническите изисквания към установената със ЗКИР процедура. Също така оспорената заповед не съдържа такива правни основания. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,