Решение № 282 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 878/2008 г.

Решение № 282 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 878/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247 и чл. 250 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 10936/07.12.09 г. на М. Й. и Г. Й. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решението от 05.11.09 г. по настоящото дело, както и за допълването му в частта за разноските. Молителите поддържат, че вместо имотът им за бъде описан с действителния номер: УПИ ХII-139 от кв. 14 по плана на [населено място], навсякъде в мотивите и в диспозитива на решението е посочен грешен номер - УПИ ХIII-39. Освен това не било уточнено към коя скица препраща диспозитивът на решението, скицата не била приподписана от състава на съда. Иска се отстраняване на тези очевидни фактически грешки, както и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Ответниците в производството С. Г. Г. и М. Г. М. оспорват молбата. Считат, че в решението няма допуснати очевидни фактически грешки, а освен това не могат да бъдат присъдени изцяло разноските на ищците, тъй като искът им е частично уважен. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Както в мотивите, така и в диспозитива на решение № 817 от 05.11.09 г. по настоящото дело, имотът на молителите е описан неправилно, като вместо УПИ ХII-139 в решението погрешно е посочен УПИ ХIII-39. Касае се за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена с настоящото решение. В решението по делото искът по чл. 108 от ЗС е уважен за част от спорния имот, съгласно скица № 1 към заключението на вещото лице П. Й. от 23.09.09 г. Тъй като към това заключение са представени две скици № 1, първата от която е приподписана от състава на съда, следва да се уточни по реда на чл. 247 от ГПК, че скицата, към която препраща съдебното решение е тази, намираща се на стр. 46 по делото. Със съдебното решение съставът на съда е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в срок и е основателна. Със съдебното решение искът по чл. 108 от ЗС е уважен за част от спорния имот, приблизително равна на 2/3 от него. Съразмерно на уважената част от иска следва да се присъдят и разноските на молителите за всички съдебни инстанции. За първата инстанция сторените от тях разноски са 2,60 лв., като се отчете деноминацията на лева; за втората инстанция - 57,50 лв., а при първото касационно обжалване - 15 лв. За производството по настоящото дело не са представени доказателства за сторени разноски. Общият размер на разноските е 75,10 лв., а 2/3 от тях е 50,06 лв., които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 250 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,