Решение № 7141 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2014 г.

Решение № 7141 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник министър на здравеопазването чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 483 от 28.01.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 3531/2013 г. С него се отменя заповед № РД-22-21 от 18.02.2013 г. издадена от директор на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" и преписката изпратена на министъра на здравеопазването за ново произнасяне по заявлението на Виктор Ромилов Попов от 11.05.2012 г. за заплащане на лечение в чужбина. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът Виктор Ромилов Попов чрез пълномощник адвокат Русанова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в пимен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Виктор Ромилов Попов срещу заповед № РД - 22-21/18.02.2013 г. С нея му се отказва заплащане на 39968.80 евро за сметка на бюджета на министерство на здравеопазването за хирургично лечение в Международен институт по неврология гр. Хановер, Германия. Мотивите за отказа са основани на становища на външни експерти по неврохирургия, съгласно които този вид тумор може да бъде опериран посредством два подхода - будна краниотомия и/или интраоперативно картиране на функционалните зони на мозъчната кора. При проведеното лечение в чужбина е използван подхода на интраоперативен магнитен резонанс. Очакваните резултати при използване на двата подхода са съпоставими. Предложеното лечение в Република България - хирургична ексцизия с будна краниотомия и електрофизиологичен контрол е достатъчно ефективно и надеждно. Изразено е становище, че проведеното в чужбина лечение няма научно доказани предимства пред лечението чрез будна краниотомия. В случая се касае за един и същи хирургичен метод - ексцизия на тумора, при два подхода. Единият от подходите - интраоперативен магниторезонансен контрол, извършен в чужбина няма научно доказани предимства пред другия подход - оперативно лечение чрез будна краниотомия и изборът на клиниката и на съответния подход е лично на пациента. Предвид изложеното е взето отрицателно становище за заплащане на писканото лечение извършено в чужбина. Методът на оперативна ексцизия за отстраняване на тумор може да бъде осъществен в клиника по неврохирургия на "Многопрофилна болница за активно лечение" Св. Иван Рилски" ЕАД София с подход чрез будна краниотомия. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. За да постанови решението си съдът е установил чрез заключение на съдебно медицинска експертиза, че методът интраоперативен магниторезонансен контрол е приложим за Виктор Попов. Също така, че в конкретния случай максималната редукция на туморната формация може да се постигне с използването на интраоперативен МРТ контрол. Също така от заключението съдът е установил, че използваният оперативен метод приложен на Виктор Попов е най подходящ за него, тъй като именно този метод ще доведе до максимална редукция на тумора и минимална травма на функционално важни зони. На следващо място е установено, че интраоперативен магниторезонансен контрол не е приложим в България, а се прилага в чужбина и е с доказа ефективност на лечение в световната практика и предимствата на този метод са обосновани в заключението на експертизата. С него се постига по голям радикализъм и рецидивите, налагащи повторни операции са сведени до минимум, като прогнозата в дългосрочен план е относително по благоприятна и с относително по голяма преживяемост. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че са налице предпоставките на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. При несъобразяване от административния орган издал акта с тези предпоставки обжалваната заповед е приета за незаконосъобразна и като такава е отменена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Съгласно ал. 5 условията и редът за финансиране от държавния бюджет на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Това е Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина /Наредбата/. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 по реда на наредбата се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. По делото е спорно налице ли са така цитираните материални предпоставки за заплащане на извършеното лечение на Виктор Ромилов Попов в чужбина. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки който извод е изведен от заключение на медецинска експертиза. Този извод е изведен и след анализ на всички доказателства по делото и приложимата уредба. С касационната жалба се оспорват изводите на съда относно наличието на тези материални предпоставки като основно се твърди, че лечението може да бъде извършено в България с еднаква сигурност на изхода от него и се оспорва ефективността на приложеното лечение в чужбина в по голяма степен от ефективността на лечението в България. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извел обосновани изводи като се е позовал на заключението на вещото лице за да приеме, че мотивите на административния орган не обосновават взетото решение за издаване на административен акт съдържащ отказ за заплащане на извършеното лечение. В заседанието в което е изслушано вещото лице е подчертано от експерта, че методът на лечение в България е съвременен, но е единствено възможен, а другият метод на лечение с интраоперативен резонанс, който се прилага в чужбина, в България не се прилага. Това са различни методи които се извършват всеки от тях със специфична апаратура, като най добри резултати се получават от комбинираното им използване, което в България не се извършва. Вещото лице е подчертало също така, че в клиниката в Хановер където е правена операцията разполага и с трите методики - двете поотделно и комбинация от двете. В съдебното заседание в която е прието заключението на вещото лице е поискана тройна експертиза от представителя на административния орган като съображенията са били, че заключението има субективни насоки. При отсъствие на конкретни съображения във връзка с това възражение съдът правилно е отхвърлил искането и решил делото въз основа на така представеното заключение. Това заключение отново се оспорва в касационната жалба но тези възражения не обосновават касационно основание за отмяна на решението, тъй като събирането на доказателства по съществото на спора се извършва пред административния съд. При изложеното по горе решението не съдържа основанията за отмяна сочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника поискани своевременно и доказани в размер на 6000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение