Решение № 6781 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2012 г.

Решение № 6781 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Митница Пловдив, срещу решение № 1384 от 7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1926/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1150/28.06.2011 г. на началника на същата митница, с което по ЕАД № 10BG003000Н0017191/9.02.2010 г. е определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това определени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 795,61 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 9.02.2010 г., до окончателното погасяване на задължението, както и транспортни разходи в размер на 153,81 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 1150/28.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представите юрисконсулт Нина Гацова, в представени писмени бележки и в открито съдебно заседание, я оспорва, с искане решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред административния съд митническо решение, митническият орган е определил нова митническа стойност на внесената стока по ЕАД № 10BG003000Н0017191/20100209. С решението е прието, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 от МК е по-висока от декларираната от вносителя. Този извод, митническият орган е направил на база изпратените документи от митническите органи на Турция, при извършена проверка по линия на международно сътрудничество, а именно фактура № 531168/26.01.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ012082/6.02.2010 г., представени пред турската митническа администрация при износната операция. Митническият орган е съпоставил документите, представени при вноса с изпратените документи и е установил несъответствието им в частта относно условията на доставката и общата фактурна стойност. Митническият орган е възприел за цена на стоката, цената по представената фактура от турската митническа администрация. По този начин е определена митническата стойност на процесния внос в размер на 7 183,43 лв., върху която е определен и дължимия за доплащане ДДС в размер на 795,61 лв., ведно със законната лихва. Митническият орган е приел за условие на доставката ЕХW (EX Works) Истанбул. Пловдивският административен съд е отменил обжалваното решение. Посочил е, че необосновано е придаден приоритет на документацията, представена от износителя пред турската митическа администрация. Съдът е приел, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК не обоснова извод за неистинност на представените от жалбоподателя частни документи, поради взаимната им обвързаност и съответствие - не се е установило противоречие между тях, както и по отношение разчитане с бюджета. Заплатеният ДДС е бил върху декларираната стойност по ЕАД, която произтичала от фактурата, издадена в съответствие с договора между контрагентите. Съдът е изложил аргументи в насока на това, че същественото в случая е коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Посочил е, че тезата за несъответствие на декларираната от жалбоподателя митническа стойност с действителната такава - не е доказана. Предвид установените факти съдът е преценил, че посочената сума в представената от Садат ООД фактура е подлежащата на плащане цена за описаните в нея стоки, като съответстваща с договорената по см. на чл. 35 ЗМ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 1717.54 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Следва да се отбележи, че във фактурата, приложена при оформяне на вноса е уговорено условие за доставка CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а във фактурата на износителя липсва посочване на такова условие. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 3633 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2012 г.; решение № 6052 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2011 г.; решение № 9797 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г. По гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юрисконсулт Гацова в депозираните по делото писмени бележки, на "Садат" ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,