Решение № 13226 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2019 г.

Решение № 13226 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 386 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 789/2018 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Ж. Жекова от [населено място], срещу акт за установяване на задължение № МД – АУ – 12687 – 1/17.11.2017 г., издаден от орган по приходите в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" на Община Варна, с който са й установени задължения за периода 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 години за поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.27 с административен адрес гр. Варна, р-н Младост, местност "Шашкъна", целия с площ от 1875 кв. м., ведно с подобренията в имота, както следва: - данък недвижими имоти ведно с лихвата в размер на 1 619, 88 лв., а такса битови отпадъци ведно с лихвата – 3 090, 82 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Варна разноски по делото в размер на 560 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ж. Жекова от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Ж. Недев от АК - Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Местни данъци" при Община Варна чрез своя процесуален представител оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил е отхвърлил жалбата на Ж. Жекова от [населено място], срещу акт за установяване на задължение № МД – АУ – 12687 – 1/17.11.2017 г., издаден от орган по приходите в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" на Община Варна, с който са й установени задължения за периода 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 за поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.27 с административен адрес гр. Варна, р-н Младост, местност "Шашкъна", целия с площ от 1875 кв. м., ведно с подобренията в имота, както следва: - данък недвижими имоти ведно с лихвата в размер на 1 619, 88 лв., а такса битови отпадъци ведно с лихвата – 3 090, 82 лв. Съдът е описал подробно притежавания от жалбоподателката недвижим имот/стр. 2 – 3 от решението/, събраните и представени по делото писмени доказателства - стр. 3 – 6 от решението, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 402 – 406 от делото/, посочил е, че е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изслушване на свидетелски показания относно реалното представяне на услугата по събирате на битови отпадъци. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. На първо място е очертана правната рамка на местните данъци и такси – правната им уредба в ЗМДТ и редът за тяхното установяване. Прието е, че издаденият акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви по отношение на дължимия местен данък недвижими имоти са изложени на стр. 8 от решението, като е изграден извод, че оспореният акт е законосъобразен в тази си част, като жалбоподателката не попада в някоя от хипотезите на чл. 24 ЗМДТ за недължимост на данъка. Решаващите мотиви по отношение на такса битови отпадъци са изложени на стр. 9 – 10 от решението. На база на относимите правни разпоредби, уреждащи процесната материя, решаващият съд е приел, че събраните по делото доказателства, в това число назначената съдебно-техническа експертиза установявят реалното изпълнение на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е, че жалбоподателката неправилно тълкува нормата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че услугата следва да се предостави в непосредствена близост до имота й, като по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Прието е още, че таксата се дължи и независимо от това дали наблизо има поставен контейнер за битови отпадъци. И по отношение на това задължение е отбелязано, че не е налице някоя от хипотезите за недължимост на таксата. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Варна е неправилно в отхвърлителната му част за определените задължения за такса битови отпадъци, и правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част за определените задължения за данък недвижими имоти. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло от касатора, в това число и в отхвърлителната част за данък недвижими имоти. В касационната жалба не се излагат конкретни оплаквания по отношение на първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК съдът не констатира допуснати нарушения на материалния закон по отношение на тази част от решението. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението на Административен съд – гр. Варна следва да бъде оставено в сила. Като правилно и законосъобразно решенето на административния съд следва да бъде оставено в сила и в осъдителната му част за разноските в размер на 343, 39 лв. Направените оплаквания в касационната жалба за неправилност на решението в осъдителната му част за разноските са неоснователни. Видно от данните по делото, процесуалният представител на ответника в съдебно заседание на 29.01.2019 г. / л. 417, гръб/ е поискал заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ/ в приложимата към момента на постановяването на решението редакция/, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по същия ред. Нормата на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК разпорежда, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая размерът на юрисконсулското възнаграждение е определен при спазване на посочената разпоредба съобразно оспорения материален интерес – 1 619, 88 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основните оплаквания на касатора са против отхвърлителната част на решението за такса битови отпадъци и се за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Доводите в тази се отнасят както относно изводите на съда за реалното извършване на услугата, така и по отношение на размера на определените задължения. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, относно това, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот на територията на гр. Варна, , включващ земя и сгради. Спорът се свежда до това дължи ли се такса битови отпадъци за процесните данъчни периоди 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Основните възражения на жалбоподателката против издадения акт за установяване на задължения в първоначалната жалба пред административния съд против установените с акт задължения за ТБО са били в две направления: 1. таксата битови отпадъци по същество е дължима когато услугите са реално извършени, по силата на чл. 170 АПК в тежест на административния орган е да докаже това обстоятелство; 2. Допуснато нарушение на материалния закон относно начина на определяне на дължимата такса, като същата неправилно е определена върху данъчната основа/оценка на недвижимия имот, а не съобразно количеството отпадъци. Наведен е и довод, че в акта няма направено разграничение относно размера на всяко едно от отделните пера на такса битови отпадъци. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. С оспорения акт за установяване на задължения на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци за посочените данъчни периоди за притежавания от нея недвижим имот в общ размер с лихвите от 3 090, 82 лв. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от закона са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Решаващият съд е приел, че ангажираните от административния орган писмени доказателства, както и заключението на вещото лице установяват факта на извършване от страна на Община Варна на всяка една от трите услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на териториите и поддържане на депо за битови отпадъци. Този негов извод е необоснован и изграден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да бъде дължима таксата за тези услуги е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията за съответния период; кметът на Общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районните, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на тяхното предоставяне; имотът да попада в границите на район, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата и общината фактически да е предоставила услугата. Поначало правилно административният съд е приел, ме при условията на чл. 170 АПК, ал. 1 АПК административният орган е този, който следва да докаже гореизброените обстоятелства, свързани с факта на извършване на услугите. В тази връзка от ответната страна по делото са ангажирани следните доказателства: протоколи на Общински съвет - Варна за взети решения за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ; заповеди на Кмета на Община Варна за определяне на границите на районите, в които през 2012 г. – 2017 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за район "Младост", договори с изпълнител /за отделните данъчни периоди/, задания, графици, приемо- предавателни протоколи за дейността по поддържане на чистотата на територията на район "Младост" за всеки месец от данъчните периоди от 2012 г. до 2017 г. /молба на л. 23- 24 от първоинстанционното дело/. Пълномощникът на жалбоподателя е взел становище по отношение на така представените доказателства с писмена молба /л. 25 и сл. от първоинстанционното дело/, като е заявил изрично, които от тях оспорва и на какво основание. По същество оспорването му касае представените от ответника приемо-предавателни протоколи относно извършване на отделните услуги и се изразяват в доводи, че същите са без номера на страници, не са подкрепени от първични счетоводни документи, които да удостоверяват реалното извършване на услугите и да служат като основание за съставяне на протоколите, а за някои от периодите липсват и съставени приемо-предавателни протоколи. В подкрепа на твърденията си, че Община Варна не е извършвала процесните услуги по отношение на недвижимия имот на жалбоподателката, в първоначалната жалба и в допълнителното становище е поискано допускането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при довеждане. Независимо, че това искане е било поддържано пред съда в три съдебни заседания, по него съдът се е произнесъл едва на четвъртото такова – от 4.12.2018 г. /л. 300 – 301 от първоинстанционното дело/, като е приел същото за неоснователно, тъй като доказателствата, съставени между Община Варна и съответните дружества, извършващи услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на обществени територии и депа за битови отпадъци, са официални документи, които не могат да бъдат оспорвани със свидетелски показания. Първоинстанционният съд е направил извод, че възраженията на жалбоподателя за неизвършване на услугите от страна на Община Варна, са неоснователни, а напротив – тяхното реално извършване се установява от писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Този него извод не може да бъде споделен. На първо място в решението няма отбелязване въз основа на кои точно писмени доказателства съдът приема, че услугите са реално извършени. Използваният от съда израз "приложени са достатъчно доказателства за процесните периоди/ е твърде общ. На второ място, съдът не е изложил никакви мотиви относно направеното оспорване от страна на жалбоподателката на част от писмените доказателства. Възраженията в тази насока са съществени и на тях съдът дължи отговор в решението съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. При условията на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът е следвало да открие производство по оспорване на посочените от жалбоподателката доказателства, като разпредели доказателствената тежест в процеса. На трето място, неправилно административният съд е приел, че представените приемо-предавателни протоколи, съставени между общината и извършващите услугите дружества, са официални такива и не могат да бъдат оспорвани с гласни доказателства. Които документи са официални и кои частни дефинира ГПК в глава 14, раздел четвърти, като по аргумент от противното въпросните протоколи не могат да бъдат разглеждани като официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, а съставляват частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК. В същото време разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК определя, че когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. От това следва, че при извършването оспорване на протоколите от жалбоподателката, административният орган е този, който следва да докаже тяхната истинност. В тази връзка съдът не е обсъдил доводите на страната, че протоколите за извършени услуги не са подкрепени от първични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на услугата, което обстоятелство по същество се установява както от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, така и от разпита му в съдебно заседание. Нещо повече, вещото лице посочва в заключението си/л. 405 от делото/, че за 2017 г. има представени само сключен договор и графици за извършване на услугите, но липсват приемо-предавателни протоколи за реалното им извършване, което обстоятелство също не е коментирано от съда. От страна на административния съд няма произнасяне и по възражението на жалбоподателката, че в оспорения акт за установяване на задължения няма разграничение на размера на отделните видове услуги, а искането на жалбоподателката за назначаване на експертиза в тази насока е оставено без уважение. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неизясняване на спора от фактическа страна, което препятства касационната инстанция да извърши проверка за съответствие на решението с материалния закон. Като неправилно решението на Административния съд в отхвърлителната му част за такса битови отпадъци следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да открие производство по оспорване на доказателствата, представени от административния орган и оспорени от жалбоподателката, ако представящата ги страна заяви, че ще се ползва от тях, съответно да разпредели доказателствената тежест по тяхното оспорване. Съдът следва да изложи мотиви относно съдържанието на така оспорените доказателства, като посочи кои от тях кредитира и кои не. Съдът следва да се произнесе и по всички възражения на задълженото лице, както и да посочи какви фактически и правни изводи следват от съвкупната преценка на всички доказателства в контекста на приложимите разпоредби от ЗМДТ. При новото разглеждане делото при условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските по тази част от спора, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на Община Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 343, 39 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,