Решение № 15205 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2013 г.

Решение № 15205 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лилтек Дифенс" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кишинев" № 1, етаж 2, ап. 12 против Решение № 215/10.01.2013 г., постановено по адм. д. № 10961/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1168097/16.12.2011., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2154/31.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който на "Лилтек Дифенс" ЕАД е отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 16 191.87 за данъчен период м. 02.2011 г. и е върната преписката на административния орган за възлагане на ревизия за определяне на спорните данъчни задължения на "Лилтек Дифенс" ЕАД . В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че като е отменил обжалваният АПВ, но с различни мотиви и е постановил съдебно решение с различен в искането в жалбата диспозитив, съдът е издал едно незаконосъобразно и необосновано решение. Излага подробни съображения за нищожност на АПВ № 1311328/15.06.2011 г. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което да се отмени обжалвания АПВ, а по същество постанови ТД на НАП София да възстанови сумата 16. 191.87 лева, част от дължимия, но непреведен по сметка на дружеството ДДС за м. 02.2011 г. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София) не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба. Изразява становище за неправилност на становището на съда за незаконосъобразност на оспорения АПВ, тъй като по правната си същност процесния АПВ е нищожен, предвид, че е последващ на влязъл в сила АПВ от 20.06.2011 г. с идентични страни, предмет и основание - отказ да бъде възстановена сума поради извършено прихващане със задължение за корпоративен данък за 2007 г. Административният орган е следвало да остави без разглеждане процесното искането, като недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В останалата част по отношение диспозитива за връщане на преписката на административния орган решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отменил АПВ, потвърден от ДД "ОУИ" - София, с който на дружеството е отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 16 191.87 за данъчен период м. 02.2011 г., като на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК е върнал преписката на административния орган за възлагане на ревизия за определяне на спорните данъчни задължения на дружеството. Съдът е приел за безспорно наличието на два акта (АПВ) с един и същ номер, дата на издаване и издател, но съдържащи различни разпореждания. Това е АПВ № 1311328/15.06.2011 г., издаден въз основа на ИПВ № 1131132/17.05.2011 г. и резолюция за извършване на проверка № 1131132/27.05.2011 г. Според съда образуваното административно производство за проверка на задължението по ЗДДС за м. 02.2011 г. е в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 129, ал. 3 от ДОПК, довело до постановяване на процесния АПВ при допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда спорните данъчни задължения между страните относно ДДС за възстановяване за месец февруари 2011 г. и корпоративен данък за 2010 г. могат да бъдат установени единствено в ревизионно производство, поради което е върнал преписката с указания за извършване на ревизия, при която да се установят спорните данъчни задължения на дружеството. Така постановеното решение е правилно, в частта в която е отменен обжалвания АПВ. В случая с ИПВ № 1053041128/21.11.2011 г. жалбоподателя е поискал възстановяване на сума в размер на 16 191.87 лева, представляваща невъзстановен и непреведен в цялост размер на ДДС за възстановяване за данъчен период м. февруари 2011 г. С РИП № 1168097/29.11.2011 г. е възложена проверка, при която е издаден оспорения АПВ № 1168097/16.12.2011 г., с който е отказано възстановяване на исканата сума от дружеството. Мотивите за отказ на органа по приходите бил, че за месец февруари 2011 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 48 847.46 лв., който е възстановен на 04.07.2011 г. с АПВ № 1131132/15.06.2011 г., поради което дружеството няма право на повторно възстановяване на сума за ДДС за м. 02.2011 г. В съдебното производство от дружеството жалбоподател е представен АПВ № 1131132/15.06.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП София, въз основа на ИПВ № 105304428/17.05.2011 г. и резолюция за извършване на проверка № 1131132/27.05.2011 г., относно проверка обхващаща периода 01.02.2011 г. -28.02.2011 г. В АПВ е посочено, че за този период дружеството е подало СД по ЗДДС вх. № 22111564692/14.03.2011 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 48 847.46 лв., но не е поискало в срок тази сума, поради което е подало ИПВ № 105304428/17.05.2011 г., с което е поискана същата сума. Органът по приходите е направил извод, че дружеството има право на възстановяване на сумата, няма изискуеми публични задължения, тъй като КД за 2010 г. е приспаднат от внесен данък в предходни периоди. С АПВ е възстановена сумата от 48 847.46 лв. АПВ е връчен на Александър Георгиев -представител на дружеството на 20.06.2011 г. Органът по приходите се позовава на АПВ със същия номер, дата на издаване и издател, но с различен резултат- корпоративен данък за 2010 г. за прихващане в размер на 16 191.87 лв., която сума е прихваната от претендираната за възстановяване сума в размер на 48 8847.46 лв. За да отмени решението на данъчният орган, административният съд правилно е приел, че същият е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като към датата на издаване на оспореният АПВ № 1168097/16.12.2011., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, е налице издаден по-рано акт (АПВ) от същия административен орган, по отношение на същото дружество и със същия предмет-АПВ № 1131132/15.06.2011 г., който е влязъл в сила. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК въвежда изисквания по отношение допустимостта в производството по издаване на индивидуален административен акт и в т. 1 от същия текст е изискването, което е съобразено от административния съд, за липса на влязъл в сила административен акт със същите страни и същия предмет. Налице е отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК приложим на основание § 2 ДР на ДОПК. Като се е произнесъл по съществото на спора, вместо да остави искането без разглеждане, да прекрати производството по него, приходния орган е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от административния съд. В процесния случай, решението на АССГ, с което преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП-София следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По ДОПК АПВ са приравнени на ревизионните актове, тъй като имат същите последици - с тях се определят права и задължения на данъчно задължените лица. С акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК се установяват данъчни задължения и вземания. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК актове за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчни ревизионни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Налага се изводът, че съдът не разполага с контролно-отменителни правомощия в производство по оспорване на РА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Единствено в ал. 3 на същата разпоредба е предвидена възможност съдът да върне преписката на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и това е тогава, когато естеството на акта не позволява решаване на делото по същество, но ал. 4 на същия текст изключва прилагането на ал. 3 за ревизионните актове Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение