Решение № 13179 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2009 г.

Решение № 13179 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1 от 10.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1889/08 г. Административен съд - София град, първо отделение, тринадесети състав, е отменил по жалба на "Телеком Груп" - ООД - гр. Благоевград ревизионен акт № 1487/17.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-София, в частта, в която за данъчен период 01.06.2004год. - 30.04.2006год. е начислен допълнителен ДДС в размер на 65 530, 92лв. и лихви в размер на 12 202, 15лв. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. София да заплати на "Телеком груп" - ООД - гр. София разноски по делото в размер на 1955лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания РА като законосъобразен. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Телеком груп" - ООД - гр. Благоевград чрез своя представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като след отмяна на решението делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на "Телеком Груп" - ООД - гр. Благоевград ревизионен акт № 1487/17.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - София, в частта, в която за данъчен период 1.06.2004 г. - 30.04.2006 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 65 530, 92 лв. и лихви в размер на 12 202, 15 лв. Делото е разгледано в производство по реда на чл. 226 от АПК, след като първоначално постановеното решение № 346 от 26.10.2007 г. по адм. д. № 321/07 г. е отменено с решение № 2888 от 13.03.2008 г. на Върховния административен съд, първо а отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че дружество "Телеком груп" - ООД има за предмет разпространение на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет и други, за което има издадена лицензия от Комисията за регулиране на съобщенията, като в изпълнение на дейността си същото е сключило пет договори за съвместна дейност с пет други дружества - "Еленово сервиз" - ООД, "Район 5 Сервиз" - ООД, "Провинс сервиз" - ООД, "Център Сервиз" и "Район юг Сервиз" - ООД, като всеки договор се отнася за един от петте района, на които е разделен гр. Благоевград, като предмет на договорите е обединяване на усилията на страните с цел осигуряване на качествена услуга на абонатите на обществени кабелни далекосъобщителни мрежи за радио и телевизионни сигнали и предоставяне на далекосъобщителни услуги, като според т. 1.6 от договорите страните се съгласяват да разпределят приходите от оказваните услуги на клиентите в съотношение 50:50 процента, като клиентите заплащат в офисите две такси - такса за кабелна телевизия и такса за обслужване на абонаментната система, за което получават и два отделни документа за плащане. При така изложената фактическа и правна обстановка административният съд е формулирал и спорът по делото - дали за ревизирания данъчен период дружеството жалбоподател е извършвало дейността "услуга по поддръжка на сградни съобщителни инсталации", за доходите от която дейност с процесния РА му е бил начислен допълнително ДДС и лихви за забава. За да отговори на този въпрос административният съд е извършил и анализ на отделните задължения на страните по договорите, правната регламентация на подобен род услуги, събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. В тази връзка съдът е направил твърде подробен коментар и разграничение на понятия "далекосъобщителна мрежа" и "сградна съобщителна инсталация". Позовавайки се на разпоредби на Закона за далекосъобщенията (отм.), както и нормативни актове, издадени по неговото прилагане, е прието, че от техническа и от правна гледна точка това са две самостоятелни звена при преноса на данни. С оглед на това, както и предвид останалите събрани по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по техническата експертиза, е направен извод, че по силата на договорите за съвместна дейност ревизираното дружество е извършвало единствено дейността по доставка на далекосъобщителни услуги чрез собствената си далекосъобщителна мрежа, а останалите пет броя дружества са извършвали дейността по поддръжка и ремонт на електрически (съобщителни инсталации, собственост на самите абонати. Съдът е изложил и мотиви, че за спорните отношения между страните от значение е и обстоятелството, че с ревизионни актове, отменени в последствие с решения № 61, 62, 63 и 64 от 11.01.2007год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София е прието, че за ревизираният период 2004 - 2005 г. петте дружества са извършвали дейност - поддържане на абонатни инсталации за потребителите на услуги на кабелна телевизия "Телеком груп"-ООД, т. е. дейност съответна на тази, визирана в т. 1.4 от договорите за съвместна дейност, които са еднотипни за всички дружества, за която дейност следва да бъдат обложени с окончателен годишен патентен данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "о" от ЗОДФЛ (отм.). Административният съд е посочил, че този факт е потвърден и в настоящето съдебно производство, както и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е констатирало, че приходите на петте дружества за периода 1.06.2004 - 30.04.2006 г. са от получени абонаментни такси. Предвид на това е направен извод, че независимо от тези констатации с процесния РА е прието, че приходите на петте дружества не са техни, а са на "Телеком груп" - ООД, поради което са и обложени с ДДС, като по този начин органът по приходите е допуснал нарушение на закона, който забранява двойно данъчно облагане и на практика доходите от една и съща дейност един път са обложени с патентен данък, а в последствие и с данък добавена стойност. Тъй като в РА е направена констатация, че договорите с петте дружества по своята същност са комисионни, т. е. всяко едно от дружества е действало като комисионер на "Телеком груп" - ООД, в мотивите на съдебния акт е извършен анализ и в тази насока. Първоинстанционният съд е приел, че този извод на органа по приходите е необоснован с оглед на клаузите по договорите за съвместна дейност, както и предвид същността на комисионния договор. Прието е още, че предвид договореностите между страните договорите следва да бъдат квалифицирани като такива за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 - 364 от ЗЗД, при които задълженията на страните не са насрещни, а са взаимни, насочени към постигане на определена цел - в случая осигуряване на качествена услуга за абонатите на обществени кабелни далекосъобщителни мрежи. Съдът е очертал и още два белега на договора за съвместна дейност - обединяване на усилията на съдружниците, както и правната същност на договора за гражданско дружество. По отношение на последното е посочено, че сключените договори с петте дружества имат характер на за неперсонифицирано гражданско дружество, а то по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч. има характер на предприятие и ако е липсвала надлежна регистрация по ДОПК на тези предприятия, то е могло да послужи като основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не и за определяне на задължения по ЗДДС. Пак поради направени констатации в РА съдът се е занимал и с въпроса дали взаимоотношенията между страните по договорите за съвместна дейност представляват търговски и финансови взаимоотношения между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" от ДР на ЗКПО (отм.). В тази насока е прието, че административният орган не е представил доказателства относно персоналния състав на дружествата, а тъй като РА не е издаден по особения ред по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, то констатациите му не се ползват с обвързваща доказателствена сила и в тежест на органа е да представи доказателства в тази насока. В решението са изложени мотиви, че данъчната основа по смисъла на чл. 28 от ЗДДС) отм. (е стойността, върху която се начислява или неначислява данъка в зависимост от това дали доставката е облагаема или не и че в случая данъчно-задълженото лице не е нарушило тази разпоредба, като е начислило ДДС само върху 50% от стойността на предоставената услуга, и че органът по приходите на практика е начислил данък добавена стойност върху стойността на услуги, които не са извършени от дружеството, което прави издаденият РА незаконосъобразен в тази му част. Решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основните оплаквания на касатора против постановеното решение на административния съд са свързани с неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил доводите на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС, както и че е дал неправилни интерпретация на фактите по делото, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна. От страна на ТД на НАП-гр. Благоевград е извършена данъчна ревизия на "Телеком груп" по ЗДДС за данъчен период 1.06.2004 г. - 30.04.2006 г., приключила с издаването на РА № 1487 от 17.11.2006 г. В РА се съдържат констатации, че дружеството има за основен предмет на дейност разпространени на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет и други, като за осъществяване на същата има сключени пет еднотипни договора с пет дружества "Еленово сервиз"-ООД, "Район 5 Сервиз"-ООД, "Провинс сервиз"-ООД, "Център Сервиз" и "Район юг Сервиз"-ООД, като за предмет на същите е посочено обединяване на усилията на дружествата с цел осигуряване на качествена услуга на абонатите на обществени кабелни далекосъобщителни мрежи за радио и телевизионни сигнали и предоставяне на далекосъобщителни услуги, като разпределението на приходите от оказваните услуги е 50 на 50 процента. На база на анализ на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, в това число и изискани и дадени обяснения от петте дружества, както и получен отговор от Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с отправено запитване, органът по приходите е приел, че договорите за съвместна дейност с петте дружества са формални и прикриват други сделки с цел отклонение от данъчно облагане. В подкрепа на този извод в РА са посочени следните обстоятелства: 1. във всички дружества - "Телеком груп"-ООД и "Еленово сервиз"-ООД, "Район 5 Сервиз"-ООД, "Провинс сервиз"-ООД, "Център Сервиз" и "Район юг Сервиз"-ООД съдружници са Петър Колев, Петър Павлов и Слави Въсенски, т. е. финансовите и търговските взаимоотношения са извършвани между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" от ДР на ЗКПО (отм.); 2. по силата на сключените договори "Телеком Груп"-ООД има задължение да осъществени организационните и инвестиционните дейности за достигане на крайната цел, а останалите дружества извършват само ремонт и поддръжка на абонатната част от системата, т. е. ревизираното лице извършва 90% от дейността, а приходите се разпределят поравно; 3. анализът на счетоводните данни на ревизираното дружество сочи, че за всички доставки, свързани с изграждането на кабелната и далекосъобщителната мрежа, както и покупката на права на ТВ-сигнал са извършени от "Телеком груп"-ООД, като дружеството е упражнило изцяло правото на данъчен кредит, а за предоставените услуги чрез изградената мрежа е начислен ДДС само върху 50% от тях; 4. петте дружества по договорите за съвместна дейност не са начислявали ДДС върху 50% от предоставените от тях далекосъобщителни услуги, тъй като не са регистрирани по ЗДДС, а за 2004 и 2005 г. са подали патентни декларации; 5. налице е голямо несъответствие между приходите и разходите в петте дружества по договорите за съвместна дейност. Предвид на тези обстоятелства и позовавайки се на счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата, органът по приходите е приел, че фактическите финансови взаимоотношения между свързаните лица са форма на комисионерство между доверителя "Телеком Груп" и "Еленово сервиз" - ООД, "Район 5 Сервиз" - ООД, "Провинс сервиз" - ООД, "Център Сервиз" и "Район юг Сервиз" - ООД или последните се явяват негови подизпълнители. В ревизионния акт са изложени мотиви, че при обичайните взаимоотношения между несвързани лица "Телеком Груп"-ООД ще трябва да заплаща определена сума на подизпълнителите за извършените от тях дейности срещу съответен данъчен документ (фактура), че абонаментните такси в този случай е нормално да постъпват в пълен размер в "Телеком Груп" - ООД, след което ще бъде извършено заплащане на изпълнените от поддоставчиците услуги, което следва и от основния принцип на ДДС - получената от внос или от облагаема доставка стока или услуга е използвана, се използва или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Предвид тези констатации органът по приходите е извършил корекция на данъчната основа, като към декларираните приходи от ревизираното дружество от абонаментни такси са добавени приходите от събрани абонаментни такси в петте дружества на база на касовите им отчети, в резултат на което за ревизирания период са определени допълнително задължения за ДДС в размер на 65 530, 92лв. и лихви в размер на 12 202, 15лв. Така издаденият ревизионен акт е бил обжалван по административен ред, но директорът на Д "ОУИ" - София не се е произнесъл и по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК РА се счита мълчаливо потвърден. По изложените по-горе мотиви административният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Този негов извод не се споделя от настоящият състав на касационната инстанция, тъй като е в противоречие с фактите по делото и закона. Както бе посочено, производството пред административния съд е протекло по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При условията на чл. 224 от АПК е бил обвързан от указанията в отменителното решение на касационната инстанция. Видно от отменителното решение на ВАС, в същото е посочено, че следва да се отговори на въпроса дали ревизираното дружество е извършвало всички услуги, за които е получавал абонаментни такси, респективно следвало ли е да начисли ДДС върху тях. Оставяйки на страни обстоятелството, че тези въпроси са имали твърде подробен и аргументиран отговор в мотивите на отмененото първоинстанционно решение, при повторното разглеждане на делото от страна на административния съд е даден грешен отговор на същите. Аргументите и мотивите в тази насока са следните: 1. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че ревизираното дружество е доставчик на услугата разпространение на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет. На първо място това следва от издадената обща лицензия на Комисията за регулиране на съобщенията за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги на територията на област Благоевград, както и издадените индивидуални лицензии за територията на Благоевград и определени села от област Благоевград. В този смисъл е и полученият отговор на Комисията за регулиране на съобщенията, според който регистрираният оператор има задължения за поддържане на кабелната мрежа до телевизионния приемник на абоната. В същия смисъл има изрична клауза в договорите за съвместна дейност - т. 1.2. - "страните се съгласяват, че за постигане на горната цел е необходимо да постигнат и поддържат синхронизирани действия с оглед на непрекъсваемостта на оказването на услугите на "Телеком груп" - ООД, за което "Телеком груп" ще предприеме всички организационни функции". Мотиви в подкрепа на горното се съдържат и писмените обяснения на петте дружества, дадени по време на ревизията, които са еднотипни (още един аргумент в подкрепа на твърдението за свързани лица) и които в т. 1 съдържат изречение, според което дружествата не са в състояние да кажат кои клиенти на "Телеком груп" - ООД са техни клиенти. 2. Сключването на договори за съвместна дейност не променя изводът, че цялостната услуга по разпространение на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет, се извършва от "Телеком груп", поради което той следва да получава пълният размер на дължимата такса от абонатите, върху която такса следва да начисли съответното ДДС. Даденото в мотивите на първоинстанционното решение тълкуване на правната природа и същност на договора за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД по същество са верни, но фактите по делото не дават основание да се приеме, че сключените договори за съвместна дейност следва да се квалифицират като такива. Вярно е, че в РА не се съдържат констатации относно това, че след като е налице гражданско дружество, то съставлява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ДОПК, респективно предприятие по смисъла на ЗСч. и следва да води счетоводство съгласно съответния счетоводен стандарт за малки и средни предприятия. В този смисъл би следвало да се приеме за основателно и възражението на пълномощника на ответника по касация, че това възражение се прави от органът по приходите едва в касационната жалба, поради което не би следвало да бъде обсъждано. В същото време обаче е вярно и това, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът има задължение дали са спазени материално-правните разпоредби при издаването на РА. В мотивите на съдебното решение има отбелязване, че липсата на данъчна регистрация по ДОПК може да послужи за ангажиране на административно наказателна отговорност, но не и за доначисляване на ДДС. Казано по друг начин, след като е приел, че по договора за съвместна дейност е създадено гражданско дружество, което е самостоятелен субект по смисъла на ДОПК и ЗСч., то на база на данните по делото административният съд е следвало да извърши анализ дали това гражданско дружество е спазило съответните законови разпоредби относно начина на водене на счетоводство от подобен род предприятия. Тъй като разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК забранява повторна отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, то този въпрос следва да бъде обсъден от настоящата инстанция. От доказателства по делото, в това число заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма водено отделно счетоводство на създаденото по силата на договора за съвместна дейност гражданско дружество. Не са налице и законовите условия за водене на подобно счетоводство, доколкото разпоредбите на СС 31 - отчитане на дялове в смесени предприятия поставят наличието на кумулативни условия за воденето му, които условия не са налице за дружеството. От страна на първоинстанционният съд не е изследван и въпросът коя от страните по договора какво е внесла, какви задължения има и прочие. В РА се съдържат констатации, изградени на база на счетоводния баланс на ревизираното дружество, от които е видно, че същото е изградило и разполага с материално-техническата база, въз основа на която извършва стопанската дейност по предоставяне на услугите, в това число е ползвало право на пълен данъчен кредит за изградените активи, а в същото време липсват доказателства какво имущество и активи са вложили останалите пет дружества по силата на договора за съвместна дейност. 3. Изводи, че страните по договора не са имали воля да създават такова дружество, а практически целта им е била друга, могат да бъдат изведени и от клаузите на самия договор. Особено показателна е т. 3.1. - "Цени и плащания", според която за изпълнение на предмета на този договор всяка от страните получава като собствени приходи съответната си част съгласно съотношението по т. 1.6, като всяка отстраните е длъжна да организира взаимоотношенията си с трети лица като самостоятелен търговец съгласно действащото законодателство на Република България. Подобни уговорки противоречат на правната същност на договора за съвместна дейност, тъй като чл. 359, ал. 1 от ЗЗД дефинира, че всичко, което е придобито от дружеството, е обща собственост на съдружниците. 4. Направеният от административния съд извод, че констатацията на РА относно това, че по своята същност договорът за съвместна дейност прикрива комисионен договор, се споделя от настоящата инстанция, тъй като съжденията на органа по приходите в тази насока противоречат на фактите по делото и разпоредбите на ТЗ. Предвид изложеното по-горе относно липсата на договор за съвместна дейност, то следва да бъде отговорено на въпроса все пак каква е била волята на страните по договора. На база на конкретните факти и обстоятелства настоящата инстанция намира, че в случая се касае за договор за поръчка, по силата на който "Телеком груп" - ООД е възложило на петте дружества да събират от негово име дължимата абонаментна такса, съставляваща цена на услугата, както и да извършват дейността по поддръжката и ремонта на сградните инсталации като част от цялостната дейност по извършване на услугата. В тази връзка е без значение обстоятелството дали е налице свързаност на лицата (доказателства в тази насока са представени по делото едва с настоящата касационна жалба, но предвид публичността на фирмените регистри това обстоятелство е можело да бъде изследвано и служебно от първоинстанцонния съд), доколкото няма законова пречка такава дейност да бъде възлагана и на трети лица. Въпросът за свързаността има значение обаче за начина, по който е уговорено заплащането на изпълнителя на тези услуги. В тази насока са обосновани и логически издържани изводите на органа по приходите, че при нормалното развитие на отношенията, т. е. при договорености между несвързани лица, възлагането на подобни услуги става срещу определено възнаграждение, което надлежно се документира чрез издаване на данъчен документ. В конкретния случай, в резултат на направените договорености между "Телеком груп" и петте дружества се е стигнало до изкривяване на тези отношения, като крайният резултат се изразява в това, че цената на услугата за разпространение на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет, заплащана от клиентите на "Телеком груп"изкуствено е разделена на две, като дружеството начислява ДДС само върху 50% от нея, а останалите 50% са оформени като услуга, извършвана от дружествата по договорите за съвместна дейност и върху нея не се начислява ДДС, тъй като последните не са регистрирани по ЗДДС. 4. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че с издаденият РА е допуснато нарушение на принципа за недопускане на двойно данъчно облагане. Икономически обосновано е за извършваната от петте дружества дейност в изпълнение на договорите с "Телеком груп" - ООД те да получават възнаграждение. Последното представлява приход на същите и подлежи на облагане по силата на съответния данъчен закон - в случая с патентен данък по силата на разпоредбите на ЗОДФЛ (отм.). В случая не този приход на отделните дружества е предмет на допълнително облагане с ДДС, а онази половина от абонаментната такса за извършваните услуги, върху която "Телеком груп" - ООД не е начислило ДДС позовавайки се на договорите за съвместна дейност. Поради това издадените и отменени впоследствие ревизионни актове на дружествата са без всякакво значене за настоящия спор. В този смисъл се явява неоснователно (и крайно некоректно) становището на ответника по касация, изразено в т. VIII от възражението относно знанията на касатора. 5. На база на всичко изложено може да бъде направен краен извод, че ревизираното дружество "Телеком груп" - ООД по занятие е доставчик на услугата разпространение на телевизионни програми, пренос на данни, достъп до интернет. Въпросната услуга е облагаема доставка по смисъла на чл. 9 във вр. чл. 1 от ЗДДС (отм.). Данъчната основа на същата е определена като сумата, която получателят (абонатът) на услугата дължи на доставката - чл. 28 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е установено, че дружеството е начислявало ДДС само върху 50% от данъчната основа, поради което при условията на чл. 55 от ЗДДС (отм.) останалият дължим данък е начислен от органа по приходите ведно с лихви за забава. Като е приел друго и е отменил РА като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по същество на спора, с което жалбата на "Телеком груп" - ООД - гр. Благоевград следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса "Телеком груп" - ООД - гр. Благоевград следва да бъде осъдено да заплати дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София юрисконсултско възнаграждение за всичките 4 инстанции в размер на 7 338, 65 лева. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,