Решение № 191 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 332/2011 г.

Решение № 191 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 332/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на София Й. Ч. от [населено място] за отмяна на решение № 304/5.11.2009 г. по гр. д. № 598/2009 г. на Пловдивският апелативен съд в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за възстановяване на направените от молителката разходи за наеми, заплатени на [община], за разликата над 1236,50 лв. до пълния претендиран размер от 7 100 лв. като за този размер решението на Пловдивския окръжен съд, IV състав по гр. д. № 2880/2002 г. е отменено. Като основание на молбата за отмяна молителката се е позовала на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като е представила следните писмени доказателства: 1. Договор за наем № 130/31.08.1993 г., 2. Анекс към договора за наем от 25.03.1994 г., 3. Допълнително споразумение от 4.06.1997 г. 4. Разрешение за строеж № 43/25.02.2010 г. Изложила е съображения, които по своята правна същност съставляват касационни оплаквания по чл. 284, т. З ГПК за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Моли въз основа на новопредставените писмени доказателства решението да бъде отменено. Ответникът по молбата [община], чрез адв. Е. Б. оспорва основателността на молбата в писмено възражение по делото. Изразява становище, че представените доказателства не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Счита, че молбата следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените в разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която молителката се позовава, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, които да не са били известни при решаването му или /когато става въпрос за нови писмени доказателства/, страната да не е могла да се снабди с тях своевременно. Необходимо е тези обстоятелства или писмени доказателства да са съществували към момента на разглеждане на делото, като въпреки положените усилия, по обективни причини, те да са останали неизвестни за страната или същата да не е могла да се снабди с тях. Обстоятелства, които са настъпили след влизане на решението в сила не представляват "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не съставляват основание за отмяна на влязло в сила решение, а за предявяване на нов иск. Представените от молителката писмени доказателства не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Последното е така, доколкото първите три от тях, а именно договор за наем № 130/31.08.1993 г., анекс към договора за наем от 25.03.1994 г. и допълнително споразумение от 4.06.1997 г. са били представени по делото още при разглеждането на спора от първоинстанционния съд и са били предмет на обсъждане от съдилищата. Що се отнася до представеното разрешение за строеж № 43/25.02.2010 г., издадено на трето лице /ЕТ Н. - СС - Н. С./ същото е издадено и отразява обстоятелства, настъпили след приключване на делото пред въззивната инстанция, поради което също не попада в цитираната хипотеза. Отделен е въпросът, че молбата за отмяна не обосновава пряката връзка на това доказателство и отразените в него обстоятелства с изхода на спора по решението, чиято отмяна се търси. Следователно хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 не е налице и подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на това основание, следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата - [община], следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 240 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.