Решение № 8195 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. П., чрез нейния пълномощник, срещу решение 9928/21.03.2025 г. постановено по адм. дело 7966/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на административния орган да бъде отменена, както и присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба главният секретар на Министерски съвет, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед Н-1263/26.07.2024 г., издадена от главния секретар на Министерския съвет, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Н. П. от заеманата длъжност "Държавен експерт" в отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество" към главния секретар на МС, считано от 29.07.2024 г. Заповедта е издадена с посочено фактическо основание докладна записка вх. 02.13-113/25.07.2024 г. от и.д. началник на отдел ПЗДНСЕИВВГО, заповед Н-1131/06.06.2024 г. на Министър-председателя на Република България и правно основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 ЗДСл. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, административният съд след подробен съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства се е произнесъл по всички възражения на оспорващата. Приел е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с правомощия по делегация, при спазване на изискванията за форма и с необходимото съдържание по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и съобразявайки константната практика на Върховния административен съд, е приел, че са налице и двете предпоставки от нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване на жалбоподателката. Съдът е установил, а и между страните не се спори, че Е. Н. П. е назначена за първи път като държавен служител на длъжност директор на дирекция Връзки с обществеността в МОН в периода от 01.02.2017 г. до 04.05.2017 г.; за втори път е назначена на длъжност директор на дирекция Връзки с обществеността и протокол МОН в периода от 12.05.2021 г. до 13.12.2021 г.; за трети път е назначена на длъжност директор на дирекция Връзки с обществеността и протокол в МОН в периода от 13.12.2021 г. до 02.08.2022 г. Приел е, че в случая проверката се ограничава в рамките на наличието на предпоставките по чл. 12, ал. 1 ЗДСлъв служителят да е постъпил за първи път на държавна служба и по-конкретно дали в случая прекратяването е в рамките на едногодишния срок от датата на постъпване в длъжност, които две условия е приел, че са налице. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че със заповед Н-358/25.03.2024 г. на главния секретар на МС Е. Н. П. е назначена на длъжност "Държавен експерт" в отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество" (ПЗДНСЕИВВГО) към главния секретар на МС, считано от 28.03.2024 г. В заповедта като основание е посочено чл. 10д, ал. 4 ЗДСл и чл. 12, ал. 2 и 3 ЗДСл. Според чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Следващата алинея от нормата предвижда, че ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. С така цитираните разпоредби законодателят въвежда самостоятелно основание за прекратяване на възникнало за първи път служебното правоотношение. Въпросът за прекратяването на това служебно правоотношение в рамките на законно установения срок или не, законодателят е поставил на преценката на административния орган, като прекратяването на служебното правоотношение е без предизвестие. В настоящия казус са изпълнени всички предпоставки по чл. 12, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗДСл. Е. Н. П. е била назначена за първи път на държавна служба за периода 01.02.2017 г. до 04.05.2017 г., за три месеца и три дни, за втори път за периода 12.05.2021 г. до 13.12.2021 г., за седем месеца и един ден, за трети път за периода 13.12.2021 г. до 02.08.2022 г., за седем месеца и деветнадесет дни. Всяко едно от трите служебни правоотношения с МОН е прекратявано поради изтичането на срока на основание чл. 28, ал. 6 и ал. 2 от Закона за администрацията. В разглеждания аспект съдът законосъобразно е приел, че посочените в чл. 3, т. 3 ЗДСл членове на политически кабинет не са държавна служители. Като директор на дирекция "Връзки с обществеността, впоследствие "Връзки с общестеността и протокол" жалбоподателката е била член на политическия кабинет на Министъра на образованието и наукака. В случая трите последователни прекратявания на служебното правоотношение с МОН са именно поради прекратяване пълномощията на министъра като орган на изпълненителната власт, като и трите последователни прекратявания не са извършени на основание чл. 2, ал. 1 ЗДСл, а на основание ЗА. Назначена е на длъжност "Държавен експерт" в отдел ПЗДНСЕИВВГО към главния секретар на МС със заповед Н-358/25.03.2024 г. на главния секретар на МС, при условията на чл. 12, ал. 2 и 3 ЗДСл и считано от 28.03.2024 г. Както към момента на издаване на оспорената заповед 26.07.2024 г., така и спрямо този на прекратяване на служебното правоотношение, считано от 29.07.2024 г., едногодишният срок от встъпване в длъжност не е бил изтекъл. Както правилно е посочил първоинстанционният съд отговор на спорния по делото въпрос дава разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, според която ако в едногодишния срок по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че фактът на прекратено служебно правоотношение, независимо от възникването на ново, макар и в същата администрация, на същата длъжност, води до извод за наличие на прекратяване с последващо постъпване на държавна служба по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, а не за наличие на преназначаване по смисъла чл. 12, ал.1 ЗДСл, изречение второ от закона, поради което не може да се приеме, че срокът за изпитване е продължил да тече. Това е така, защото предприетите три последователни прекратявания на служебното правоотношение, с последващи назначавания, не разкриват белезите на изменения на служебни правоотношения, както са регламентирани в ЗДСл, поради което изложените доводи от касатора в тази насока се явяват неоснователни. Изпитателният срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава възможност на органа по назначаването да провери за наличието на необходимите професионални качества на новопостъпилия служител, в съответствие с характера и изискванията на заеманата длъжност, като в срока за изпитване едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение. Тази преценка на органа е по целесъобразност, съответно извършва се в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за изрично мотивиране. По този начин органът по назначаването осигурява най-ефективното функциониране на ръководената от него администрация. С оглед на горното, аргументиран и в съответствие със законовата уредба е и изводът, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на длъжност "Държавен експерт" в отдел ПЗДНСЕИВВГО към главния секретар на МС, считано от 28.03.2024 г., а служебното й правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от 29.07.2024 г., т. е. в едногодишния срок по чл. 12 ЗДСл. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи, които се възприемат от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Предвид гореизложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника се явява основателно. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 240 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,