Решение № 4623 от 2.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от началника на отдел "Миграция" при СДВР, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Иванова, срещу решение 7285/01.12.2022 г., постановено по адм. дело 8597/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 9-ти състав, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед УРИ 5392 ПАМ-1799/25.08.2022 г. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Уалид, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат М. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Уалид, гражданин на Сирия, против заповед УРИ 5392 ПАМ-1799/25.08.2022 г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страната на произход" - Сирия, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. По същество административният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. В съответствие с представените доказателства е констатирано, че А. Уалид е подал молба за предоставяне на международна закрила, като производството по ЗУБ е било прекратено с решение 6120/13.06.2022 г. При това, оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ "връщане до страната на произход" на А. Уалид, е издадена във връзка с докладна записка УРИ 5392р-2189/25.08.2022 г. до началника на отдел "Миграция" при СДВР, съгласно която са налице основанията по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУБ, доколкото след надлежна покана чужденецът не се е явил на интервю и в продължение на 30 дни не е посочил обективни причини за неявяването си, и е променил адреса си без да уведоми Държавната агенция за бежанците без в срок от 30 дни да е посочил обективни причини за това. Наред с горното, в първоинстанционното производство е установено, че след издаването на атакуваната заповед, А. Уалид е депозирал молба за възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила, във връзка с която производството по искането му за преодставяне на международна закрила е възобновено и е насрочено ново интервю. Така, за да отмени заповедта за налагане на ПАМ съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение, тъй като не е съобразил правилото на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, налагащо му да прецени продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, попада ли в категория на уязвими лица, наличието на производство по ЗУБ или производство за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо му право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата му по произход. Наред с горното е изтъкнато, че сам по себе си нововъзникналия факт на възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила, влече отпадане на основанията за налагане на ПАМ и налага отмяната на оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, принудителна административна мярка "връщане в страната на произход" се налага, когато по отношение на чужденец има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище, както и след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците, и в случаите, в които производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. Другояче казано, една от предпоставките за налагане на мярката предполага установяването, че по отношение на лицето има влязло в сила решение за прекратяване на предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. Но видно от данните по преписката, независимо, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 25.08.2022 г., с решение 6120/13.06.2022 г. на ДАБ е било прекратено производството по предоставяне на статут на бежанец на А. Уалид, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че към момента на приключване на устните състезания по делото, е налице нов факт, който е от значение за постановяване на решение по спора по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, а именно - възобновено е производството по предоставяне на международна закрила на това лице. В допълнение следва да се отбележи, че самото подаване на молба от чужденеца за довършване на производството по ЗУБ представлява юридически факт, който прегражда възможността за налагане на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4, предложение последно ЗЧРБ. Следователно, мярката наложена при условията на чл. 41, във вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ вече не изпълнява целта на закона, поради отпадане на фактическото основание за прилагането й, което налага и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. С оглед изхода от спора не намира основание претенцията на процесуалния представител на началника на отдел "Миграция" при СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски са поискани и от процесуалния представител на ответника по касация, но същите не са доказани по основание и размер, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение