Решение № 16691 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2013 г.

Решение № 16691 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Стефка Илиева Бъчварова от с. Баня, община Разлог с искане за отмяна на влязло в сила решение от 18.09.2012 г. по адм. дело № 275/2012 г. на Административен съд град Благоевград. В искането се сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК и чл. 245, ал. 1 от АПК, като се твърди, че новото обстоятелство от съществено значение за делото е липса на указания на съда до страната, че следва да представи доказателства за деклариране на строеж по реда на § 16 от ДР на ЗУТ. Твърди също така, че не е била страна по делото, но решението е неблагоприятно за нея, поради което има правен интерес да иска отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район - град Благоевград не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение от 18.09.2012 г. на АС Благоевград е отхвърлена жалбата на Василка Петрова Лучкова срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-83/6.03.2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район - град Благоевград, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - "гараж", находящ се в УПИ-VII-203 в кв. 18 по плана на с. Баня, община Разлог, извършен от Лучкова. Решението е оставено в сила с решение от 5.02.2013 г. по адм. дело № 13581/2012 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В мотивите на решението е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - пета категория, за който не е издадено разрешение за строеж. Освен това строежът е извършен в отклонение от издадената скица и архитектурен проект и при липса на съгласие на съсобствениците на имота. В молбата за отмяна се твърди, че независимо, че не е била страна по делото, решението е неблагоприятно за молителката, която е собственик на 1/2 ид. част от имота, в който е построен процесният гараж. Поддържа становище, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, като такова е фактът, че строежът е деклариран по съответния ред, предвиден в § 16 от ДР на ЗУТ. С молбата за отмяна не се представят писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Съгласно разпоредбата на 246, ал. 1 от АПК, право на отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Молителката е била страна по делото пред първоинстанционния съд. Не е било спорно, че същата е собственик на 1/2 ид. част от имот, находящ се в с. Баня, и представляващ УПИ-VII-203, в кв. 18, с площ от 550 кв. м, заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда - съгласно договор за доброволна делба от 13.11.1997 г., приложен по делото пред АС Благоевград. Съставените констативни актове на органите на РДНСК Благоевград са й били съобщени в качеството й на съсобственик на имота, в който е построен гаражът и тя е подала възражение, както и жалба пред АС Благоевград срещу заповедта за премахването на строежа. Поради невнасяне на държавна такса по жалбата си, производството по делото е било прекрането по отношение на нея. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следователно не е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като молителката е била страна по делото и не е упражнила правото си на оспорване на прекратителното определение. Поради това за същата не е налице правно основание да иска отмяна на влязлото в исла решение. Освен това молителката не е представила нови доказателства, които да не са били известни към датата на постановяване на съдебното решение и които имат съществено значение за решаването на спора. Нейните права и законни интереси не се загягат от влязлото в сила решение, тъй като доказателствата по делото сочат, че извършител на незаконния строеж е Василка Петрова Лучкова, с оглед на което разпореденото премахване засяга само нейните права. С молбата за отмяна не се представят доказателства, обосноваващи посочените хипотези за отмяна, като част от търденията са за неправилност на поставеното съдебно решение и не представляват основания за отмяна, а касационни основания по АПК. Поради това същите са ирелевантни в настоящето производство и не са предмет на обсъждане от състава на съда. Останалите оплаквания в молбата за отмяна са относими към предмета на спора по същество, но не и за производството по отмяна. Предвид изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски от ответника не са не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,