Решение № 1292 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2011 г.

Решение № 1292 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Величко Димов Величков от гр. Варна срещу решение № 2624/20.12.2010 г. по адм. дело № 2672/2010 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-52/2010 г. на ВНД Началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, за налагане на дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът поддържа, че обжалвания съдебен акт е неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, като обсъди оплакванията, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Извършена е в пълнота проверка на атакувания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Същата е издадена от компетентен орган - началник сектор съобразно наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "порицание" и определената му в чл. 228, т. 3 от ЗМВР компетентност. Спазен е и срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, предвид справката от проверката, установяваща нарушението, която е регистрирана на 30.04.2010 г. Следователно заповедта, която е от 21.07.2010 г., е в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на наказанието жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което са били приети писмените му обяснения (л. 8 и л. 12 от първоинстанционното дело), в които е заявил, че на едно от провежданите занятия било разпоредено устно автомобилите със затъмнени странични стъкла да не бъдат спирани от движение на място. От доказателствения материал е установено извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от указанията, дадени с УТ-2319/2003 г. на директора на Национална служба "Полиция", а именно - непредприемане на действия по спиране от движение съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП на автомобил, чийто водач е осъществил нарушение по смисъла на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, което представлява невземане на административно отношение. Посочените в заповедта фактически основания са обосновали правните такива за налагане на процесното дисциплинарно наказание "порицание", като са отчетени от наказващият орган тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Налагането на глоби с фиш е регламентирано в ЗАНН (чл. 39, ал. 2 и 3), което задължение касационният жалбоподател е изпълнил. Правилно е прието от съда, неизпълнение на задълженията му, произтичащи от дадените указания УТ-2319/2003 г. на директора на Национална служба "Полиция" да постави (залепи) на автомобила стикер - образец 26 и да уведоми съответния си ръководител, като това фактическо бездействие препятства на по-късен етап издаването на мотивирана заповед от ръководителя на службата по контрол по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ЗДвП. Тази ПАМ (залепване на стикер) не се осъществява непосредствено от ръководителя на службата по контрол за всяко едно нарушение, тъй като е правно неиздържано. Невземането на съответната мярка - временно спиране на МПС от движение със затъмнени стъкла, чрез залепване на стикер, представлява дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебните задължения, за което правилно е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,