Решение № 3099 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2008 г.

Решение № 3099 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 553 от 31.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1981 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 1854 от 26.07.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 911 от 14.11.2005 г. на РДД - гр. Варна, за определени на "Салс" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна за данъчните периоди м. 01 и 03.2003 г. допълнителни задължения по ЗДДС съответно в размер на 1197, 00 лв. и 9473, 00 лв. и лихви върху тях, и е признато право на данъчен кредит в тези размери за м. 01 и 03.2003 г. по фактури, издадени от "Симтикомплект" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неоснователно е кредитирал заключението на вещото лице от СТЕ, тъй като въпросите, на които е отговаряло вещото лице, не са подкрепени с писмени доказателства. Твърди също, че не са представени всички изискани от "Симтикомплект" доказателства, както и не са проверени кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС (отм.) за наличие на право на данъчен кредит. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - АД "Салс" - гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отменил ДРА № 1854 от 26.07.2005 г. на ТДД - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 911 от 14.11.2005 г. на РДД - гр. Варна, с която на "Салс" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна за данъчните периоди м. 01 и 03.2003 г. е определено допълнително данъчно задължение по ЗДДС съответно в размер на 1197, 00 лв. и 9473, 00 лв. и лихви върху тези суми, като съдът е признал право на данъчен кредит в съответните размери. За да постанови това решение, съдът е приел за неоснователни изводите на данъчните органи за наличие на основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за отказано право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че са налице достатъчно данни, установяващи наличието на реални доставки на услуги, предвид представените писмени доказателства, трудови договори, допълнителни споразумения за назначен персонал, ведомости за трудови възнаграждения, фактури за закупуване на материали, приложени доказателства за регистриране на договорите в НОИ, доказателства за пребиваване на работниците на доставчика на територията на "Соди Девня", книги за инструктаж и други доказателства, доказващи наличие на кадрова и техническа обезпеченост. Обсъдени са и заключенията на двете експертизи - съдебно-техническа и счетоводна, приети неоспорени в производството. Отделно от това съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС предвид установеното, че дължимият ДДС по процесните фактури, издадени от доставчика "Симтикомплект" ЕООД, е заплатен от възложителя на изпълнителя по съответната банкова сметка (ДДС-сметка) в СЖ "Експресбанк" - кл. гр. Варна. След обсъждането на всички тези доказателства съдът е направил извода, че издаденият ДРА е незаконосъобразен, и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на заключението на СТЕ. Няма пречка съдът да назначи вещо лице с оглед доводите и възраженията на страните във връзка с доказване реалността на доставките, както и да се назначи счетоводна експертиза за извършване на проверка в счетоводството на доставчика относно редовността на воденото счетоводство и начислението на ДДС по процесните фактури. Съдът е обсъдил и двете заключения и ги е преценил във връзка с представените по делото многобройни доказателства, като е стигнал до обоснования извод, че в случая са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, за които за издадени фактури от "Симтикомплект" ЕООД. Съдът е отчел и факта за внесен ДДС по ДДС-сметка на доставчика и приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. Неоснователно е и възражението, че съдът не е преценил изпълнението на останалите кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Напротив, съдът е обсъдил тези изисквания, преценявайки заключението на счетоводната експертиза, и е отчел това, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството на доставчика и е констатирало в заключението, че процесните фактури са осчетоводени като задължение към бюджета и че общо счетоводството е водено съобразно вписванията в първичните счетоводни документи хронологично и по дати, документирани в тях. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,