Решение № 3866 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2018 г.

Решение № 3866 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5654 от 08.10.2018 г., постановено по адм. д. № 7833/17 г. Административен съд - С. град, трето отделение, 13-ти състав, е отменил по оспорването на "Ник Инженеринг"-ЕООД-гр. С., ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Н. чрез пълномощника му адв. Бунева, ревизионен акт № Р – 22221315008931 – 091 – 001/30.09.2016 г., потвърден от директора на Д"ОДОП"-г. С. с решение № 398/20.03.2017 г. в частта, в която са установени задълженията на дружеството по реда на ЗДДС за данъчни периоди 11/2010 г, 02/2011 и 12. 2011 г. в размер на 44 407, 79 лв. досежно доставчика "Глобал транс"-ЕООД, както и в частта по ЗКПО досежно преобразуване на финансовия резултат по доставки от този доставчик, ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 380, 44 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Ник Инженеринг"-ЕООД-гр. С., ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Н.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт, със законните от това последици. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Н. К. К., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. В жалбата се прави оплакване, че в тази му част решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – С. град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в тази му част. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Ник Инженеринг"-ЕООД-гр. С. не е взело становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила изцяло. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С решението си Административен съд – С.-град е отменил по оспорването на "Ник Инженеринг"-ЕООД-гр. С., ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Н. чрез пълномощника му адв. Бунева, ревизионен акт № Р – 22221315008931 – 091 – 001/30.09.2016 г., потвърден от директора на Д"ОДОП"-г. С. с решение № 398/20.03.2017 г. в частта, в която са установени цадълженията на дружеството по реда на ЗДДС за данъчни периоди 11/2010 г, 02/2011 и 12.2011 г. в размер на 44 407,79 лв. досежно доставчика "Глобал транс"-ЕООД, както и в частта по ЗКПО досежно преобразуване на финансовия резултат по доставки от този доставчик, ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Прието е, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията - извършени процесуални действия, събраните доказателства, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделните доставки / на строителни материали и СМР поради липса на реални доставки/, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък, събраните в хода на делото доказателства, в това число заключенията не вещото лице /основно и допълнително/ по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като основен спорен въпрос между страните е формулиран този относно реалността на процесните доставки. Преди да отговори на същия, съдът е дал тълкуване на понятието "право на данъчен кредит", съответно на значението на реалността на доставката за възникване на това право, как се разпределя доказателствената тежест по делото, позоваване на практика на Съда на Европейския съюз в тази насока. Предвид направеното тълкуване на закона и фактите по делото, решаващият съд е приел, че в случая задълженото лице е доказало реалност на доставките единствено по отношение на доставчика "Глобал транс"-ЕООД, поради което е отменил ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставките на този доставчик, така и относно преобразуване на финансовия резултат от него доставчик. За непризнатото право на данъчен кредит по останалите доставки, съответно преобразуването на финансовия резултат по тези фактури, административният съд е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден, като задълженото лице не е успяло да докаже реално изпълнение по тях. Прието е още, че ревизионният акт се явява законосъобразен и в частта му за определените на задълженото лице допълнителни задължения за вноски за ДОО и ЗО. Решението на Административен съд – С. град е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на "Ник Инженеринг"-ЕООД-гр. С. В касационната жалба на "Ник Инженеринг"-ЕООД против отхвърлителната част на решението на Административен съд – гр. С. се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като необосновано на фактите по делото е прието, че по въпросните фактури липсват реални доставки и на дружеството не е признато право на данъчен кредит. На отделен ред се правят оплаквания и за неправилност на решението в отхвърлителната му част относно преобразуването на финансовите резултати и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и задължителни осигурителни вноски. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключение на вещо лице, е направил верни изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част. Правилно на отделен ред е очертано значението на реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правота на данъчен ред, както и на отделен ред е отбелязано какви точно обстоятелства следва да бъдат установени предвид предмета на доставка – стока или услуга. Обосновано е акцентирано на обстоятелството, че реалното извършване на една доставка е факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки или косвени доказателства, че като участник в стопанката операция, задълженото лице следва да притежава съответни доказателства, които да доказват реалното осъществяване на доставката, като липсата на такива може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка направените оплаквания в касационната жалба, че в хода на ревизията мнозинството доставчици не са били надлежно търсени от органите по приходите, се явяват неоснователни, тъй като ненамирането на същите на регистрирани данъчни адреси не би било пречка задълженото лице да представи притежаваните от него доказателства за реалност на доставките. А иначе фактът за ненамиране на доставчиците на адрес по същество е потвърден и в хода на делото, тъй като те са били търсени двукратно и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и отново не са били намерени на адресите си. Правилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса, като неотносими към спора са причините, поради което задълженото лице не е могло да представи надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си. Отделно от това решаващият съд/както и приходният орган/ не е посочил като основна и правополагаща причина за непризнаване на правото на данъчен кредит обстоятелството, че доставчиците не разполагат с кадрова и материална обезпеченост. Задълженото лице като възложител на доставките действително не разполага с възможност да упражнява контрол относно поведението на своите доставчици. Но от друга страна като строител по занятие дружеството е следвало да положи дължимата грижа да подбира изпълнителите си. Съществено и важно е и обстоятелството, че като участник в строителния процес задълженото лице следва да притежава надлежни писмени доказателства относно вида, количеството и качеството на възложените и изпълнени работи, каквито доказателства не се представят от негова страна. Настоящата съдебна инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно законосъобразност на ревизионния акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по фактурите с пред на доставка стоки. Правилно е акцентирано, че освен фактурите, задълженото лице не е ангажирало никакви други доказателства за реалното изпълнение на доставката, в това число приемо-предавателни протоколи, пътни листове и т. н. Както Върховният административен съд е отбелязвал многократно в решенията си, фактурата е доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката, но не е доказателство за извършване на доставката, освен ако в нея доставката не е конкретизирана до степен, че да може да се установи и реалното изпълнение. Въпросните фактури за доставка на стока имат за предмет строителни материали, които са немалки по обем, поради което за реалното им предаване би следвало да се установи къде са били съхранявани, как и до къде са били транспортирани, от кого и на кого са предадени, съответно получени и прочие, каквито доказателства не са ангажирани от задълженото лице. Не могат да бъдат възприети и оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закона за отхвърлителната част от решението относно определените задължения за корпоративен данък в резултат на преобразуване на финансовия резултат за отделните данъчни периоди със сумите по фактурите, за които е прието, че не документират реални доставки. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. След като за въпросните фактури не са представени никакви съпътстващи доказателства, които да установяват реалното предаване на фактурираните стоки и услуги, то документираните въз основа на тях разходи правилно са определени от приходните органи и решаващия съд за "документално необосновани" и по аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО разходите по тях не са били признати за данъчни цели. Направените оплаквания за допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест не намира подкрепа във фактите по делото и закона. Липсата на реална доставка е отрицателен факт, т. е. той няма битие в обективната действителност, а до него се стига на база на анализ на други факти и обстоятелства. Казано по друг начин, в случая се касае до едно умозаключение, поради което при проверката за неговата правилност следва да се изследва дали са спазени правилата на формалната логика при неговото изграждане. Решаващият съд е обосновал изводите си защо приема за доказани и обосновани констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки. По изложените по-горе мотиви настоящата инстанция споделя този негов извод и го намира за правилен и обоснован. Оплакванията относно определените допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски са неоснователни. В мотивите на съдебния акт е посочено, че определеното възнаграждение е за определени допълнителни вноски върху заплатено възнаграждение от 540 лв., като констатациите на ревизионния акт в тази насока не са оборени. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочените части и е отхвърлил жалбата на "Ник Инженеринг" ЕООД като неоснователна в тази й част, Административен съд – С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-гр. С. В същата се правят оплаквания за неправилност против отменителната част от решението на Административен съд – С. град поради наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в тази му част само въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което пък заключение от своя страна е изградено въз основа на счетоводни документи, представени от задълженото лице, без да е ицзследвано дали същите са част от цялата счетоводна система на дружеството. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че "Ник Инженеринг"-ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по доставки на "Глобал транс"-ЕООД за извършени СМР за данъчни периоди м. 11/2010 г. и м. 02 и м. 12/2011 г. за обекти в с. В. и гр. Д.. С ревизионния акт правото на данъчен кредит по тези фактури не е било признато с мотив за липса на реални доставки, обоснован на това, че в хода на ревизията е установено, че дружеството доставчик е имало само трима работници за процесните периоди, с които не е могла да изпълни фактурираните СМР, като не са представени и фактури, че услугите са били изпълнени от негови подизпълнители. За да отмени ревизионния акт в тази му част първоинстанционният съд е приел, че вещото лице е установило, че доставчикът е ползвал подизпълнители за процесните СМР – дружествата "Енигма С"-ЕООД, "Юник трейд къмпани"-ЕООД и "ММ и М"-ЕООД, представени като доказателства по делото, които фактури са надлежно осчетоводени и заплатени по банков път, като при аналогична фактическа обстановка ревизиращите органи са признали право на данъчен кредит по доставки на същото дружество с подизпълнител "ММ и М"-ЕООД. Настоящата съдебна инстанция споделя така направените изводи на административния съд за реалност на доставките на СМР, извършени от "Глобал транс" – ЕООД. Същите са изградени при правилно приложение на закона и са обосновани на доказателства по делото. Основното и допълнителното заключение, въз основа на които са изградени констатациите на решаващия съд, не са оспорени от процесуалния представител на Д"ОДОП"., налице са съответните протоколи за предаване на извършените СМР. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд – С. град следва да бъде оставено в сила в тази му част. Разноски При този изход на процеса "Ник Инженеринг"-ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 380, 44 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,