Решение № 8184 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2017 г.

Решение № 8184 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Общински съвет- Разград, подадена чрез адв. Е. Събева, в качеството й на процесуален представител против Решение № 56/29.09.2017 г. по адм. дело № 104/2017 г. на Административен съд – Разград (АС Разград). В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита сe, че с приемането на наредбата се цели да се гарантира спазване на обществения ред при осъществяване на публична религиозна дейност. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество, като се отхвърли протеста на Окръжна прокуратура– Разград (ОП Разград). Ответната страна Прокурор от Окръжна прокуратура– Разград не ангажира становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че оспорената разпоредба на чл. 11 от Наредба № 1 ограничава правото на вероизповедание и противоречи на норми от по-висш порядък, поради което правилно е била отменена. Счита, че решението на съда е законосъобразно, не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Производството пред решаващият съд се е развило по реда на чл. 185 и сл. АПК по протест на прокурор от Окръжна прокуратура– Разград с искане да бъде отменен чл. 11 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Разград (Наредбата), приета от Общински съвет- Разград с Решение № 129 по Протокол № 9 от 31.05.2004 г. Аргументите в протеста сочат, че оспорената разпоредба противоречи на нормативни актове от по- висок порядък – чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 19 от Закона за вероизповеданията (чл. 19). Излагат се доводи, че местните органи имат правомощия само в чл. 19 от ЗВ, досежно въведения уведомителен режим. С обжалваното решение е ОТМЕНЕН чл. 11 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Разград, приета от Общински съвет- Разград с Решение № 129 по Протокол № 9 от 31.05.2004 г. Наред с това е ОСЪДЕН Общински съвет- Разград да заплати на Окръжна прокуратура - Разград сумата от 20. 00 (двадесет) лева деловодни разноски. За да мотивира този правен резултат съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От друга страна е намерил, че оспорената разпоредба е в противоречие с материалния закон. Счел е, че при анализ на разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Разград и съпоставянето й с цитираните по- горе правни норми от Конституцията и Закона за вероизповеданията, и решението на Конституционния съд е видно, че така както е формулирана тя въвежда ограничаване на правото на вероизповедание, което е част от религиозната дейност, на основание, което е извън лимитивно посочените в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията и чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗВ. Посочил е, че в съотносимите конституционни и законови разпоредби не е предвидено изискване вероизповеданието по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗВ да бъде регистрирано, за да може лицата принадлежащи към него да упражняват правото си на вероизповедание, в т. ч. и публично. Достигнал е извод, че забранявайки извършването публично на религиозна дейност на нерегистрирани по българското законодателство вероизповедания оспорената разпоредба на чл. 11 от Наредба № 1 ограничава правото на вероизповедание и противоречи на норми от по- висш порядък. Счел е, че оспорената норма е приета в нарушение на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА и следва да бъде отменена. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението на адм. съд за правилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, събрани в пълен обем доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е извел съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение- чл. 8 от ЗНА, чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Обосновано адм. съд е заключил, че оспорения текст от общинската наредба е приет от общинския съвет в противоречие с материалния закон. Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право по смисъла на чл. 37 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 1 от Закона за вероизповеданията и Решение № 5 от 11.06.1992 г. на КС на РБ по конституционно дело № 11/1992 г., поради което свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за вероизповеданията. Ограниченията по отношение на правото на вероизповедание са закрепени в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Конституцията, която предписва, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Тези основания за ограничения съответстват на чл. 9, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Към тези ограничения, чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията добавя забраните за сливане на религиозните институции с държавата и използването на религиозни общности, религиозни институции и верски убеждения за политически цели. Според чл. 11 от Наредбата забранява се на лица, фирми и сдружения да осъществяват публично религиозна дейност на нерегистрирани по действащото българско законодателство вероизповедания. Действително правото на вероизповедание може да бъде ограничено, посредством ограничаване на публичните изяви - чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Въпросът е при какви предпоставки и посредством какви способи следва да се приложи тази ограничителна мярка. Така формулиран текста на чл. 11 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Разград, поради непълнота и неточност не отчита и не се съобразява със законовите ограничения. Нормативните ограничения при упражняване правото на вероизповедание се съдържат и в чл. 7 от Закона за вероизповеданията, съгласно който свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. Приемане на мерки в тази насока е предвидено в разпоредбата на чл. 8 от Закона за вероизповеданията, съгласно която правото на вероизповедание може да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл. 7 чрез шест, изчерпателно изброени в закона способа: 1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение; 2. спиране на издателската дейност; 3. ограничаване на публичните изяви; 4. отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение; 5. преустановяване дейността на юридическо лице за срок до 6 месеца и 6. отмяна на регистрацията на юридическо лице на вероизповеданието. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за вероизповеданията производството за ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред от Софийски градски съд. С нормата от наредбата се ограничава правото на вероизповеданията да организират публична дейност и извън молитвените си домове, т. е. на обществени места - чл. 12, ал. 4 от ЗВ. Освен това влиза в колизия с чл. 37 ЗВ, който предвижда санкция за лица, които препятстват свободното формиране или изразяване на верско убеждение, освен в случаите по чл. 7 от същия закон. С въведеното ограничение в наредбата от ОбС на правото на вероизповедания е допуснатото нарушение на закона, което е особено съществено и достатъчно за отмяна на текста от подзаконовия нормативен акт. Тези изводи не се променят от възражението на касационния жалбоподател, че с приемането на наредбата се цели да се гарантира спазване на обществения ред при осъществяване на публична религиозна дейност, тъй като същото е неоснователно и не може да санира установената незаконосъобразност. Опазването на обществения ред безспорно е и задължение на органите на местно самоуправление, но е недопустимо с тази цел да се нарушават основни принципи на правото и императивни норми на закона. Според Европейският съд по правата на човека чл. 9 от ЕКПЧОС не дава на местните власти правото на преценка нито относно легитимността на съдържанието на съответната религия и убеждения-традиционни и нетрадиционни, официално признати или непризнати, нито на средствата, чрез които техните последователи изразяват вътрешните си убеждения. Единствените възможни ограничения на свободата на религия или убеждения при обстоятелства, които будят сериозни тревоги за обществения ред са както следва: 1. Основани са на вътрешно законодателство, което е достъпно, предвидимо и прецизно; 2. насочени са към действителна и належаща социална необходимост; 3. са в състояние да постигнат законна цел, необходима в едно демократично общество, по един пропорционален и недискриминационен начин. В случая така, като е формулирано ограничението от наредбата не отговаря на посочените критерии. Според Европейският съд държавните органи могат да предприемат ограничителни решения само при преценка на всеки конкретен случай, като вземат под особено внимание принципите на необходимост, пропорционалност и забрана за дискриминация. По изложените съображения оспорения текст от Наредбата подлежи на отмяна и като е достигнал до този правен извод адм. съд е постановил правилен съдебен акт. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение