Решение № 10482 от 17.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014 - 2020 година, чрез главен експерт юрист Петров, срещу Решение 1878 от 22.03.2022 година на Административен съд - София-град, постановено по административно дело 4506/2021 година. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-16-452 от 22.03.2021 година за отказ от верификация по искане за окончателно плащане на Програмиста ЕАД по договор BG16RFOP002-1.005-0141-C01 от 20.07.2018 година, като преписката е върната за ново произнасяне. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че за да отмени административния акт съдът изцяло се бил позовал на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, е съгласно т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата, допустимите разходи за възнаграждения на персонала били в размер до 70% от общо допустимите разходи по проекта, докато към момента на отчитане на последния етап от проекта разходите за възнаграждения представлявали приблизително 78 % от общо допустимите разходи, съответно същите били над допустимия размер, като това обстоятелство не било отчетено от първоинстанционния съд. Изложени са аргументи, че въпроси 1, 2, 3, 4 и 6 от назначената по делото експертиза били изцяло неотносими към фактическите и правни основания за издаване на административния акт, а въпрос 5 бил изначално недопустим, доколкото бил изцяло правен и касаел решаването на спора по същество. Съдебният акт изцяло се основавал на тълкуването на закона от страна на вещото лице, което от своя страна мотивирало извод за необоснованост на същия и липса на изложени самостоятелни мотиви от страна на съда по съществото на спора. Според касатора, с оглед естеството на недопустимост на разходите, по делото не е било необходимо да се назначава съдебно-счетоводна експертиза. Като се е позовал на заключението на вещото лице, съдът не е разтълкувал правилно приложимите материалноправни разпоредби и в частност не е съобразил, че именно на етап отчитане на разходи по проекта и тяхната верификация се разглежда и съответствието им със заложените в Условията за кандидатстване критерии. Разходите правилно били квалифицирани като недопустими, предвид че отчетените разходи за възнаграждения на персонала, за целия период на проекта надхвърлят 70% от отчетените за целия период на проекта общо допустими разходи. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Програмиста ЕАД. Претендира разноски по делото. Ответникът, Програмиста ЕАД, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд -София-град е Решение РД-16-452 от 22.03.2021 година на РУО на ОПИК 2014-2020 година, с което в резултат на извършена документална проверка на искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) BG16RFOP002-1.005-0141-C01 от 20.07.2018 година, сключен с бенефициер Програмиста ЕАД, не са верифицирани разходи в общ размер на 52 161,45 лева, от които 38 147,79 лева представляват безвъзмездна финансова помощ по договора. По делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е кредитирано като обективно, безпристрастно и съответно на останалите писмени доказателства представени по делото. Същото не е оспорено от страните. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел за безспорно установено, че е налице одитна следа за всеки един от декларираните разходи и че същите са допустими като категория разходи по проекта. След извършена съпоставка на известните и безспорни между страните, извършени от бенефициера разходи за възнаграждения за персонал и общо допустимите разходи по проектаq е изведен извод, че тяхното съотношение е 65,82% и съответно е спазено изискването на т.14.2 от Условията за кандидатстване. По изложените съображения е прието, че Програмиста ЕАД е изпълнило изискването на чл.57, ал.1, т.2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. с т.14.2 от Условията за кандидатстване и е мотивиран извод за незаконосъобразност на административния акт. При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция мотивира валидност на обжалвания съдебен акт, но прави извод за частична недопустимост на същия, при следните изводи от правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Програмиста ЕАД и на Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий срещу Решение РД-16-452 от 22.03.2021 година на РУО на ОПИК 2014-2020 година. Съдът общо е заключил, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, без да анализира и да изложи аргументи какъв е правният интерес на Великотърновския университет Св.Св. Кирил и Методий да обжалва Решение РД-16-452 от 22.03.2021 година на РУО на ОПИК 2014-2020 година. В тази насока касационната инстанция прави следните изводи: За да е налице право на оспорване, е необходимо оспореният акт да засяга субективни права или законни интереси на оспорващия чл. 120, ал. 1 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК. От съдържанието на правото на оспорване, е видно, че, първо, става въпрос за установени в правото права и законни интереси, т.е. за субективно право или законен интерес, а не за всеки интерес, второ, че засегнатият интерес е на лични права или законни интереси на субекта, и трето, че засягането е пряко и непосредствено от акта, т.е. отмяната на акта ще доведе до удовлетворяване на правния интерес на оспорващия. Тези изисквания следва да са осъществени кумулативно, за да е налице право на оспорване. В случая, видно от доказателствата по делото, кумулативно трите предпоставки не са налице по отношение на Великотърновския университет Св.Св. Кирил и Методий. Безспорно е, че отказът от верификация на процесния разход засяга личния интерес на този жалбоподател, като същият е партньор на Програмиста ЕАД по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Но правото да бъде верифициран процесният разход и съответно да му бъде възстановен не е субективно право, което е регламентирано от договора за безвъзмездна помощ или от нормативната уредба, свързана с този договор. Това субективно право е породено от съществуващите между бенефициера и него споразумение, за начина по който и качеството, в което всяка от страните ще участва в изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. В сключения между кандидата, т.е. бенефициера, и Управляващия орган договор за безвъзмездна помощ изрично е посочено, че бенефициер по договора е само на Програмиста ЕАД, а не и партньорът му Великотърновският университет Св.Св. Кирил и Методий. Последният не е страна по договора за безвъзмездна помощ, а с този договор органът единствено е приел процесният проект да се изпълнява съвместно от бенефициера и партньора. Видно от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ партньорът няма никакви права и задължения по него. Задълженията са на бенефициера, в т.ч. и задължението да гарантира спазване на приложимите по отношение на него условия и от партньора му чл. 3.9.10. Това задължение на Университета да спазва изискванията на договора за безвъзмездна помощ, е не пряко следствие от самия договор за безвъзмездна помощ, а е резултат на сключеното с АД споразумение за партньорство. С оглед на това, правото да иска верификация на направените разходи е на бенефициера, който заедно с органа са единствените страни по договора за безвъзмездна помощ с оглед на чл. 2.1 от него. Следователно това, което правото гарантира на партньора жалбоподател, е защита на субективното му право, породено от правоотношенията, които има с бенефициера на безвъзмездната помощ, а не и субективно право, което е породено от правоотношение между него и органа, тъй като такова не съществува. Поради горното, неправилно първоинстанционният съд приема, че по отношение на Университета е налице породено от процесния договор за безвъзмездна помощ субективно право на верифициране на разхода. Отмяната на акта няма да доведе пряко до промяна на правната сфера на този жалбоподател. Промяната би настъпила не пряко от отмяната на акта, а от изпълнението от бенефициера на споразумението с Университета. Тъй като за Великотърновския университет Св.Св. Кирил и Методий не е налице пряк правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, който да обоснове наличието на правото му на оспорване на процесния акт, като е приел жалбата на университета за допустима, първоинстанционният съд е постановил недопустим акт в тази част. Същият следва да бъде обезсилен като недопустим, а производството следва да бъде прекратено по отношение на Великотърновския университет Св.Св. Кирил и Методий на основание чл.221, ал.3 от АПК във връзка с чл. 159, т.4 от същия нормативен акт. По отношение на жалбоподателя Програмиста ЕАД актът се явява допустим и касационната инстанция ще разгледа спора по същество. Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното: Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., като съгласно §71, ал. 3 - нормативните актове по ал. 2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ. Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г. По възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд: Касационната инстанция приема, че в хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите му в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл.172а, ал.2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел доводите на жалбоподателя, а не тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към неверифицирането на разходите. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Страните не спорят по следните факти: Между Министерство на икономиката и Програмиста ЕАД на 20.07.2018 година е сключен административен договор BG16RFOP002-1.005-0141-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година. Бенефициерът Програмиста ЕАД изпълнява договора с партньор Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий". Въз основа на договора, Програмиста ЕАД е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по посочената оперативна програма, по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-1.005 Разработване на продуктови и производствени иновации, Приоритетна ос 1 Технологично развитие и иновации Специфична цел 1.1 Технологично развитие и иновации за изпълнение на проект с рег.BG16RFOP002-2.005-0141 и наименование на проектно предложение Мащабируема технология за мониторинг на enterprise/институционални мрежи, с вграден Изкуствен Интелект и Машинно Обучение, с цел ранно предупреждение и превенция на рискове. С искане за окончателно плащане 5 от 16.09.2020 година и финален финансов отчет за периода 06.05.2020 година 20.07.2020 година Програмиста ЕАД е предявило за верификация разходи, като във връзка с искането УО на ОПИК е извършил административни проверки. Констатирано е, че отчетените разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта като същото е в противоречие с изискването на т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. На основание чл.63, ал 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с констатациите от извършената проверка, на бенефициера е дадена възможност да представи пояснения и допълнителни документи. Търговецът е депозирал пояснения и документи в указания срок. Въз основа на посочените констатации и като е обсъдил предоставеното от бенефициера възражение РУО по програмата е приел, че изцяло отчетените разходи по финалния отчет за персонал за бенефициера са недопустими за финансиране. С обжалваното решение на основание чл.9, ал.5, изр.2, чл.57, ал.1, т.2 и т.6, чл.62, ал.1-3, във вр. с чл.63 и чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). е постановен отказ от верификация на разходи в общ размер на 52 161,45 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 38 147,79 лв. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0141-C01 от 20.07.2018 година с бенефициер Програмиста ЕАД, отчетени в искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 и т.6 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата и чл.7 от ПМС 189 от 2016 година за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 година условия. Въз основа на тези факти във връзка с направен анализ на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), във връзка с Условията за кандидатстване по програмата, първоинстанционният съд е мотивирал изводите си за материална незаконосъобразност на акта. Поставеният пред първоинстанционния съд спор се е състоял в това: 1. Предвиденото в Условията за кандидатстване съотношение между разходите за възнаграждения на персонала и общодопустимите разходи по проекта 70:30 към кой момент трябва да се установява (към момента на подаване на проектното предложение или към момента на верифициране на разходите)? 2. Какъв е методът за определяне на общодопустимите разходи по проекта и съответно как се изчислява соченото съотношение? 3. Осъществена ли е квалификацията на чл.57, ал.1, т.2 и т.6 от ЗУСЕФСУ? Първоинстанционният съд е допуснал, изслушал и приел като доказателство по делото заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на заключението, съдът е обосновал незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като е мотивирал, че съотношението между разходите за възнаграждения за персонала и общодопустимите разходи по проекта е 65,82%. Според съда, отчетените от бенефициера действителни разходи по бюджетни пера не надвишават прогнозните стойности на тези пера на етап кандидатстване. Разминаването идвало от неправилната методика на извеждане на пропорцията. Спорът пред касационната инстанция отново е сведен до тези три компонента, както следва: Осъществена ли е квалификацията на чл.57, ал.1, т.2 и т.6 от ЗУСЕФСУ? За да отговори на този въпрос, касационната инстанция при служебна проверка на материалната законосъобразност на акта поставя и друг такъв: Предвид квалификацията, какъв е броят на осъществените нарушения? Органът обосновал ли е всяка от квалификациите със съответстваща фактическа обстановка, която да субсумира отделните хипотези? Безспорно, РУО е отказал верификация на две основания - недопустимост на разхода на основание чл.57, ал.1, т.2 и на основание чл.57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) определя за допустими разходите, за които са осъществени едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа и са спазени изискванията за съхраняване на документите и 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) изброява изчерпателно и при условията на кумулативност основанията за допустимост на разходите. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), той е недопустим и не се верифицира. Сочената в акта квалификация на чл.57, ал.1, т.2 и т.6 обосновава извод за констатирани две самостоятелни нарушения: такова по чл. 57, ал.1, т.2 и такова по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Както правилно посочва административният съд, в тежест на РУО е да изложи мотиви за недопустимост на разхода на всяко от основанията. Съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), за да е допустим, разходът трябва да попада във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи, а съгласно т. 6 за разхода трябва да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Двете правни основания имат различен фактически състав, при неизпълнението на който е налице недопустим разход. Това значи, че различни факти следва да обосноват наличието на т.2 и на т.6. В първата хипотеза от значение е категорията направен разход, а във втората дали за същия е налична одитна следа. Приетият от органа начин на означаване на квалификацията на осъществените от бенефициера нарушения, значи, че органът твърди осъществени от бенефициера две самостоятелни нарушения. В българския език съюзът и е съчинителен, свързва еднородни части в изречението, когато се посочва, че означените от тях факти, свойства, положения и др. се проявяват равностойно (Речник на българския език - https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B8/, издание на Института за български език). В правото съюзът и значи кумулативност на сочените факти, обстоятелства, правни норми. Видно от мотивите на оспорения акт обаче, органът въпреки че твърди кумулативно наличие на двете основания, не е направил каквото и да било разграничение на твърдените от него фактически основания с оглед субсумирането им в рамките на различните квалификации. Напротив, изводът от фактическа страна е един: Разходите за възнаграждения надхвърлят процентното съотношение 70:30 спрямо общо допустимите разходи по проекта. Не става ясно по какъв начин това фактическо установяване субсумира едновременно и двете посочени квалификации. От това касационната инстанция прави извод за липса на ясни и конкретно дефинирани фактически основания за отделните квалификации, което само по себе си е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Дадените по общ начин факти, отнесени едновременно и към двете правни основания, не изпълняват изискванията за наличие на относими фактически основания. Съдът не може вместо органа да избира и да подвежда твърдените факти към някое от двете сочени правни основания. Съдът може само да провери доказаността на сочените фактически основания и да провери правилността на подвеждането им към сочената от органа правна норма, а в случая това подвеждане е едновременно и кумулативно към състава на две квалификации/две нарушения едновременно. На следващо място, дори и да се приеме, че волята на органа е в насока установеното неспазване на дадената пропорция категория разходи да попада едновременно и в двете правни квалификации, то този извод е неправилен, тъй като сочената пропорция не е едновременно относима към извода за категория разходи по т.2 и за одитна следа по т.6. Предвид гореизложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е правилен. На самостоятелно основание, касационната инстанция констатира и друг порок на акта: В действителност, предвиденото в Условията за кандидатстване съотношение между разходите за възнаграждения на персонала и общодопустимите разходи по проекта е 70:30. В тази връзка пред първоинстанционния съд е поставен въпросът, към кой момент трябва да се установява соченото съотношение - към момента на подаване на проектното предложение или към момента на верифициране на разходите, както и какъв е методът за определяне на общодопустимите разходи по проекта и съответно как се изчислява соченото съотношение? От доказателствата по делото е видно, че отказаните да бъдат верифицирани разходи са от допустима категория разходи съгласно т.14.2, подт.1 от Условията да кандидатстване (разходи за възнаграждения), като са включени и в одобрения проект по категория разходи, съгласно Приложение 1 от административния договор. Констатирано е обаче, че отчетените разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала надвишават 70% от общо допустимите разходи по проекта като същото е в противоречие с изискването на т.14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Касационната инстанция приема за правилен изводът на органа, че соченото съотношение като пропорция трябва да е налично както към момента на изготвяне на проектното предложение, доколкото към този момент се определят заявените за кандидатстване по проекта суми и пропорцията между тях, така и към процедурата по верификация в хода на изпълнение, доколкото към този момент се определя реално изпълнимостта на поставеното условиe за пропорция. В случая на етап кандидатстване с проектното предложение бенефициерът е предвидил тези разходи в бюджета по проекта в съответствие с така заложената рамка на пропорция и това е безспорно. Към момента на отчитане на тези разходи обаче органът е констатирал нарушаване на сочената пропорция. Безспорно пропорцията следва да се запази предвид отчетените разходи за възнаграждения за цялата продължителност на проекта. Този процент следва да e основан финално на база отчетени разходи, а не само на база индикативния бюджет на проекта. В тази насока е неоснователно възражението на дружеството, че сочените процентни съотношения не са изписани в раздела от Условията за кандидатстване касаещ изпълнението на бюджета. Същите са разписани в т.14 от Условията за кандидатстване, именувана Категории разходи, допустими за финансиране. Допустимостта на разходите се преценява в хода на изпълнението на проекта в рамките на процедурата по верификация. Ето защо, анализирайки допустимостта на разходите, РУО извършва проверка за допустимата категория разходи съобразно Условията за кандидатстване. Дори и да се приеме, че категорията разходи включва и съотношението между различните категории разходи като пропорция обаче, по казуса възниква друг проблем: Видно от Искането за пояснения и допълнителни документи на л.345 от преписката изводът за нарушаване на сочената пропорция е направен при проверка във връзка с финален финансов отчет. Преписката обаче съдържа документи за верифицирани разходи по искания за четири междинни отчета. В рамките на междинните отчети са верифицирани суми, представляващи разходи за възнаграждения на персонал. От обосновката на акта не става ясно, на какво основание органът променя волята си досежно размера на вече верифицираните суми. Безспорно е, че в хипотеза като процесната, когато даден вид разход в случая разходът за възнаграждения на персонала, е определен като стойност, но е налично и изрично ограничение във влязъл в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ до 70% от допустимите разходи по проекта, е напълно логично в хода на изпълнението на проекта размерът на верифицираните за това перо разходи да се промени с оглед на промяната на общия размер на допустимите разходи по проекта. С оглед на това логично е при окончателното искане, с оглед на установения окончателно размер на допустимите разходи по проекта, да настъпи промяна и в размера на допустимите разходи по перото, което е обвързано с процентен показател на допустимите разходи, в случая разходите за възнаграждения. Това обективно налага промяна в размера на верифицираните крайни разходи, обвързани с крайния размер на допустимите разходи по проекта в случая крайният размер на допустимите разходи за възнаграждения. Но тъй като органът вече, видно от преписката, е верифицирал съответния размер на допустими разходи, тази промяна обективно значи отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, който е благоприятен за бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Отмяната на влязъл в сила благоприятен за адресата акт е допустима, но само при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК. В случая, органът не е провел производство по отмяна на своите влезли в сила актове в частта, с която е признал за допустими разходите за възнаграждения по исканията за междинни плащания, а направо с оспореното Решение като е отказал да вирифицира изписаната сума, всъщност е отменил вече верифицираните разходи за същата. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е провел изискуемото производство, което би му позволило да отмени свои влезли в сила актове. Едва когато проведе производството по чл. 99 АПК и отмени изцяло или в съответната част, своите актове за верификация, органът може да постанови нов акт, с който да откаже верификация на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, защото в съответната част претендираният разход би бил недопустим. В тази насока е и решение на ВАС по адм.д. 2303/2021 година. Предвид гореизложеното, като правилно като краен резултат в допустимата част, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Програмиста ЕАД се дължат разноски в размер на 3 600 лева, заплатени по сметката на Адвокатско съдружие Шопова, Коларова и партньори (л. 40 по делото), съгласно договор за правна помощ (л. 38 по делото), сключен между Програмиста ЕАД и Адвокатско съдружие Шопова, Коларова и партньори и представен списък с разноски (л. 37 по делото), съобразени с представените доказателства и фактическата и правна сложност на спора. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 във връзка с чл.59, ал.1, т.4 от АПК и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд