Решение № 14252 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11861/2016 г.

Решение № 14252 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11861/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на В. В. В. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 8162 от 4.07.2016 г., постановено по адм. д. № 6385/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на В. срещу заповед № 353/5.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване на служебното им правоотношение. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е изследвал въпроса за извършена трансформация на длъжността като съвкупност от права и задължения и обстоятелството коя точно щатна бройка за длъжността "държавен експерт" в Дирекция "Управление на водите", отдел "Координация и контрол" в МОСВ е заличена, като не е съобразил принципа на чл. 6, ал. 2 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноските по делото. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. В. В. е заемала длъжността "държавен експерт" в Дирекция "Управление на водите", отдел "Координация и контрол". Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 353/05.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която органът е прекратил служебното правоотношение на В. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил релевантната фактическа обстановка. Обосновано е приел, че с влязлото в сила ново щатно разписание от 05.05.2015 г. е намалена числеността на служителите в специализираната администрация на министерството от 308 на 305 щатни бройки. В Дирекция "Управление на водите" щатните бройки са намалени от 33 на 32. По старото щатно разписание от 01.04.2015 г. в отдел "Координация и контрол" единствената бройка за длъжността "държавен експерт" е заемана от жалбоподателката Веселинова. В поименното щатно разписание, в сила от 05.05.2015 г. тази длъжност в отдел "Контрол" е заемана от служителката Р. Р. Съдът е обсъдил и изискванията за заемане на длъжността "държавен експерт" в отдела и по двете щатни разписания. Заключил е, че са различни по съдържание. Констатирал е, че длъжността "държавен експерт" продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Правилно е приел, че съкращението е реално, тъй като е намален броят на служителите в рамките на дирекцията. Съдът е отбелязал, че по силата на утвърдената длъжностна характеристика Веселинова е осъществявала дейност по методическото ръководство, анализ и координация на дейността на Басейновите дирекции по отношение на процедурите по издаване на разрешителни и осъществяване на контролната дейност от Басейновите дирекции. Съпоставена с длъжностната характеристика на "държавен експерт" по новото щатно разписание, заемана от Р. Р., същата съдържа качествени отлики като система от функции, задачи и задължения - провеждане и координиране на процедурите за предоставяне на концесии и контрол за изпълнение на сключените концесионни договори за минерални води. Решението е правилно. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо по безспорен начин да е установено съкращаване на длъжността. Длъжността, с оглед на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Затова, за да е налице съкращаване на длъжността, е необходимо тази съвкупност от задължения, права и организационно-правно положение да е премахната и да не съществува в рамките на съответната административна структура. Основен източник на информация за съдържанието на всяка една длъжност е длъжностната характеристика. Именно в нея са отразени функциите, правата и задълженията за длъжността, изискванията към формалните и личностни качества на служителя, мястото и взаимовръзките в йерархията на структурната единица. Основавайки се на това правилно разбиране за същността на длъжността, първоинстанционният съд, за да прецени действително ли заеманата от касатора длъжност е съкратена, е извършил подробен анализ на тази длъжност и на длъжностите, утвърдени от министъра в изпълнение на извършената организационна и числена промяна на министерството. Неоснователен е касационният довод, че заеманата от Веселинова длъжност съществува в утвърденото ново щатно разписание. В рамките на една структура може да има длъжности с едно и също наименование "държавен експерт", но това не значи, че длъжностите са идентични. Идентичността е функция на съдържанието на длъжността. С оглед на това доводът за наличие на длъжност със същото наименование, макар и верен, не води до извод за идентичност на новата и на заеманата от него длъжност. За да е налице идентичност на длъжностите е необходимо да има еднаквост в статуса, в правата и задълженията, в изискванията за съответните длъжности. С оглед на това съдът, за да провери действително ли е съкратена длъжността на служителката, е извършил съпоставка на изискванията за заемане на длъжността, на функциите, задълженията и правата на заеманата от касатора длъжност и на тази, която носи същото наименование по новото щатно разписание, като е достигнал до правнообоснования извод за липсата на идентичност между двете длъжности. Първоинстанционният съд правилно е установил разлика в конкретните задължения, която не дава основание да се приеме идентичност на длъжностите. Основна функция на длъжността "държавен експерт" по новото щатно разписание е осъществяване на процедури за предоставяне на концесии и осъществяване на контрол по изпълнението на концесионните договори. Промяната във функциите на Дирекция "Контрол" рефлектира и върху задълженията за длъжността "държавен служител". В длъжностната характеристика на заеманата от Веселинова длъжност основната цел е координацията и контрола на дейността на басейновите дирекции при оперативното управление на водите, както и други дейности, свързани с изпълнение целите на дирекцията в областта на координацията, анализа и контрола на дейността на басейновите дирекции. Т. е. длъжността на Веселинова вече не фигурира в новото щатно разписание като система от функции, задължения и изисквания. Не се споделя от настоящия петчленен състав направеното в касационната жалба възражение, че функциите на длъжността са запазени, като в резултат на извършеното преструктуриране в административната единица било налице преобразуване, в резултат на което друга служителка била преместена на нейната длъжност. Определящо в случая е, че конкретната длъжност не съществува в присъщия и обем изисквания, функции и задачи, характеризиращи я в тяхната съвкупност като такава и предвидени в съответната длъжностна характеристика. Според новото щатно разписание от 05.05.2015 г. между всички длъжности "държавен експерт" в Дирекция "Управление на водите" само за длъжността "държавен експерт" в отдел "Контрол" изискването за заемане на длъжността е с професионална област право. Причините, поради които служителката не е преназначена в друг отдел, съответстващ на нейния образователен ценз, нямат отношение към основанието за прекратяване на служебното правоотношение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се съкращава, преценката за това кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени е изцяло по преценка на административиня орган и не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка неоснователно е и касационното възражение, че административният орган е нарушил принципа на чл. 6, ал. 2 АПК. Издателят на акта е спазил определените от законодателя рамки при съкращаване на длъжността. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не превишава целта на закона поради обстоятелството, че основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е доказано от фактическа и правна страна и е осъществено оптимизиране на държавната администрация. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е отхвърлил подадената от В. В. жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 420 лв. Воден от горното, Върховният административен съд