Решение № 9520 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2009 г.

Решение № 9520 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч срещу решение № 15 от 6.02.2008 г. по адм. дело № 178/2008 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че Валентина Георгиева Георгиева от гр. Ловеч е подала искова молба до Ловешкия районен съд с искане да разреши спора кой следва да изплати дължимото й парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете за времето от 01.06.2007 г. до 21.10.2007 г. В исковата молба е изложила становище, че не може да получи дължимите й плащания от РУСО, защото осигурителният риск "майчинство" е възникнал преди 01.01.2007 г. и изплащането на обезщетението следва да се извърши по досегашния ред чрез осигурителя. С определение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 1359/2007 г. Ловешкият районен съд е прекратил като недопустим предявеният от Валентина Георгиева иск срещу нейния работодател и осигурител "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД за заплащане на сумата 837 лв. неизплатено обезщетение за майчинство за посочения по-горе период - от 01.06.2007 г. до 21.10.2007 г. За да постанови този резултат районният съд е приел, че "обстоятелството, че плащанията се извършват чрез работодателя не прави последния задължено лице, а само посредник между осигурителния орган и осигуреното лице", защото "плащанията на обезщетенията са от фондовете на общественото осигуряване, а не от тези на работодателя" и затова "като страна по споровете, произтичащи от осигурителните отношения следва да участва Националния осигурителен институт, а разглеждането им да се осъществява по реда на КСО". С молба вх. № 1908 от 06.12.2007 г. Валентина Георгиева е поискала РУСО - гр. Ловеч да й изплати паричното обезщетение, чиято дължимост никой не е оспорил. В молбата си е посочила, че това обезщетение не й било изплатено от работодателя - осигурител "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, а предявеният съдебен иск е бил оставен без разглеждане като недопустим. С писмо изх. № 1908 от 27.12.2007 г. касационният жалбоподател отказал да уважи молбата с мотиви: "Правото на обезщетение по чл. 53 от КСО е възникнало преди 01.01.2007 г. и по смисъла на § 22б от ПЗР на КСО лицето, заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г., за което е започнало плащане на обезщетение, се изплаща по досегашния ред." Сезиран с жалба от Валентина Георгиева, Ловешкият административен съд с решение № 59 от 19.05.2008 г. по адм. дело № 20/2008 г. е обявил нищожността на отказа, направен от директора на РУСО, като е посочил, че компетентността да откаже исканото обезщетение е на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО, а неговият отказ подлежи на обжалване пред директора на РУСО по реда на чл. 117 КСО. При проведено вече надлежно производство, длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Ловеч е издало разпореждане № Р-01 (ПОВН от 25.06.2008 г., с което е отказало исканото от Валентина Георгиева парично обезщетение. Отказът е мотивиран така: "Правото на обезщетение по чл. 53 от КСО е възникнало преди 01.01.2007 г. и по смисъла на § 22б от ПЗР на КСО лицето, заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г., за което е започнало плащане на обезщетение, се изплаща по досегашния ред. Действително от 01.01.2007 г. е променена законодателната уредба на изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Но законът е предвидил при кои случаи се прилага новият ред - това са случаите възникнали след 31.12.2006 г." Освен тези мотиви отказът с посоченото разпореждане съдържа и следните мотиви: "При извършена проверка на "Хлебопроизводство и сладкарство" АД от контролните органи на ТП на НОИ гр. Ловеч на 10.01.2007 г. (констативен протокол № 002 от 10.01.2007 г.) е констатирано, че не са спазени разпоредбите чл. 7 от КСО, т. е. не са внесени дължимите осигурителни вноски от дружеството и (затова) полагащите се парични обезщетения не могат да бъдат изтеглени от сметката на РУСО - Ловеч. Същите следва да бъдат изплатени от "Хлебопроизводство и сладкарство" АД, тъй като дружеството не е изплащало заплати от 01.01.2006 г., но не е прекратено и не е в производство по ликвидация. " С решение № 52 от 21.07.2008 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Валентина Георгиева срещу това разпореждане. За да постанови този резултат е възприел изцяло изразеното в него становище, че щом като правото на обезщетение е възникнало преди 01.01.2007 г., изплащането е по досегашния ред и поради това следва да бъде изплатено от "Хлебопроизводство и сладкарство" АД, което не е прекратено и не е в производство по ликвидация. Сезиран с жалба от Валентина Георгиева, Ловешкият административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане. На основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на РУСО - гр. Ловеч за решаване на въпроса за изплащане на дължимото обезщетение по същество. За да постанови този резултат административният съд е приел, че "щом като ТП на НОИ е преценило, че осигурителят следва да изплати паричното обезщетение за временна неработоспособност, то не е следвало да поставя условие за предварително превеждане на осигурителните вноски" (тук очевидно е допусната техническа грешка, защото претендираното обезщетение е за отглеждане на малко дете, а не за временна неработоспособност). Така, както са мотивирани, отказът и потвърждаващото го решение, според Ловешкия административен съд, не съответстват на целта на КСО и следва да бъдат отменени. Решението на Ловешкия административен съд е правилно като краен резултат, но само в частта, с която е отменено решението на касационния жалбоподател. В частта, с която е отменено разпореждането от 25.06.2008 г., съдебното решение е необосновано. Текстът на § 22б, изр. 1-во ПЗР на КСО гласи така: "Паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск. . . за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, както и неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, се изплащат по досегашния ред. " Следователно, за да бъде изплатено дължимото на Валентина Георгиева парично обезщетение по досегашния ред е необходимо да бъде установено, че тя е: а) лице, заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г. и б) на което работодателят, той и осигурител, е започнал преди 01.01.2007 г. да плаща обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. По преписката на РУСО обаче няма доказателства за тези обстоятелства. Напротив, на л. 56 от адм. д. № 178/2008 г. на Ловешкия административен съд се намира писмо изх. № 1131#7 от 16.09.2008 г., подписано със запетая за директор (т. е. от лице, заместващо касационния жалбоподател), в което е посочено, че "Хлебопроизводство и сладкарство" е теглило от сметките на ДОО обезщетения последно на 16.02.2007 г. за периода 06.2005 г. - 08.2005 г. А според удостоверението на л. 26 (страницата е номерирана и като 24, и като 26) от същото дело Валентина Георгиева е родила детето Гергана на 10.11.2005 г., т. е. значително след м. август 2005 г. когато според цитираното по-горе писмо са преустановени изплащанията на обезщетения от сметките на ДОО от осигурителя "Хлебопроизводство и сладкарство". Налице е индиция, че второто от посочените по-горе условия по § 22б, изр. 1-во ПЗР на КСО - да е започнало плащане на обезщетението преди 01.01.2007 г. - не съществува, а това означава, че правилото на § 22б ПЗР на КСО в случая не е приложимо. По силата на служебното начало касационният жалбоподател е бил длъжен да прояви процесуална активност за пълното изясняване на процесния случай от фактическа страна. Това свое задължение той не е изпълнил, с което е постановил отмененото от административния съд решение при съществено нарушение на установените правни принципи и административнопроизводствени правила. Освен посочената в предходния абзац неяснота досежно релевантни факти и обстоятелства, касационният жалбоподател заявява, че "Хлебопроизводство и сладкарство" АД не е прекратено и не е в производство по ликвидация. Верността на този извод обаче е поставена под съмнение от няколко съобщения на Ловешкия окръжен съд, на Община Ловеч и на ТД на НАП - гр. Ловеч в "Държавен вестник", а именно: 1. В "Държавен вестник" брой 10 от 30.01.2007 г. Община Ловеч е обнародвала съобщение за приватизационна продажба на пакет от 24 500 акции, представляващи 49 % от капитала на "Хлебопроизводство и сладкарство" АД, Ловеч, с договор за приватизация от 27.12.2006 г., продадени на "Хлебоинвест" - АД, гр. Ловеч. 2. Още през 1999 г. Ловешкият окръжен съд със съобщение в "Държавен вестник" брой 78 от 03.09.1999 г. е обявил регистрирането на"Хлебоинвест" - АД, гр. Ловеч по фирм. дело № 427/1999 г. Една от заявените цели на това акционерно дружество е "участие в приватизацията на "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, гр. Ловеч. 3. А със съобщение, публикувано в "Държавен вестник" брой 57 от 24.06.2008 г., Ловешкият окръжен съд е дал гласност на обстоятелството, че с решение № 623 от 31.05.2007 г. (т. е. 5 месеца след приватизационната сделка - виж по-горе т. 1) по фирм. дело № 1478/1991 г. е вписал промяна в релевантни за правното състояние на "Хлебопроизводство и сладкарство" АД обстоятелства: а) че вписва придобиване на 100 % от акциите от акционера "Хлебоинвест" АД и б) че акционерното дружество се променя в еднолично акционерно дружество (с единствен собственик на капитала "Хлебоинвест" АД). Последната промяна налага да бъдат изяснени обстоятелствата дали е била извършена само промяна във фирмата на дружеството или е вече налице съвсем ново акционерно дружество ЕАД. Ако е направено преобразуване на съществуващото дружество е необходимо да се изясни дали новото дружество - ЕАД - е поело пасивите на старото акционерно дружество, в т. ч. и неуредените осигурителни отношения - с ДОО за невнесените от АД осигурителни вноски и със задължително осигурените работници и служители, чиито обезщетения до 01.01.2007 г. не са били изплатени. След като изясни релевантните факти касационният жалбоподател следва въз основа на събраните (в т. ч. и служебно събраните) доказателства да отговори на въпросите: 1. Започнало ли е преди 01.01.2007 г. плащане на обезщетение за отглеждане на малко дете на Валентина Георгиева от работодателя и осигурител "Хлебопроизводство и сладкарство" АД, гр. Ловеч (при отрицателен отговор на този въпрос следва да се даде отговор и на въпроса налице ли са всички предпоставки по § 22б, изр. 1-во ПЗР на КСО за изплащане на обезщетението за процесния период по досегашния ред). 2. Съществува ли все още осигурителя"Хлебопроизводство и сладкарство" АД, гр. Ловеч или не. При отрицателен отговор на този въпрос следва се отговори на въпроса има ли правоприемство и дали правоприемникът е приел и пасивите на акционерното дружество по осигурителните правоотношения. Ако обоснованите отговори на касационния жалбоподател по поставените въпроси водят до краен извод, че са налице условията по § 22б, изр. 1-во КСО за плащане на дължимото на Валентина Георгиева обезщетение по досегашния ред, касационният жалбоподател, след като се произнесе по законосъобразността и правилността на оспореното пред него разпореждане (отказ), следва да изпрати молба вх. № 1908 от 06.12.2007 г. по компетентност на работодателя и осигурител "Хлебопроизводство и сладкарство" ЕАД, гр. Ловеч, който да изпълни задълженията си по досегашния ред. Съдържащите се в кориците на делото данни за активно съдействие от страна на РУСО други лица да получат полагащите им се обезщетения показват, че по принцип в това ТП на НОИ съществува яснота по въпроса каква е целта на закона и при добра воля се оказва съдействие за постигането на тази цел. Пожелателно е това да бъде стремеж във всеки отделен случай. Защото социалното (а и здравното) осигуряване е солидарност, а тя е немислима без взаимното съдействие на гражданите и компетентните институции. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Ловешкия административен съд решение следва да бъде отменено като необосновано в частта, с която е отменено разпореждането от 25.06.2008 г., а в останалата му част, като правилно по своя краен резултат, това решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,