Решение № 2286 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2016 г.

Решение № 2286 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. И. Т. от гр. В., чрез адв. Стоянов срещу решение № 1527 от 8.07.2016 г. по адм. дело № 101/2016 г. на Административен съд - В. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповедта на началника на СГКК - В., със законните последици. О. Д. Д. Стойкова и С. П. С. не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът началник на СГКК-В. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Д. Д. С. и С. П. С. заповед № 18-9640/08.12.2015 г. на началника на СГКК - В., с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, по заявление на П. И. Т. е заличена сградата с идентификатор 101235.5506.38.1 и е нанесена новопостроена сграда с идентификатор 10135.5506.38.2 /жилищна, многофамилна/, с нанесени самостоятелни обекти, вкл. и обект с идентификатор 10135.5506.38.2.1. с площ 16.89 кв. м, като в КР за новите обекти е посочено: "няма данни за собственост". От фактическа страна е установено, че производството е инициирано от Тютюнджиев след придобиване собствеността върху новонанесения самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.38.2.1 /гараж/ с Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ № 711 по изп. д. № 20107110402130, влязло в законна сила на 5.02.2015 г. Прието е, че така задвиженото производство не е по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за поправка на "непълнота и грешка" в КК, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, а е по т. 1, ал. 1, чл. 51 ЗКИР, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. Изложени са мотиви за реда за актуализиране данните за обектите на кадастъра и приложимост на нормата на чл. 53, т. 3 ЗКИР /" нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура"/, като е прието, че исканото изменение на КК следва да бъде без издаване на заповед, т.е. оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание. Обсъдена е и процедурата по служебно изменение въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община, която хипотеза в случая не е налице. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане новата редакция на чл. 54, ал. 2 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР във връзка с изяснената по делото фактическа обстановка. Решаващият правен извод за липса на непълнота и грешка в КК, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК при нанасяне на сградата в имота /с идентификатор 101235.5506.38.1/ е в противоречие с представения по делото Акт за приемане на конструкцията от 04.02.2008 г., съставен като Приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Този акт /Акт обр. 14/ удостоверява, че сградата е завършена в "груб строеж" по смисъла на смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗКИР, респ. § 5, т. 46 ДР на ЗУТ към момента на одобряване на КК, поради което е подлежала на нанасяне в кадастъра като отделен обект, предвид нормата на чл. 23, т. 2 ЗКИР във вр. с чл. 43, ал. 4, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че завършената в груб строеж нова сграда е изградена на мястото на заснетата такава в КК с идентификатор 101235.5506.38.1, то безспорно тази сграда като обект на кадастъра не е съществувала към момента на одобряване на КК. Следователно е налице установената от началника на СГКК "непълнота и грешка" в кадастъра, който има само констативно действие и следва да отразява фактическото състояние на обектите на кадастъра към момента на създаване и одобряване на първоначалната КК. Тази "непълнота и грешка" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР именно е поправена по реда на чл. 54 ЗКИР с издаване на заповед, с която се заличава несъществуващия обект с идентификатор 101235.5506.38.1,нанася се съществувалата в груб строеж сграда с нов идентификатор 10135.5506.38.2 /жилищна, многофамилна/ и установените фактически самостоятелни обекти по чл. 23, т. 3 ЗКИР във връзка с § 1, т. 1 ДР ЗКИР, между които и гараж с идентификатор 10135.5506.38.2.1. с площ 16.89 кв. м. При постановяване на процесната заповед № 18-9640/08.12.2015 г. на началника на СГКК - В., с правно основание чл. 54 ЗКИР не е установена индицията за "спор за материално право" по ал. 2, чл. 54 ЗКИР, която е единственото основание за отказ за допускане на заявеното изменение. Двамата жалбоподатели не противопоставят доказателства за собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.38.2.1, а не се и позовават на спор за собственост за този обект на кадастъра. Обстоятелството, че са собственици на терена /ПИ с идентификатор 10135.5506.38/ не сочи на основанието за отказ по ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като сградата е самостоятелен обект на КК, изградена с надлежно учредено право на строеж, вкл. за отделните самостоятелни обекти. Освен това с процесната заповед не са вписани нови данни за собственост в КР, а напротив-всички новонанесени обекти са с отбелязване "няма данни за собственост". Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Д. Д. С. и С. П. С. срещу заповед № 18-9640/8.12.2015 г. на началника на СГКК - В., като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от касатора и изхода на делото, ответниците Д. Д. С. и С. П. С. дължат реално направените в процеса от П. И. Т. разноски в размер на 600 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат по приложения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 9.03.2016 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение