Решение № 3770 от 7.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дунавски драгажен флот АД, чрез неговия пълномощник, против решение 91/28.10.2022 г. по адм. дело 91/2022 г. на Административен съд - Силистра. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба кметът на община Тутракан и община Тутракан, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразяват становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Дунавски драгажен флот АД с правно основание чл. 292 АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на кмета на община Тутракан и община Тутракан, че не дължи изпълнение на задължението по влязла в сила заповед РД-04-1341/18.10.2016 г. на кмета на община Тутракан. С цитираната заповед на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж ограда с плътна част и метални оградни пана, находящ се в имот с идентификатор 73496.501.261 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Тутракан, община Тутракан, от Дунавски драгажен флот АД, представлявано от В. Иванов и Ц. Иванов, в качеството на извършител на строежа. В исковата си претенция до съда дружеството претендира, че влязлата в сила заповед не подлежи на изпълнение въз основа на нововъзникнал факт: издадена по заявление на дружеството с вх. 01-85710/09.03.2018 г., заповед 18-2743/03.04.2018 г. на началника на СГКК Силистра, с която на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение в КККР на територията, изразяващо се в промяна на границите на поземлени имоти. В променената кадастрална карта границата на поземлен имот с идентификатор 73496.501.261 и имот с идентификатор 73496.501.3039 се измества в южна посока, по който начин наредената за премахване оградата вече не попада в имот с идентификатор 73496.501.261, а е по кадастралната граница между имотите. Излага се и несъгласие с нареждането на премахване на строеж поради несъответствие с подробния устройствен план. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила, когато с постановяването на окончателното решение 15609/19.12.2017 г. по адм. дело 7186/2017 г. на Върховния административен съд, касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение 34 от 13.04.2017 г. по адм. дело 160/2016 г. на Административен съд - Силистра, с което се отхвърля жалбата на дружеството жалбоподател срещу административния акт. Със заповедта е наредено премахване на оградата на оспорващия, като изградена в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и издадените за нея строителни книжа чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ. Прието е, че променената в последствие имотна граница по кадастралната карта на територията не води до извод в различна насока, доколкото и към този момент строежът продължава да е в противоречие с непроменения от момента на констатиране на незаконния строеж до сега подробен устройствен план, като попадащ в улична регулация. По отношение изменението в кадастралната карта, съдът приема, че същото може евентуално да послужи за бъдеща промяна на подробния устройствен план, в хипотезата на привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. В допълнение излага мотиви, че такова изменение по реда на чл. 136, ал. 3 ЗУТ би имало сила само занапред и не би могло с обратна сила да заличи основанието за квалифицирането на строежа като незаконен. Изрично е посочена от съда и разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, съгласно която влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Така постановеното решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал, поотделно и в съвкупност всички факти, релевантни за спорното право, както и становищата на страните и е направил обосновани изводи, които касационният състав споделя изцяло. Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, относими към неговата законосъобразност, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. С промяната в кадастралната карта границата между идентификатор 73496.501.261 и имот с идентификатор 73496.501.3039 е изместена така, че да съвпадне с разположението на наредения за премахване незаконен строеж на границата между имотите. Основният си касационен довод за неправилност на постановеното съдебно решение дружеството обосновава с преминаването на оградата по поправената кадастрална граница, съответно за отпадане на основанието да се нареди премахването на обекта като изграден в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че в случая не е налице ново обстоятелство, настъпило след издаването на изпълнителното основание, въз основа на което да оспори задължението - предмет на изпълнение. Одобреното със заповед 18-2743/03.04.2018 г. на началника на СГКК Силистра изменение на кадастралната карта на гр. Тетевен, с което е променена границата между имота на ищеца и съседния имот с предназначение второстепенна улица не представлява нов факт, който да води до погасяване на задължението. Съобразно събраните по делото доказателства, наредената за премахване ограда и към настоящия момент е с недопустимо по регулационния план разположение навлизаща в улична регулация. По този начин фактическия състав на издадената заповед е безспорно осъществен, доколкото и съгласно изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза по делото експерта отбелязва, че регулационния план не е променян и по делото не са постъпили сведения в тази насока. Само по себе си изменението в кадастралната карта не може да доведе до основателност на заведения иска с правно основание чл. 292 АПК. Както правилно е отбелязал решаващият съд, въз основа на промяната в кадастралната карта би могло да бъде заявено изменение и в действащия подробен устройствен план за имотите, като на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ регулационната граница между имотите се приведе по кадастралната, но такова липсват данни да е извършено. Настоящият състав споделя и изложените в допълнение мотиви на първата инстанция, че според разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, такова изменение на ПУП е недопустимо да се прави с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, което обстоятелство подлежи на задълбочено обсъждане в евентуално производство по изменение на действащия ПУП. Не подлежат на обсъждане останалите оплаквания на касатора, с които не се навеждат съображения за новонастъпили факти и обстоятелства, а по съществото си обективират становище за незаконосъобразност на постановената заповед за премахване на незаконен строеж. При условие, че административният акт е влязъл в сила, недопустимо е съдът в производство по чл. 292 АПК да преразглежда въпроса за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице нови факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да съставляват основания за уважаване на иска по чл. 292 АПК, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение