Решение № 6764 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2017 г.

Решение № 6764 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. К. Ю. гражданка на Руската федерация, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Р. А. А. и Р. И. А., срещу решение № 1189 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 12127/2016 г. от Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 10390 от 21.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Редовно призовани за датата на съдебно заседание при условията на чл. 53 от ГПК касаторката и представляваните от нея малолетни деца не се явяват. Ответникът - председателят на ДАБ, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Петровска, оспорва касационната жалба. Отправя искане обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е било образувано по жалба Р. К. Ю. гражданка на Руската федерация, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Р. А. А. и Р. И. А. срещу решение № 10390 от 21.10.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на жалбоподателката и малолетните й деца е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В хода на производството с чужденката били проведени три интервюта, обективирани в писмени протоколи, при които били взети мерки на лицето да се даде възможност да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидатката обстоятелства във връзка с индивидуалното й положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход и била преценена сигурността й. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че доводите на жалбоподателката, обосноваващи молбата й за международна закрила, не изпълняват хипотезите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, съдът е стигнал до извод, че целта на пристигането на жалбоподателката в България не е търсене на закрила по реда на ЗУБ, което било видно, на първо място от момента на подаване на молбата за закрила - не в първия момент, а почти четири месеца след пристигането й, като е стигнал до извод, че посредством процедурата по ЗУБ се цели заобикаляне на режима за пребиваване на територията на Р. Б., установен в Закона за чужденците в Р. Б. Обжалваното решение е правилно. Обосновано първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно този текст, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая изнесените от Р. факти не обосновават основателен страх от преследване поради някой от изброените в разпоредбата белези, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. В представената бежанската история няма нито един обоснован довод за проявен спрямо търсещата закрила акт на преследване от страна на официалните власти в Русия. Няма също дори и твърдение, че жалбоподателката е била обект на преследване в страната си и от някоя друга организация. Заявените от молителката обстоятелства, състоящи се в недобро отношение към нея и децата й от страна на съседите й, след като на събрание на етажната собственост тя заявила, че корените й са украински, както и че след този случай започнали да й искат пари за поддръжката на входа, обвинявали нейните деца при някаква нередност, надраскали вратата й с тебешир и нанасяли щети върху автомобила й, не представляват актове на преследване поради религията й, националността й, пола й, или други релевантни по смисъла на ЗУБ обстоятелства. Същите не могат да се третират като акт на преследване, а по-скоро могат да се характеризират като криминално деяние. Правилни са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Р. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ., Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за възможност същата да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновани са изводите на административния съд за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на съда за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденката, която не разкрива висока степен на обществена опасност от естество да бъде нарушен принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 12.03.2018 г. за актуалното политическо и икономическо положение и относно спазването на човешките права в Руската федерация, макар и свидетелстваща за определени репресивни прояви, също не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт, още по малко за безогледно ниво на насилие по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение