Решение № 15758 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2012 г.

Решение № 15758 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Варна чрез процесуалния му представител юриск. Кискинов срещу решение № 182 от 27.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3883/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на общината да завери молба-декларация, подадена от Банко Банков за признаване на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка по отношение недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.5403.1092,находящ се в гр. Варна, кв. "Галата" м. "Боровец-юг". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на Банко Банков срещу мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по негово искане вх. № ЗАО-31397/12.09.2011 г. Ответникът, Банко Жечев Банков от гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Аспарухова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно изложени доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС-Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Варна да извърши заверка на молба - декларация по обстоятелствена проверка, за което е сезиран с искане от Банков вх. № ЗАО-31397/12.09.2011 г. относно ПИ с идентификатор 10135.5403.1092, находящ се в гр. Варна, кв. "Галата" м. "Боровец-юг". За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран кметът на община- Варна е искане за извършване на административна услуга -попълване на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали за посочения в молбата недвижим имот е съставен акт за държавна или акт за общинска собственост или не. При извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания недвижим имот или не, съответно няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Кметът на община- Варна няма тези правомощия по закон, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса. Доколкото съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК отказът да бъде извършена административна услуга / включително и мълчаливият отказ/ подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове и доколкото според съда специалните закони не съдържат забрана за заверка на процесната молба - декларация, АС-Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на общината и е върнал преписката на същия с указание да извърши исканата административна услуга. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е определил характера на обжалвания мълчалив отказ на кмета на община -Варна за попълване молбата -декларация по обстоятелствена проверка, квалифицирайки същия като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилно съдът е преценил и наличието на правен интерес у Банков за сезиране на компетентния по закон орган с искането за извършване на тази административна услуга. Доколкото без заверка на молбата-декларация и попълването й с изискуемите данни за наличие или не на открита данъчна партида и актуване или не на имота като държавен /общински, молителят няма да може да установи претендираното от него право на собственост в охранителното нотариално производство, жалбоподателят като подател на молбата - декларация има правен интерес да поиска административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на негови права - в случая правото да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото му на собственост върху имота. Видно от характеристиките на поземления имот, за който се иска снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, същият попада в кръга имоти по Закона за общинската собственост, за които по принцип се издават актове за общинска собственост по см. на чл. 56 от ЗОбС, в случай че тези имоти съставляват общинска собственост. След като молителят е доказал наличието на правен интерес от извършването на поисканата от него административна услуга, отказът за извършване на исканото удостоверяване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Правилно АС - Варна е приел, че извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност. Неоснователни в тази насока са развитите от касатора доводи за това, че Банков не попадал сред трите категории лица, имащи право на собственост върху имот, попадащ под действието на § 4 от от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което мълчаливия отказ на кмета на община-Варна да се произнесе по процесното искане бил законосъобразен. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на удостоверение с отбелязване за наличието или липсата на съставен за имота акт за държавна/общинска собственост. Обоснован е изводът на съда, че, по горните съображения, дори при данни за конкуренция на права върху имота / какъвто е конкретния случай/, административният орган е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по конституция и закон. При наличието на доказателства за конкуренция на права общинската администрация не следва да откаже попълването на молбата-декларация с исканите удостоверявания, а следва да попълни същата, отразявайки подробно в нея всички, констатираните обстоятелства - наличието на документи за собственост, удостоверяващи правата на трети лица върху имота, предмет на заявлението-декларация и др. Ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самото заявление- декларация, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие - РС-Варна за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват удостоверяване. Отказът да се извърши удостоверяването по искането за заверка на молбата- декларация по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителния собственик на имота, предмет на молбата, т. е. в чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност на общинската администрация. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение