Решение № 3242 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2013 г.

Решение № 3242 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Живко Живков Желев, чрез процесуалния си представител адв. Д. Димитров, против решение № 939/16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2139/2012 г. на Административен съд - Варна. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение като се твърди, че изводът на съда за липса на причинна връзка между отменена заповед за принудително задържане и твърдените претърпени вреди е незаконосъобразен. Ответниците по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Варна (ОД МВР - Варна) и Областна дирекция на МВР - Добрич (ОД МВР Добрич), не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е отхвърлил предявения иск от Живко Желев от гр. Варна с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР - Варна (ОД МВР - Варна) и Областна дирекция на МВР - Добрич (ОД МВР Добрич), за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от "процесуални действия на полицаи" при незаконното му задържане, изразяващи се в дълбоко психично разстройство. Съображенията за това са били, че са останали недоказани твърденията на ищеца, вследствие на задържането му по реда на чл. 63 ЗМВР, да е изпаднал в дълбоко психическо разстройства, вследствие действия или бездействия на служители на ответниците. В тази връзка са били изследвани подробно условията, при които е бил поставен ищеца след задържането му от органите на МВР, като съдът е не е констатирал, че твърденията на Желев да са били достоверни. Въз основа на така установеното съдът е приел, за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касатора възраженията за неоснователни, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В конкретния случай изложените основания, видно от събраните поделото доказателства не са налице - липса на отменени заповеди за задържане по съдебен ред, като незаконосъобразна, наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на служители и установена причинна връзка между тези законови изисквания и претърпените неимуществени вреди от ищеца. На второ място, не са били доказани твърденията на ищеца, относно условията при които е протекло задържането му. Това е така, защото от събраните по делото и неоспорени гласни и писмени доказателства, безспорно е установено, че е бил поставен при нормални условия: съобразени със възрастта му, както и съобразени с изискванията на ЗИН за условията на които следва да отговарят местата за задържане. Следва да се посочи, че в конкретния случай, ищецът не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си, за наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответниците, което да е в причинна връзка с твръдяните, но също недоказани реално претърпени неимуществени вреди. Законосъобразно и обосновано Административният съд - Варна, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законоизискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред. С оглед на изложеното, жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,