Решение № 9435 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2017 г.

Решение № 9435 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Д. А., против решение № 3 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 415/2016 г. на Административен съд Д.. С него се отменя Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/988 от 16.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., с което на основание чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ДФ "Земеделие" е направил изявление за разваляне на Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., сключен с П. К. Ж. и на основание чл. 104 от Закона за задълженията и договорите е извършил прихващане между насрещни и изискуеми вземания за сума в размер на 24 446 лв., представляваща главница и сума в размер на 2 765,78 лв., представляваща лихва за забава от 23.05.2012 г. до окончателното погасяване на вземането, прихванати от вземането на жалбоподателя по заявление за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ за кампания 2012 г. и за кампания 2013 г. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за отмяна му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Претендират се и разноски за две инстанции. Ответникът - П. К. Ж., чрез своя процесуален представител адв. Михайлова, с представен писмен отговор на касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/988 от 16.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., с което на основание чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ДФ"Земеделие" е направил изявление за разваляне на Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., сключен с П. К. Ж. и на основание чл. 104 от Закона за задълженията и договорите е извършил прихващане между насрещни и изискуеми вземания за сума в размер на 24 446 лв., представляваща главница и сума в размер на 2 765,78 лв., представляваща лихва за забава от 23.05.2012 г. до окончателното погасяване на вземането, прихванати от вземането на жалбоподателя по заявление за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ за кампания 2012 г. и за кампания 2013 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, без да са изложени конкретни мотиви и при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за администриране на нередности при изпълнението на договорите, с които се предоставят средства от ЕСИФ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи в посока необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на фактически основания за постановяване на процесния административен акт. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/988 от 16.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С.. С Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. " (Наредба № 9), издадена от министъра на продоволствието (сега министър на земеделието и храните), се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР). С Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС е прието, че предвид административноправния характер на материалното правоотношение, възникнало между административен орган и подпомаганото лице, актът, с който се отказва да се извърши второ плащане, а също така и актът за прекратяване на договора и връщане на вече платените суми, представляващ по същество последващ отказ за подпомагане, не са волеизявления на равнопоставена страна в частно правоотношение. Отношенията между изпълнителния директор на РА и кандидатите за финансово подпомагане са административни, поради което и последващите въпроси между страните се решават с издаване на индивидуални административни актове по силата на нормативно установени правила, а не по волята на страните. От анализа на текстовете от Наредба № 9, уреждащи отпускането, плащането на помощта и прекратяването на договора или връщане на платените суми, е видно, че административният елемент присъства при възникването на отношенията на подпомагане. При това положение е логично да се приеме, че този елемент присъства и при последващите действия, свързани с контрола от страна на РА по изпълнението на ангажиментите на ползвателя на помощта, респ. с налагането на санкции при неизпълнение. В конкретния случай административният орган е издал Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/988 от 16.05.2016 г., с което на основание чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ДФ"Земеделие" е направил изявление за разваляне на Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., сключен с П. К. Ж. и на основание чл. 104 от Закона за задълженията и договорите е извършил прихващане между насрещни и изискуеми вземания за сума в размер на 24 446 лв., представляваща главница и сума в размер на 2 765,78 лв., представляваща лихва за забава от 23.05.2012 г. до окончателното погасяване на вземането, прихванати от вземането на жалбоподателя по заявление за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ за кампания 2012 г. и за кампания 2013 г. Настоящият съдебен състав, счита, че процесното Уведомително писмо по своята правна същност представлява индивидуален административен акт, с който административният орган е упражнил властническите си правомощия, регламентирани в чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В акта обаче лисват както фактически, така и правни основания, за неговото издаване, като са посочени единствено норми от Закона за задълженията и договорите. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответника - П. К. Ж., предвид факта, че последният е доказал основанието и размера на сторените разноски - заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза следва да бъде уважено. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 500 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. В този смисъл касационният жалбоподател следва да заплати на П. К. Ж. дължимите разноски общо в размер на 500 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение