Решение № 11273 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2010 г.

Решение № 11273 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство e по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по подадени от касационна жалба от Екатерина Кръстева Атанасова, Атанас Кръстев Атанасов, Васил Николов Атанасов и Катя Николова Атанасова и по касационна жалба на Областния управител на Област срещу решение № 147/19.11.2009 г. постановено по адм. дело № 37/2009 г. по описа на Софийски градски съд, адм. отделение III-а състав. В жалбата на първите касатори се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно правото им на защита, нарушения на материалния закон относно определената оценка на имотите и стойността на признатото право на обезщетение по ЗОСОИ и е утвърдил квотите на правоимащите и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК във връзка с които са изложени подробни съображения. Ответникът и касационен жалбоподател на собствено основание - областният управител на област София, изразява становище за неоснователност на първата касационната жалба, а от своя страна намира обжалваното решение за неправилно в частта за разноските като релевира доводи за недължимост на присъдения размер.. Представителят на Върховна административна прокуратура релевира доводи, с които намира първата жалбата за неоснователна, а втората за основателна. Върховният административен съд, трето отделение като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби намира, че са подадени в срок, от надлежни страни и срещу решение за което има правен интерес от оспорване, но разгледани по същество са частично основателни и то само относно разноските. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-23-003 от 4.02.2004 г., с която Областния управител на област София е утвърдил оценката за имот, бивша собственост на Атанас Георгиев Кърцулев и Катерина Андонова Узунова, подробно описан в заповед № РД-21-344/27.04.2000 г. на Областния управител, в размер на 221 лв. и следната наследствена квота: Екатерина Кръстева Атанасова -1/4. Със заповедта е наредено да се издадат компенсаторни инструменти за стойността на полагащото се обезщетение в компенсаторни записи на Екатерина Кръстева Атанасова за сумата от 100 лв. Прието е, че останалите наследници не са заявили претенция за обезщетение в преклузивния срок по ЗОСОИ и същите не били заявители по преписка № РД-97-00-6229/19.11.1998 г. по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед в съответствие чл. 168 във вр. чл. 146 АПК съдът е приел, че заповедта в частта, в която е утвърдена стойността на признатото право на обезщетение по реда на ЗОСОИ е законосъобразна, като е изменена заповедта в частта, в която са утвърдени установените квоти на правоимащите и съдът е решил окончателно претенцията в тази част. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху установените от него обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Налице е влязъл в сила административен акт по първата фаза на производството -заповед № РД-21-344 от 27.04.2000 г. видно от тази заповед е наредено да се уважи искането на наследниците на Атанас Георгиев Кърцулев и Катерина Андонова Узунова за обезщетяване с компесаторни записи за следните имоти /без земеделски земи/, находящи се в Гърция, Беломорска Тракия: -къща с три стаи и харман с плевня от 2 600 кв. м. - съгласно т. 1 и т. 2 на молба за ликвидиране от изселен бежанец № 38442//не се чете/; -къща на два етажа -500 кв. м., къща на един етаж Ч 600 кв. м., заедно с харман и плевня от 3 200 кв. м. - съгласно т. 1 и т. 2 на молба за ликвидиране от изселен бежанец № 38241/17.05.1928 г. Със самата заповед е наредено същата да се връчи на наследниците на Атанас Георгиев Кърцулев и Катерина Андонова Узунова. По делото при първоначалното му разглеждане се съдържа проект на заповед без №, дата на издаване и без подписа на Областния управител, с която е отменена заповед № РД-21-344 от 27.04.2000 г. Видно от постъпилото в СГС на 8.09.2006 г. писмо от ответника, заповед № РД-21-344 от 27.04.2000 г. не е обжалвана и е влязла в сила, няма издадена заповед за отмяната й. Следователно е налице влязъл в сила административен акт по силата на който са признати права на обезщетяване на всички наследници на Атанас Георгиев Кърцулев и Катерина Андонова Узунова. При повторния разпит на вещото лице, същата заяви в съдебното заседание, че поддържа заключението, депозирано от нея при първоначалното разглеждане на делото, както и казаното от нея при първоначалното й изслушване и отразено в протокола от съдебното заседание, състояло се на 20.02.2007 г. Видно от отразеното в този протокол вещото лице Дачева е заявила, че първата известна година е 1944 г. Затова и основното заключение е изготвила по формулата за 1944 г. Това е обяснено и на с. 2 от основното заключение. Счита, че е спазила формулата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Вещото лице Дачева е включена в списъка по § 4 от ЗОСОИ. Видно от основното заключение на вещото лице Дачева действително същото е изготвено като за база е взета средномесечната работна заплата за 1944 г. като в знаменателя на формулата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ е поставена средно месечната работна заплата за 1944 г. Това означава, че правилно вещото лице се е позовало на 1944 г., която е първата година, за която НСИ има данни. Общата стойност на имуществото бивша собственост на наследодателя на жалбоподателите Атанас Георгиев Кърцулев и признато за обезщетяване по първата фаза на производството е 4 624,77 лв. С оглед нотариално заверената декларация /представена при първоначалното разглеждане на делото/ всеки един от наследниците - Екатерина Кръстева Атанасова, Атанас Кръстев Атанасов, Васил Николов Атанасов и Катя Николова Атанасова има 1/4 или по 1 156 лв. Имуществото отнето от други наследодател Катерина Андонова Узунова е оценено в размер на 7 168 лв. Според нотариално заверената декларация /представена при първоначалното разглеждане на делото/ всеки един от наследниците - Екатерина Кръстева Атанасова и Атанас Кръстев Атанасов има 1/2 или по 3 584 лв. Съобразно отразеното в двете нот. декларации квотите на жалбоподателите в общия имот в цифрово изражение са: Екатерина Кръстева Атанасова- 4 740 лв. Атанас Кръстев Атанасов- 4 740 лв. Васил Николов Атанасов- 1156 лв. и Катя Николова Атанасова- 1 156 лв. Вещото лице се е съобразило с влязлата в сила заповед по първата фаза на производството по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ досежно подлежащото на обезщетяване имущество и жалбоподателите на които е признато правото на обезщетяване, както и с представените декларации по наредбата за приложение на ЗОСОИ. Заключението на вещото лице Дачева е изслушано и от съда при новото разглеждане на делото, не е оспорено от страните и се прието по делото като компетентно изготвено. Доводите в касационната жалба и претенциите на жалбоподателите за друг размер от признатото право на обезщетение са неоснователни. Съдът в производство по чл. 6, ал. 6, във вр. с ал. 5 ЗОСОИ не прави съдебна делба между правоимащите по изложените съображения като страните могат в исково производство да оспорват завещания или да заявяват други претенции относно правата на правоимащите страни от признатото право на обезщетение по реда на ЗОСОИ. Не се установиха и посочените като такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно нарушено право на защита. Съдът е спазил всички процесуални норми при даване ход на делото в отсъствие на защитника, но не и на жалбоподателите като самостоятелни страни в производството. Съдът е длъжен да гарантира правото на защита но само в определени хипотези визирани в Закона за правната помощ, които понастоящем очевидно не са налице. Действително определения хонорар за вещо лице в размер на 120 лева е неправилно определен, тъй като депозита е внесен за три вещи лица, а е изслушано само едно, за което съдът е определил с разпореждането си вносим хонорар в размер на 40 лева, като над тази сума решението в тази част следва да бъде изменено. В тази връзка е частично основателна касационната жалба на областния управител. В останалата част, а именно че разноски не са поискани, а са присъдени - жалбата е неоснователна. Разноски се дължат по силата на чл. 64 ГПК (отм.) във вр. § 4, ал. 1 от АПК, както и по силата на настоящата разпоредба на чл. 143 АПК и съдът се произнася по тях служебно без да е налице нарочно искане за това. Единствено до приключване на устните състезания в първата инстанция могат да се правят възражения за прекомерност на размера за адвокатски хонорар, което не е налице понастоящем. По изложените съображения касационните жалби по съществото на спора и по наведените касационни основания за отмяна са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила, а в останалата част решението относно разноските за вещо лица следва да бъде изменено. Водим от горното Върховният административен съд, III отделение