Решение № 12959 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2016 г.

Решение № 12959 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. експорт" ООД гр. С. срещу решение № 1374/06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1328/2013 г. по описа на Административен съд П. /АСПл/ . Касаторът навежда като касационни оплаквания доводи за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Претенцията е за отмяна решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. По съществото се претендира отмяна на ревизионния акт, с който е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2006 г. и 2007 г. В съдебно заседание се явява като процесуален представител адв. Дюлгерова, която поддържа жалба. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ П., в писмено становище на процесуалните представители юрск. Манолева и Левова, оспорва основателността на касационната жалба. В съдебно заседание се явява юрск. Левова, която поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение АС П. е отхвърлил жалбата на "К. експорт" ООД срещу ревизионен акт /РА/ № 16251200357/25.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с РА № 1300236/04.02.2013 г. на същия орган, потвърден в обжалваната част с решение № 383/12.04.2013 г. на зам. Директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице "К. експорт" ООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. съответно в размери на 304 527,81 лв. и 183 974, 07 лв. и са определени лихви върху тези задължения съответно в размери на 214 369,37 лв. и 102 873,35 лв. Допълнително установените задължения за корпоративен данък произтичат от направено от приходните органи увеличение на декларирания от дружеството финансов резултат за 2006 г. в размер на 2 030 185, 40 лв. и за 2007 г. в размер на 11 814 500,52 лв. Направеното увеличение на ФР е на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 14, чл. 15, ал. 2, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО за 2007 г. Приходният орган в РА и РД и данъчният директор в решението си приемат, че през м. октомври, ноември и декември 2006 г. РЛ продава на несвързани с него лица - "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД, а през м. декември 2007 г. продава на "Гранд пакт" ООД и "Викториал" ЕООД стоки - лагери, по фактури описани в приложение към РД, на единична стойност 0,022 лв., която цена според тях е по-ниска и значително отличаваща се от пазарната такава, което довело до начисляване на по-малко приходи и съответно до реализация на загуби за дружеството, а оттам до намаляване на годишния ФР и дължимия корпоративен данък. Приходните органи приемат, че сделките за продажба на тези лагери са сключени при условия /в случая намаляване на договорената цена, значително отличаваща се от пазарната такава/, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което и след определяне на пазарна цена на същите стоки, увеличават декларирания ФР, т. е. вземат под внимание ДФР, който би се получил при извършване на сделката по пазарни цени. За тези си изводи приходните органи се позовават на сделки, извършени от РЛ в същите периоди с други съконтрахенти, по които лагерите са продавани на значително по-високи цени, както и на заключение на назначена и приета в хода на ревизионното производство съдебно-оценителна експертиза относно пазарната цена на стоките, изготвена от вещото лице С. Б.. Фактическият извод, който се прави е, че изписаната среднопретеглена отчетна стойност на конкретните доставки е от 0,11 лв. до 0,13 лв. и съобразно заключението на експертизата, продажната цена е значително по-ниска от пазарната такава. С процесния РА допълнително са установени и задължения за корпоративен данък в размер на 2524 лв. за 2007 г. на основание чл. 77, ал. 1 вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО предвид увеличение от приходните органи на декларирания от дружеството ФР за 2007 г. със сумата 25 240,22 лв., за която приема, че е разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, поради което не се признава за данъчни цели. Прието е, че по получени от внос стоки - доставка на стоманени въжета от Китай са налице привидна сделка от страна на РЛ като получател на стоките от K. B. S. САЩ, по която сделка цените били значително завишени и е налице реална /прикрита сделка - получаване на същите стоки от китайски дружества. Приема се, че фактурите, издадени от K. B. S. САЩ по привидните сделки не документират реални доставки, поради което липсва документална обоснованост на операциите по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗСч. Данъчните задължения са определени при условията на прикритата сделка на основание чл. 16, а ал. 3 ЗКПО. В обжалваното си решение първоинстанционният съд приема, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и е законосъобразен акт. Изцяло споделя направените от приходните органи фактически и правни констатации. По възраженията на жалбоподателя приема, че вещото лице Бънков притежава правоспособност за оценка на стоки - машини и съоръжения, както и че същият е дал заключение при комбиниране на два от методите, предвидени в Наредба № Н-9/2006 г. на МФ - методът на сравнимите неконтролирани цени и метод на новата възстановителна стойност, идентичен с метода на увеличената стойност, при използване на заводски цени на производители, статистическа информация, информация за цени от интернет, данни от клиенти и офертни цени на търговци с аналогична дейност. Съдът е приел, че продадените лагери не са били закупени изцяло от ВМЗ "С." и вида, в който са продадени е добър търговски вид. Позовавайки се на заключенията на приети единична и тройна ССчЕ, съдът приема, че част от видовете и количества лагери, продадени на "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Славянка" ЕООД и "Станев и Славов" ООД, не са придобити от ВМЗ "С. поради установена от вещите лица липса на закупени бройки от същите видове при проверка на експедиционните нареждания, издадени от ВМЗ "С.". Съдът не кредитира съдържанието и доказателствената стойност на приемо-предавателен протокол от 14.05.2004 г. към борсов договор от 17.03.2004 г. относно броя и вида на закупените и предадени лагери от ВМЗ "С." на РЛ. Не кредитира показанията на св. Николов и Бозуков като заинтересовани от изхода на делото, кредитира показанията на св. Здравчева и получените данни за начина на съхранение на лагерите от и във ВМЗ "С.". Относно състоянието на лагерите, както и пазарната цена при продажбата им съдът обсъжда показанията на св. Петров, Станев, Хаджиминев, заключенията на двете приети СТЕ, имащи за задача да определят вида, в който са продадени лагерите и пазарната им цена и като кредитира отделни части от тези експертизи, съдът приема за недоказано лагерите да са продадени като негодни и в лошо търговско състояние. Не приема дадените от оценителите пазарни цени на лагерите като счита, че същите не са използвали методите по Наредба № Н-9, а са ползвали недопустимо аналози със собствени сделки на РЛ. Приема за безспорно установено отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в ниска продажна цена срещу изписване на висока отчетна стойност по метода на средно претеглената цена, с което се увеличават разходите и се намалява следващата се печалба. Не приема възражението за негодност и лошо качество на стоките предвид липсата на данни за бракуването им и сключването на договорите в края на отчетната финансова година. При тези мотиви РА е приет за законосъобразен и е потвърден. По втория пункт на РА относно увеличения ФР на дружеството във връзка с внос на стоманени въжета от Китай, първоинстанционният съд обсъжда събраните писмени доказателства и експертиза като прави фактически и правни изводи, съответни на тези на приходните органи, за покупка на стоката директно от китайските фирми на цена по-ниска от тази, която е уговорена към доставчика от САЩ, на когото управителят на РЛ е и генерален представител. Позовава се на извършеното частично плащане от РЛ директно на китайските фирми съобразно издадени инвойс фактури, на свързаността между РЛ и фирмата от САЩ като приема, че само по силата на договора между РЛ и фирмата от САЩ за доставка, на издадената проформа фактура между тях и на морските товарителници, в които китайските дружества са вписали като изпращач фирмата от САЩ, не е доказано, че сделката между РЛ и фирмата от САЩ е реална. Съдът, подобно на приходните органи, намира, че прикритата и реална сделка за продажба и внос на стоманени въжета от Китай е тази между двете китайски фирми и РЛ, поради което за целите на данъчното облагане са съобразени цените на стоките по реалната сделка, съответно на което е променен ФР и съответно дължимия корпоративен данък. РА е потвърден изцяло като законосъобразен и в тази си част. Оплакванията на касатора са за допуснати от съда необоснованост, и материална и процесуална незаконосъобразност, при мотивиране и постановяване на обжалвания съдебен акт. Конкретно се акцентира върху неправилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, на неправилно ценене на доказателства и доказателствени средства и на некоректно обсъждане или игнориране на релевантни такива. По първата част на РА се твърди, че неправилно са определени пазарните цени, при които е извършена продажбата на лагерите, вкл. и във връзка и при установяване произхода и вида на лагерите, а по втората част на РА се твърди, че неправилно е приета свързаност между лицата, наличие на прикрита и привидна сделки между несъвпадащи се и различни страни по тези сделки, неправилно не са съобразни релевантни доказателства - договор, фактури, товарителници и практика на съда във връзка със същите доставки по приложение на митническото законодателство. Оплакванията на касатора са основателни. РА е издаден по общия ред като в него са направени фактически и правни изводи, въз основа на които е променен деклариран от РЛ финансов резултат за 2006 г. и 2007 г. поради приемане на други параметри относно продажната цена на стоки - лагери по сделки, по които РЛ е продавач, а получатели са фирмите "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД, а по пункт 2 от РА - РЛ е купувач на стоки - стоманени въжета от внос по сделка с K. B. S. САЩ. При тази хипотеза изцяло в доказателствена тежест на приходните органи, които приемат различни от осчетоводените, декларирани и документирани параметри на сделките като условия относно цената, е да установят при условията на пълно доказване - по пункт 1 от РА, че сделките не са сключени при договорените условия, съществено се отклоняват от пазарните условия в частта си относно цената и каква е действителната пазарна цена на стоките към момента на осъществяване на продажбите им, а по пункт 2 от РА - че е налице привидна нереална сделка между РЛ и K. B. S. САЩ, съответно е налице реална прикрита сделка между РЛ и двете китайски фирми за същите стоки и условия, но при различни по-ниски цени. По пункт 1 от РА. Извън договорената цена от 0,022 лв. за единична бройка на лагер, не е спорна реалността и действителността на съществените условия, при които са сключени сделките за продажби на лагери през 2006 г. и 2007 г. между РЛ и фирмите "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД. Съгласно приложимата нормативна уредба, действаща съответно през 2006 г. и 2007 г. - чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 14, чл. 15, ал. 2, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и чл. 78 вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО за 2007 г. и наведените фактически твърдения, отклонение от данъчно облагане в конкретния случай би било налице, ако се установи, че сделките между РЛ и несвързаните с него лица "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД са сключени при условия, в частност при цена, отличаваща се, значително по-ниска от пазарната цена. В този случай за целите на данъчното облагане следва да се вземе предвид ДФР, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид, насочена към постигане на същия икономически резултат, но по пазарни цени. Съгласно легалното определение по т. 14, § 1 ДР ЗКПО и т. 10, § 1 ДР ЗКПО (отм.) вр. с т. 8, § 1 ДР ДОПК - "пазарна цена" е сумата без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност и . т. н. съгласно легалното изброяване по т. 10, § 1 ДР ЗКПО и уредбата по НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. Ревизираното дружество е формирало данъчния си резултат за 2006 г. и 2007 г. на база цените, по които е продало стоки - различни видове лагери на фирмите "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД, така както тези цени са уговорени по договори за продажба и обратно изкупуване и протоколи за приемо-предаване към тях, всички от края на 2006 г. и 2007 г., описани в РД и налични на лл. 615,630,646,651,654 и 659 от делото. Не е спорно счетоводното отразяване на операцията при цените на договаряне, съответно декларирането и включването на фактурите в дневници за продажби като видно от констатациите на приходните органи и заключението на в. л. Биков - л. 2697 от делото счетоводството на РЛ е водено редовно, при спазване изискванията на счетоводното законодателство, ГФО са заверявани от одитор. Конкретните стоки - лагери са заприходявани по групи, а не по видове и отписването им като стоково-материални запаси е извършено по средно претеглена стойност, което е допустимо съгласно изискванията на ЗСч и НСС. Правилно, предвид необходимостта от ползване на специални знания, по делото са събрани няколко експертни оценъчни заключенията относно пазарната цена на стоките - лагери, за които приходните органи са преценили, че може да е налице отклонение от данъчно облагане при съпоставка между цената на придобиване на стоките и цената, на която същото лице е извършвало продажби, макар и в по-малки количества към фирми извън посочените по-горе. За да обосноват изводите, че процесните сделки са сключени на цени значително по-ниски от пазарните такива, приходните органи и първоинстанционният съд основно се са позовали на заключението, прието в ревизионното производство, дадено от в. л. Бънков. Допълнително в съдебната фаза на производството по делото са приети още четири съдебно-технически експертизи, включващи и оценъчна част - единична на в. л. Ненов, единична на в. л. Арапов, тройна на вещи лица Златанкев, Пантев и Димитров и допълнителна тройна на вещи лица Баталов, Пантев, Димитров. Съдът не е обосновал крайните си изводи с оценъчните заключения на тези експертизи, приемайки общо, че същите на са работили по приложимите методи за оценяване по Наредба № Н-9 на МФ. Основателно е възражението на касатора за липсата на правоспособност на в. л. Бънков за оценка на машини и съоръжения. Съгласно действащия Закон за независимите оценители - чл. 6, 8 и чл. 15 и чл. 16 - "Право да упражняват професията на независим оценител имат само лица, които са вписани в регистъра на независимите оценители и са получили сертификат за правоспособност на независим оценител". Видно от данните по делото е, че в. л. Брънков е вписан в камарата на независимите оценители с правоспособност - оценка на недвижими имоти и търговски предприятия, което не включва правоспособността по т. 3 или т. 7 от чл. 6, ал. 1 ЗНО - оценка на машини и съоръжения или други активи, каквато правоспособност безспорно следва да притежава за извършване на оценка на процесните стоки. Представен е сертификат от 2006 г. /л. 2874/ за лекционен курс към Евроцентър оценки и партньорство ООД, който е неотносим предвид изискванията на ЗНО, действащ към момента на назначаване на експерта и изготвяне на експертизата му. На следващо място експертизата се позовава на използване на два от методите по Наредба № Н-9, но единият от посочените методи - метод на сравнителната стойност не е уреден в наредбата, а извършеното приравняване от съда на използван метод на новата възстановителна стойност като идентичен с метода на увеличената стойност по наредбата е изцяло необосновано. На следващо място, дори и при съобразяване само на единия от използваните методи - метод на сравнимите неконтролирани цени, данните от експертизата по никакъв начин не биха могли да послужат като основа за обосновани фактически изводи, тъй като методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. В случая вещото лице не е извършил съпоставка с нито една конкретна сделка, осъществена при съпоставими условия. Общото позоваване на източници като използвани заводски цени на производители, статистическа информация, информация за цени от интернет, данни от клиенти и офертни цени на търговци с аналогична дейност, без да са посочени конкретните източници и използваните от тях данни е некоректно, поради което не може да се приеме, че изобщо е извършено. Изводът е, че тази експертиза е извършена от лице без правоспособност, при неправилно и неточно приложение на методите за оценка на пазарни цени по Наредба № Н-9, без извършване на необходимата съпоставка. Въз основа на това заключение не могат да се направят каквито и да било обосновани изводи за пазарната цена на процесните стоки. Като са достигнали до обратния извод и са позовали своите заключения основно върху данните от това заключение приходните органи и съда са постановили необосновани актове. От друга страна съдът не се е позовал на оценъчните заключения на приетите СТЕ. Тези изводи на съда са обосновани. Заключението на в. л. Ненов е неприложимо, тъй като макар и в него да е посочено, че експертизата е извършвана по метода на сравнимите неконтролирани цени, то на практика този метод не е приложен, тъй като не е извършена съпоставка с нито една реално извършена сделка със сходни стоки и при сходни икономически условия и времеви периоди. Извършеното сравняване с ценовата листа на производителя SKF /устно заключение л. 3508 от делото/ е неотносимо с оглед неустановеността на идентичност във видовете лагери и състоянието им, както и на обстоятелството, че се касае единствено и само за офертни цени на този производител. Оценъчните тройни експертизи - основна и допълнителна - също са неприложими и въз основа на тях не могат да се направят обосновани изводи относно пазарната цена на процесните стоки към момента на продажбата им през 2006 г. и 2007 г. По отношение на тези експертизи първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи за неотносимост, които се споделят от касационната инстанция. Поради неизпълнение на изискванията на Наредба № Н-9 относно използваните методи, в частност относно извършването на реална съпоставка с други сходни сделки при използвания метод на сравнимите неконтролирани цени. Поради липса на данни, използваните сравними сделки са процесните, поради което изводът по първата и втората тройни експертизи за пазарна цена от 0,022 лв. до 0,026 лв. за единична бройка лагер е обоснован, но неприложим за целите на производството поради неспазване изискванията на използвания оценъчен метод. При така събраните доказателства и доказателствени средства изводът е, че по делото, както в ревизионното производство, така и в съдебната фаза, не е установена друга пазарна на процесните стоки, различна от тази на която стоките са продадени в размер на 0,022 лв. на "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД през 2006 г. и 2007 г. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, с който е потвърден необоснован и незаконосъобразен РА. Приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това, не установяват при условията на пълно доказване процесните сделки да са сключени при цена, значително по-ниска от пазарната, нито че цената, посочена от тях в РА и РД е пазарната такава. Различна пазарна цена не е установена по реда и начина, установен в ДОПК и Наредба № Н-9. Обратното, по делото за налице данни за борсова цена на същите стоки, която е идентична с цената, при която са извършени процесните продажби. Тези данни се съдържат в борсов договор № 194/17.03.2004 г., сключен на Софийска стокова борса АД, който договор е регистриран, поради което е с достоверна дата и е представен от трето неучастващо в делото лице. Доколкото спорът неправилно е изместен към произхода и вида на стоките следва да се коментира и решението на АС П. досежно направените в тази връзка изводи и предвид дадените обяснения и защитата на РЛ, според която различията в продажните цени на лагерите при него като продавач се дължат на различното качество, търговски вид и годност на лагерите. В тази връзка касационният съд не споделя крайните фактически изводи на първоинстанционния съд, че процесните стоки преобладаващо са били в добро търговско състояние и годни за употреба. Обратното е видно и се установява от неоспорените писмени доказателства - стоков договор, приемо-предавателни протоколи, от свидетелските показания на управителите и представителите на фирмите, които са закупили стоката и МОЛ лица при РЛ - св. Бозуков, Петров, Станев, Хаджиминев, Симеонов. Това установяване е извършено, както към момента на борсовата покупка през 2004 г., когато е вписано, че лагерите са с петна от ръжда и засъхнала смазка, така и към релевантния момент през 2006 г. и 2007 г. - продажбата и предаването и приемането на стоките при наличие на вписване, че лагерите са с петна от ръжда и засъхнала смазка. Писмените доказателства не са оспорени, същите се ползват със своята доказателствена сила. Свидетелите установяват знанието си за вида на купуваните лагери, корозирали, с дефекти и ръжда. Тези обстоятелства не са оборени нито от свидетелските показания на св. Здравчева, Русев и Бончев, тъй като не установяват конкретното състояние на закупените лагери по конкретните доставки, освен това кореспондират с борсовата цена на закупената стока в преобладаващото й количество, намалена със 75%. Експертните проверки и огледи, направени години по -късно, теоретичният анализ относно възможността и начините за възвръщане на годността и добрия търговски вид на стоката са ирелевантни за установяване на вида на стоката към края на 2006 г. и 2007 г. и за условията, при които са сключени сделките. Установеността на произхода на продадените лагери - в по-голямата част от ВМЗ С. и съответно неустановеността на произхода на част от продадените стоки от същия производител касационният съд също намира за ирелевантни за спора. Още повече, че по делото не е установено, че представените експедиционни бележки от ВМЗ С. касаят са в пълния си обем. Не е съобразено и придобиването от РЛ на лагери от същия вид достатъчно количество от "Ентер" ООД, за което е пред касационната инстанция е прието неоспорено писмено доказателство - фактура № 225/31.01.2016 г. Във връзка с обратното изкупуване на стоките, продадени през 2006 г. и 2007 г., съответно изкупени през 2007 г. и 2008 г., съдът не е изложил мотиви във връзка с изводите си за установено отклонение то данъчно облагане. Доколкото са налице неоспорени доказателства, че изкупуването е извършено в други данъчни периоди и на цени, които не се различават от продажните, касационният съд намира, че тези обстоятелства са ирелевантни за спор, не са отразили на ДФР за съответната година и не са основание, фактическо или нормативно за изменение на същия. Предвид изложеното дотук касационният съд намира за недоказано твърдението на приходните органи, че сделките за продажба на лагери, сключени в края на 2006 г. и на 2007 г. от РЛ като продавач с "Гранд пакт" ООД, "Викториал" ЕООД, "Станев и Славов" ООД и "Славянка" ООД като купувачи са сключени на цени, отличаващи се от пазарните, значително по-ниски. Неустановяването на това обстоятелство води до незаконосъобразност на РА в частта му, в която е увеличен ФР на РЛ за периодите и съответно е начислен като допълнително задължение корпоративен данък за същите периоди. Като е достигнал до обратните изводи АС П. е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази си част. Вместо него и по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отмени като незаконосъобразен издадения РА в тази му част. По пункт 2 от РА. На първо място се приема, че РЛ и фирмата от САЩ не са свързани лица, тъй като обстоятелството, че управителят на РЛ е генерал пълномощник на фирмата от САЩ не е обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3 б. "м" ДР ДОПК. При тези данни изцяло в доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличие на привидна сделка, чието условия не се съобразяват за целите на данъчното облагане и на реална такава, чиито условия съответно се вземат предвид. На първо място касационният съд приема, че за целите на данъчното облагане привидни и прикрити сделки могат да бъдат съобразявани между едни и същи страни, което условие в случая не е налице. От друга страна в случая са налице достатъчно данни, установяващи наличие на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ, при което сделката между РЛ и фирмата от САЩ, така както това е договорено между тях, издадена е фактура и съответно са изпратени стоките чрез морски коносаменти, е реална сделка. В този смисъл са и влезлите в сила съдебни решения във връзка с приложението на митническото законодателство и действителната цена на стоките, съответстваща на декларираната от РЛ при формиране на ДФР. РА се явява незаконосъобразен и в тази си част. Като е достигнал до обратния извод съставът на АС П. е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и в тази си част като вместо него по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, следва да се постанови нова, с което да се отмени като незаконосъобразен РА и в тази му част. Предвид изхода на спора в тежест на бюджета на приходните органи и в полза на дружеството-касатор следва да се присъдят направените от дружеството съдебни разноски за двете съдебни инстанции- за адвокатски възнаграждения, такси и хонорари на свидетели и вещи лица, описани в списък за разноски. Разноските следва да се присъдят в общ размер от 27825 лв., от които 22 800 лв. в първата съдебна инстанция и 5025 лв. за касационната съдебна инстанция. Не е основателно искането на ответната страна за намаляване на заплатеното и договорено адвокатско възнаграждение, което според цената на спора не превишава минимума по Наредба № 1 към ЗА. Не е основателно искането на касатора за присъждане на още 7000 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като цитираната в молба от 15.11.2016 г. фактура № 1831/07.11.2016 г. не е представена по делото до приключване на касационното съдебно заседание. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,