Решение № 8709 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2010 г.

Решение № 8709 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 374 от 4.12.2009 г., постановено по адм. д. № 367/09 г. Административен съд Хасково, е отменил решение № 8000-0596/20.05.2009 г., издадено от началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-8600-004/8.06.2009 г. на директора на РМД - Пловдив и е осъдил Агенция - Митници - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница - Свиленград. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Хасково град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло решение № 8000-0596/20.05.2009 г., издадено от началника на Митница - Свиленград като правилно и законосъобразно.

Ответното по касационната жалба дружество "К. С. Спед" - ЕООД - гр. Харманли чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд - Хасково е отменил решение № 8000-0596/20.05.2009 г., издадено от началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-8600-004/8.06.2009 г. на директора на РМД - Пловдив. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по повод на издаване на обжалвания митнически акт, след което е започнал да изгражда своите правни изводи по възраженията на жалбоподателя /сега ответник по касация/. Съдът не е споделил оплакването на последния, че митническите органи не притежават правомощия във връзка с администрирането на ДДС, тъй като с оспореното решение е прието, че стоките по ЕАД № 07BG003100Н0028960 от 12.09.2007 г. следва да се оформят на режим внос съгласно правилата на Част трета от ЗДДС, поради което съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС компетентен при начисляването на данъка при внос е митническият орган. Съдът не е възприел и оплакването, че издалата акта митница е несъществуващо административно звено, тъй като то противоречи на разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗМ във вр. с § 1, т. 25, б. "в", "г" и "д" от ДР на ЗМ. На база на изложеното е направен извод, че решението е издадено от компетентен орган и в предвидената за това форма. Административният съд е извършил анализ на издадения митнически акт, като е посочил, че той има твърде пестеливи фактически основания за издаването му, както и изобилие от правни такива, от които може да бъде извлечено, че митническият орган приема, че дружеството като вносител по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС не е доказало осъществяването на ВОД /вътрешно-общностна доставка/ чрез представяне на документите по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, в резултат на което данъкът е станал изискуем и платец по него е "К. С. Спед" - ЕООД. В тази връзка първоинстанционният съд е счел, че е недопустимо фактическите основания за издаване на административния акт да се извличат при съдебната проверка за законосъобразността му, както и че посочените правни такива не могат да ги заместят, но доколкото все пак са налице някакви фактически основания, то е възможно да се извърши проверка за съответствието им с материалния закон. Административният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, тъй като констатацията на издателя на акта за неспазване на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията ТИР. В тази насока е извършен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на който е формиран извод, че позовавайки се на начина на попълване на ЧМР административният орган неправилно е приел, че крайният получател на стоката по фактурата не е "Марсън фабрикс" - ООД - Лондон и ВОД не е доказана, в резултат на което на вносителя са определени и задължения за внасяне на ДДС. Съдът е изложил и мотиви защо приема за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно-производствените правила при съставяне на обжалвания административен акт. В тази насока е посочено, че производството по издаването му е започнало в изпълнението на указанията по Доклад вх. № 4400-0456/13.04.2009 г. от възложената със заповед № ЗАМ - 118/25.02.2009 г. на директора на Агенция "Митници" проверка, като издателят на акта е възпроизвел констатациите на доклада без да уведоми вносителя за започнатото производство и без да събере каквито и да е доказателства. Първоинстанционният съд е квалифицирал допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК като съществено, тъй като при изпълнение на задължението за уведомяване на заинтересованото лице крайният извод на административния орган би бил различен и в резултат на това по преписката не са били приобщени относими доказателства и решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като порокът е преповторен и в решението на директора на РМД - Пловдив, който е потвърдил решението на началника на Митница - Свиленград без да обсъди представените пред него доказателства. На база на изложеното е направен краен извод за наличие на основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, което обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното митническо решение. Съдът е отбелязал, че при този изход на спора не следва да обсъжда възраженията относно неправилно определяне на данъчната основа и неспазването на разпоредбите относно вземането под отчет на определеното задължение, доколкото тези въпроси са свързани с действително възникнало задължение за дружеството вносител.

Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно.

Макар в касационната жалба да се посочва като единствено основание за неправилност на решението това за неправилно приложение на материалния закон, от изложеното в нея може да бъде направен извод, че се навеждат и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока се твърди, че съдът не е обсъдил данните от развилото се ревизионно производство, при което е установено, че фирма "Марсон фабрикс" - Лондон не разполага с транспортни документи като доказателство за извършения транспорт, което противоречи на тезата на вносителя, че получателят на стоката е получил втория екземпляр от ЧМР. Посочва се, че констатациите на органите по приходите са констатации на компетентен държавен орган в резултат на проведена ревизия и не могат да бъдат подлагани на съмнение. Прави се и оплакване, че неправилно административният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК при издаване на обжалвания митнически акт, тъй като макар и в не писмен вид вносителят в лицето на управителя на дружество е бил уведомяван за всяко действие, предприето от Митница - Свиленград, поради което е могъл да представи необходимите документи, които в случая предвид разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС са строго определени.

Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до това налице са предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС по отношение на вносителя /ответник по касация/ "К. С. Спед" - ЕООД. Според последната, освобождаването от данък при внос е налице за стоки, за които са налице едновременно следните условия:

• вносителят е регистрирано по този закон лице;

• в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка и

• вносителят ще осъществи със стоките последваща вътрешно-общностна доставка.

Въпросът за документите, които доказват извършването на ВОД е уреден в нормата на чл. 45 от ППЗДДС, като същите са групирани в т. 1 - документ за доставка и т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В конкретния случай митническият орган е приел, че не е изпълнено условието по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС относно наличие на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Като основание за това е послужило обстоятелството, че в документ за доставка № 111/12.09.2007 г. е посочена като купувач фирма "Марсон фабрикс" - Лондон, а като получател е записана румънската фирма "S. C. Mega Fashion Group" - SLR., а при последваща проверка на документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на трета държава-членка е установено, че в приложената към ЕАД-то международна товарителница /ЧМР/ в графа "Notifi" е вписана румънската фирма, поради което съгласно чл. 13 от

Конвенция ТИР заверката е следвало да бъде извършена от нея, а не с подпис и печат на "Марсон Фабрикс" - Лондон, поради което не е изпълнено условието на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за доказване на освободена доставка по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Административният съд е приел, че този извод на митническите органи противоречи на фактите по делото и закона. Този негов извод е логически издържан и се възприема изцяло от настоящата касационна инстанция. Правилно е прието, че получател на стоката е дружеството "Марсон Фабрикс" - Лондон, като това обстоятелство не се променя от факта, че като адрес на доставка е посочен този на румънската фирма "S. C. Mega Fashion Group" - SLR., поради което оформянето на международната товарителница не е извършено в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Конвенция ТИР. Наведеният в жалбата довод, че в тази насока административният съд не е съобразил констатациите на ревизионното производство на органите по приходите на доставчика "К. С. Спед" - ЕООД, е неоснователен. Констатациите на органа по приходите в качеството му на държавен орган не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, каквато теза е развита в жалбата, а освен това самият касатор посочва, че първоначално съставеният ревизионен акт е отменен с решението на директора на Д "ОУИ" - Пловдив и преписката е върната за извършване на нова ревизия, като в съставения нов РА въобще не се обсъжда въпроса за международната товарителница.

Неоснователни са и оплакванията на касатора във връзка с изводите на съда за допуснато нарушение на административно-производствените правила по чл. 26 от АПК. От структурата на решението на административния съд може да бъде направен изводът, че той не квалифицира допуснатото нарушение като толкова съществено и даващо основание за отмяна на акта единствено и само на това основание. Това следва от обстоятелствата, че въпросът за нарушението на административно производствените правила е разгледан най-накрая в мотивите на решението, както и че съдът е разглежда спорът по същество, до което не би се стигнало, ако допуснато процесуално нарушение е квалифицирано като съществено.

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Хасково не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При служебната проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от ЗМ настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е неправилно в частта му за разноските, като отговорността на същите следва да е на Митница - Свиленград при условията на чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ, в който смисъл следва да бъде извършена корекция не решението.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 250 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,