Решение № 5435 от 23.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Карастоянова от гр.Стара Загора, чрез адв. Марков, против Решение 242 от 08.06.2022 г., постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора (АС - Стара Загора). С обжалваното решение съдът, в производство по реда на чл. 175 от АПК, е допуснал поправка на явна фактическа грешка в Решение 453/10.12.2021г. за допълване на Решение 407/15.11.2021г. постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на АС - Стара Загора, като е отхвърлил искането на С. Карастоянова за присъждане на лихва за забава върху сумата на присъденото обезщетение от 1 000 лв., за периода от 11.03.2016 г. до 27.01.2021 г. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че решението е постановено при липса на мотиви и противоречи на съдебната практика. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил иска за присъждане на лихва за забава, въпреки че същата се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който наказателното постановление е отменено. Поддържа, че както в исковата молба, така и в хода на цялото първоинстанционно производство е претендирано заплащането на мораторна лихва, алтернативно от датата на издаване на незаконосъобразното НП или от датата, на която НП с окончателен съдебен акт е отменено и такава се дължи, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което се уважи исковата претенция за присъждане на мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, за периода от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените по делото разноски - платени Д.Т. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез пълномощник юрк. Иванова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по предявена от С. Карастоянова срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) искова молба, с която е претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 039-16/11.03.2016 г. на Председателя на Комисията, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 43, ал. 1 от ЗПУКИ, ведно с мораторна лихва върху обезщетението от датата на изготвяне на отмененото НП 11.03.2016г., алтернативно от датата на влизане в сила на Решение от 15.03.2017 г., постановено по АНД 6029/2016 г. по описа на РС- София, оставено в сила с Решение 166/08.01.2018 г. постановено по КАНД 4886/2017 г. по описа на АССГ, поправено с Решение 843/13.02.2018г. по същото дело, с което е отменено процесното НП - 13.02.2018 г. , както и законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С Решение 407 от 15.11.2021 г., постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора на ищцата са присъдени 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от отменено наказателно постановление 039-16/11.03.2016 г., издадено от председателя на КПКОНПИ, като искът е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 1 000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. С Решение 453 от 10.12.2021 г., постановено по същото дело, в производство по чл. 176 от АПК е допълнено Решение 407 от 15.11.2021 г., постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, като е присъдена и законната лихва върху обезщетението от 1 000 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В мотивите си съдът е посочил, че ищцата е претендирала заплащане на лихва от два различни начални момента до датата на окончателното плащане на присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, като не е посочен отделен период и размер на вземането за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД. Съдът е квалифицирал искането като несамостоятелна претенция за лихви върху присъдената сума на обезщетението за вреди, за плащането на която длъжникът е в забава от датата на поканата, а това е момента на предявяване на исковата молба. Така постановените решения са обжалвани от С. Карастоянова и с Решение 5235/01.06.2022 г., постановено по адм. д. 2039/2022 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение 407 от 15.11.2021 г., постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на АС - Стара Загора в обжалваната му отхвърлителна част и делото върнато на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 453 от 10.12.2021г., постановено по същото дело, поради наличието на изложени съображения от първоинстанционния съд, че лихва за забава от датата на отмяната на наказателното постановление не се дължи, които не са обективирани в диспозитива на допълнителното решение. С обжалваното в настоящото производство Решение 242 от 08.06.2022 г., постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на АС - Стара Загора, съдът е изпълнил указанията дадени в решението на касационната инстанция и е допуснал поправка на явна фактическа грешка в Решение 453/10.12.2021г. за допълване на Решение 407/15.11.2021г. постановено по адм. д. 54/2021 г. по описа на АС Стара Загора, като е отхвърлил искането на С. Карастоянова за присъждане на лихва за забава върху сумата на присъденото обезщетение от 1 000 лв., за периода от 11.03.2016 г. до 27.01.2021 г. Оспореното решение е недопустимо. Видно от исковата молба, ищцата е претендирала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно НП на Председателя на КПКОНПИ, мораторна лихва върху обезщетението от 11.03.2016 г. - датата на изготвяне на отмененото НП, алтернативно от 13.02.2018 г. датата на отмяна на НП и законна лихва върху обезщетението от подаване на иска до окончателното издължаване. Така предявените, в условията на алтернативност, акцесорни искове за присъждане на мораторна лихва са нередовни, тъй като не са посочени период и цена на исковете. Съдът е следвало, констатирайки горното, което междувпрочем е направено в допълнително решение 453 от 10.12.2021г. /стр.1/, да остави исковете без движение и да даде указания на ищцата да отстрани констатираната нередовност. Отхвърляйки нередовно заявената искова претенция, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд. При новото произнасяне първоинстанционният съд следва да съобрази и задължителното за органите на съдебната власт, Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и обстоятелството, че при деликтна отговорност, по аргумент от чл.84, предл. последно ЗЗД, деликвентът изпада в забава от увреждането. По направените в настоящето производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение