Решение № 6198 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 784/2021 г.

Решение № 6198 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 784/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Доминекс Про" ЕООД, представлявано от управителя Н. К., чрез адв. П. И. от АК – Русе, за допълване на решение № 4012 от 30.03.2021 г. по адм. дело № 784/2021 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. С решението, чието допълване се иска, съдебният състав се е произнесъл по подадена от главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. касационна жалба срещу решение № 49/20.11.2020 г. по адм. дело № 297/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отменено негово решение за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на предоставената финансова подкрепа по договор за доставка № BG16 RFOP002-3. 002-0156-C01/Su-02/18.10.2018 г. с изпълнител "ТМ ГАМАСИСТЕМ" ООД на обща стойност от 220 030. 88 лева без ДДС. Настоящото искане е аргументирано с твърдение, че касационната инстанция не се е произнесла по всички наведени от дружеството доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, включително за приложимия нормативен акт относно числовото изражение на определената финансова корекция. Излагат се съображения, обосноваващи тезата, че размерът на съдебно потвърдената с решението на ВАС административна мярка, следва да се определи съобразно предходна редакция на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ, изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г. В тази насока искателят реферира към установените факти във връзка с приключеното изпълнение на договора за обществена поръчка и депозирания от бенефициера финален отчет. Въз основа на тях обосновава теза, че финансовата корекция следва да се определи съобразно действащата към този момент по-благоприятна редакция на Наредбата. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., не изразява становище по искането за допълване на съдебния акт. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид данните по делото и изложените от искателя доводи, констатира следното: Искането за допълване е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение, когато този акт е действително непълен, респ. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая не е налице посочената законова хипотеза. В решението, чието допълване се иска, съставът на Върховния административен съд, седмо отделение, въз основа на установената по делото фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон, възприемайки за основателни наведените от УО на ОПИК касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, е отменил проверявания съдебен акт като неправилен. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК спорът е решен по същество, като е отхвърлена жалбата на "Доминекс Про" ЕООД срещу волеизявлението на органа за налагане на финансова корекция. С това правният спор, очертан от предмета на първоинстанционното производство, е изцяло изчерпан. С настоящото искане се поставят въпроси, свързани с разпоредените правни последици на вече потвърдения индивидуален административен акт. С тях на практика се претендира недопустима промяна на формираното от съда волеизявление и на постановения окончателен правен резултат. Твърденията на дружеството представляват възражения за евентуална непълнота на мотивите на съдебния акт, които обаче не могат да бъдат допълнени по реда на чл. 176 АПК. Ето защо искането на посоченото в него правно основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд, седмо отделение,