Решение № 6137 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „С. ЦИРКОВ“ ЕООД, ЕИК 101738039, подадена чрез адв. Тодоров срещу Решение № 3983 от 30.01.2026 г. постановено по адм. д. № 12770/2025 г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ФК-С4146-0206444 от 20.06.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за липса на доказателства за извършване на дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Счита, че заповедта не съответства с целта на закона и е налице нарушение на принципа на съразмерност, като се позовава на решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/2021 г. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Митева оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Заповед № ФК-С4146-0206444 от 20.06.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 28, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е наложена принудителна административна мярка – запечатване на обект – съд за съхранение на гориво /неподвижно закрепен към земята резервоар, притежаващ помпа и пистолет за зареждане на гориво/, находящ се на адрес: местност Брезовица, с. Железница, община Столична в стопански двор към цех за дървообработка, стопанисван от „С. ЦИРКОВ“ ЕООД с ЕИК 101738039 за срок до получаването на регистрация за извършване на дейността. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 24.03.2025 г., в 15:00 ч., на основание чл.26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - съд за съхранение на гориво /неподвижно закрепен към земята резервоар, притежаващ помпа и пистолет за зареждане на гориво/, находящ се на адрес: местност Брезовица, с. Железница, Столична община, в стопански двор към цех за дървообработка, стопанисван от „С. ЦИРКОВ“ ЕООД. При проверката е установено, че на територията на стопанския двор е разположен 1 брой съд за гориво - пропан бутан с вместимост - 4850 л., неподвижно прикрепен към земята. Към резервоара била монтирана помпа и пистолет за зареждане на моторни превозни средства /МПС/. Липсвала монтирана нивомерна измервателна система /НИС/ и фискално устройство тип електронна система с фискална памет /ЕСФП/, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП. По време на проверката от задълженото лице не е представено Удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, за дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона - обект за търговия на дребно или съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. След извършена била проверка в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, е установено, че дружеството няма издадено удостоверение към момента на проверката. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА № 00206444 от 24.03.2025 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед. За нарушението е издадено Наказателно постановление № 831705- F820761/12.06.2025 г., с което на „С. ЦИРКОВ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено извършването на нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, изразяващо се в осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона без изискуемата регистрация по специалния закон. Съдът е приел, че административният орган е съобразил конкретните факти и обстоятелства, установени при извършената проверка в обекта, а именно наличието на неподвижно прикрепен резервоар за пропан-бутан с монтирани помпа и пистолет за зареждане, използван за зареждане на техника за собствени нужди, както и липсата на регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. В тази връзка съдът е приел, че са изложени достатъчно мотиви относно необходимостта от налагане на мярката до изпълнение на законовото изискване за регистрация. Прието е още, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото мярката е наложена единствено по отношение на процесния съд-резервоар и не препятства цялостната търговска дейност на дружеството. Съдът е приел, че наложената имуществена санкция с наказателно постановление и принудителната административна мярка не водят до нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като ПАМ има преустановителен и превантивен, а не санкционен характер. Прието е, че съвкупната преценка на тежестта на двете мерки съответства на тежестта на установеното нарушение, с оглед продължителното осъществяване на дейността без регистрация и целите на закона за гарантиране на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП в случаите, когато лице извършва дейност по чл. 2, ал. 1 в нарушение на условие, установено в глава втора или без регистрация, длъжностни лица, определени по чл. 26, ал. 1, издават заповед за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Когато нарушението е за отделна дейност по чл. 2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. Разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАРИДСНПНП дефинират като икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, търговията на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, както и съхраняването на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Съгласно § 1, т. 5, б "б" от ДР на закона зареждането на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл. 2, ал. 2, т. 7 е "търговия на дребно". На следващо, място в чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е предвидено, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Предвид анализа на приложимите норми правилно административният съд е приел, че дружеството е осъществявало дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАРИДСНПНП без изискуемата регистрация. От установените факти безспорно се доказва наличието на надземен резервоар за пропан-бутан с пистолет за зареждане, използван за зареждане на техника за собствени нужди, което съгласно § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на закона представлява „търговия на дребно“. Неоснователни са доводите на касатора, че липсват доказателства за реално съхраняване и използване на гориво. В тази насока първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените писмени обяснения на управителя, фактурите за закупено гориво, акцизните документи и останалите доказателства по административната преписка, от които се установява, че резервоарът е използван за съхранение и зареждане с пропан-бутан във връзка с осъществяваната от дружеството дейност. При наличие на установена дейност без регистрация административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАРИДСНПНП е императивна и предвижда задължително налагане на принудителната административна мярка при установяване на дейност по чл. 2, ал. 1 от закона без регистрация. В хипотезите на налагане на ограничителната мярка по чл. 28, ал. 1 ЗАРИДСНПНП административният орган е овластен да постанови правна промяна при условията на обвързана компетентност като наложи ПАМ "преустановяване на дейността" на съответното лице и "запечатване на предприятието" му до регистрацията му за извършване на дейността. На следващо място срокът на ПАМ е законоустановен като съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в случай, че лице извършва дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, длъжностни лица, определени по чл. 26, ал. 1, издават заповед за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Следва да се посочи, че заповедта съдържа подробни и обосновани мотиви в тази връзка. Изложеното обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. В хода на съдебното производство е представено наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП в размер на 25 000 лв. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. Постоянната практика на СЕС (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, т. 38 и цитираната съдебна практика) във връзка с преценката на наказателния характер на процедурите за търсене на отговорност и санкции съгласно член 50 от ХОПЕС дефинира като релевантни три критерия: правната квалификация на нарушението във вътрешното право, естеството на нарушението и степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице. Член 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни", но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени по-горе, че са с наказателен характер. Този характер може да произтича от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, т. 41 и цитираната съдебна практика). Разглежданият случай се отличава от хипотезите, разгледани от СЕС в цитираното решение и в последвалото го от 3 юли 2025 година по дело С-733/23 „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, постановени в хипотези по главните производства неиздаване на фискални бонове за извършени продажби и произтичащата от това възможност да се укрият приходи и да се засегне фискът. ЗАРИДСНПНП, уреждащ условията и реда за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, цели постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната (чл. 1, ал. 2). Произтичащата от чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 7, чл. 8 и чл. 16 ЗАРИДСНПНП забрана да се извършва търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход в обекти, които са извън обхвата на удостоверението за регистрация, е безспорно нарушена в разглеждания случай. Паралелната висящност на производствата по установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление от една страна, а от друга – затварянето на обекта до момента, в който той стане част от удостоверението за регистрация на търговеца, според настоящия съдебен състав не обуславя извод за прекомерна тежест за касатора. Ето защо предпазният характер на мярката не се възприема като надделяващ над санкционния. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото и навременна претенция, в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя от настоящия касационен състав на 102,25 евро / левова равностойност на 200 лв./ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,