Решение № 5005 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15912/2010 г.

Решение № 5005 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15912/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Милен Иванов Глушков, от гр. Нови пазар, срещу решение по т. 43 от протокол № 44 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от 10 месеца".

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 АПК. Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното производство е инициирано от некомпетентен орган, не е посочено длъжностното качество, в което е санкциониран, както и че за част от вменените му нарушения не може да се търси дисциплинарна отговорност, т. к. се касае за процесуални действия по прилагане на закона, които подлежат на контрол единствено по инстанционен ред.

Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки.

Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С предложение рег. № 11-03-095/20.01.2010 г. административният ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура (ОП) Шумен, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 311, т. 2, б. "б", вр. с чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ е сезирал ВСС с искане за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от една година" на Милен Иванов Глушов в качеството му на районен прокурор на РП - Нови Пазар, поради нарушения и пропуски при изпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. т. 2 - 5 ЗСВ.

По направеното предложение с решение по т. 2.1 от протокол № 5/4.02.2010 г. е образувано дисциплинарно дело (д. д.) № 5/2010 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателят е уведомен, изпратен му е препис от предложението, като е бил предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Д. д. № 5/2010 г. е приключило с постановяване на Решение № 10-00-055 от 18.11.2010 г., с което дисциплинарният състав (ДС) на ВСС е предложил на Глушков да бъде наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от десет месеца". С оспореното понастоящем решение по т. 43 от протокол № 44/29.11.2010 г., с 22 гласа "За", ВСС е наложил на Милен Глушков, прокурор в РП Нови пазар дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от десет месеца". Решението е съобщено на адресата на 6.12.2010 г., а жалбата е депозирана на 13.12.2010 г., поради което срокът по чл. 323, ал. 1 ЗСВ е спазен.

От данните по делото е видно, че въз основа на заповед № 103/27.10.2009 г. на Административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Шумен, екип от прокурори от ОП Шумен е извършил комплексна ревизия на дейността на прокурорите от РП - гр. Нови пазар за периода 1.01.2009 г. - 31.10.2009 г. В изготвения доклад от 30.11.2009 г. са обобщени резултатите от ревизията, като са изнесени конкретни случаи на неспазване на процесуалните срокове, неупражняване на ефективен контрол над органите на досъдебното производство и неизпълнение на задължителни указания на ВКП, от страна на жалбоподателя Глушков. Въз основа на тези данни окръжният прокурор е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Глушков за неизпълнение на служебните задължения, като в 16 пункта са визирани 17 броя досъдебни производства, по които комисията е установила нарушения. В хода на дисциплинарното производство е било установено, че жалбоподателят виновно не е изпълнил служебните си задължения, като:

• е извършил действия, неоправдано забавили производството по ДП № 255/2002 г., ДП № 495/97 г. и ДП № 386/98 г., с което е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна алинея 3), т. 2 ЗСВ.

• не е изпълнил задължителните указания на по-горестоящия прокурор по сл. д. № 131/90 г.; не е изпълнил задълженията си по чл. 196, вр. с чл. 46, ал. 2 НПК по ДП № 447/97 г.; в нарушение на Указания № 55/2008 г. на ВКП не е изпълнил задълженията си на административен ръководител за периодичен контрол върху спрените досъдебни производства по ДП № 447/97 г., ДП № 227/2009 г., ДП № 154/2009 г.; не е изпълнил задълженията си по чл. 234, ал. 3 и ал. 4 НПК по ДП № 367/09 г., сл. д. № 102/04 г., сл. д. № 131/90 г., с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна алинея 3), т. 5 ЗСВ.

Конкретните факти и доказателствата, установяващи наличието на описаните нарушения са коментирани обстойно в мотивите на предложението на окръжния прокурор до ВСС (обем от 26 страници) и в решението на ДС (обем от 35 страници). Още повече, че жалбоподателят Глушков не оспорва констатациите за неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за което са приложени и писмени доказателства в 19 броя папки. Възраженията му акцентират на допуснати нарушения на материалния закон при преценка съставомерността на констатираните факти от прокурорската му дейност.

За да предложи налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя Глушков, ДС е обсъдил предложението на вносителя и е приел за установени допуснатите нарушения по следните дела:

1). ДП № 255/2002 г. по описа на ОСлО - Шумен (пункт 2-ри от предложението): образувано на 4.09.2002 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. В продължение на 3 г. и 7 м. по делото не е извършвано нито едно действие по разследването; на 12.06.2008 г. Глушков е издал постановление за спиране на производството, 4 дни по-късно е уведомен от РУ на МВР - Нови Пазар, че извършителят е открит, като едва на 20.10.2008 г. производството е възобновено от друг прокурор. В хода на разследването наблюдаващите прокурори неколкократно са сменяни, без обяснения.

При тези данни ДС е счел, че спирането на наказателното производство в отсъствие на основанията по чл. 244, ал. 1 НПК е действие, неоправдано забавило производството за период от 4 месеца, което е квалифицирано като нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 ЗСВ.

2). ДП № 495/1997 г. по описа на РУ на МВР, Каолиново (п. 4-ти): образувано на 23.10.1997 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК. 10 години по делото не са били извършвани действия по разследването, на 18.12.2008 г. Глушков е възобновил спряното наказателно производство, а с постановление от 15.09.2009 г. го е прекратил поради недоказаност.

Анализирайки конкретните действия по разследването ДС е приел, че възобновяването и продължаването на разследването при изтекла давност необосновано удължават срока на висящност с почти една година - нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 ЗСВ.

3). Сл. д. № 386/1998 г. по описа на ОСлО - Шумен (п. 6-ти): образувано на 14.10.1998 г. (пет месеца след подаване на съобщението от пострадалата) за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. С постановление от 18.11.1998 г. жалбоподателят е спрял наказателното производство без да издирва извършителя на посочен от съседите нов адрес на пребиваване. При пълно бездействие на органите на досъдебното производство, на 15.10.2008 г. е изтекла давността за наказателното преследване на дееца (Арг.: чл. 80, ал. 1, т. 3 и чл. 81, ал. 2 НК). Въпреки това с постановление от 18.12.2008 г. Глушков възобновява наказателното производство, мотивирайки с необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването. На 16.04.2009 г., 11 години след извършване на деянието и шест месеца след изтичането на погасителната давност е проведен повторен разпит на пострадалата, който разпит е извън срока по чл. 234, ал. 1 НПК, считано от момента на възобновяване и поради това няма процесуална стойност (чл. 234, ал. 7 НПК).

Посочените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 ЗСВ, изразяващо се в действие - издаване на постановление от 18.12.2008 г. за възобновяване на производството, с което е разпоредено продължаване на разследването при изтекла давност, довело до необосновано допълнително забавяне на изключително забавеното наказателно производство с пет месеца.

Обосновавайки становището си за съставомерност на описаните в пунктове 1 - 3 (съответно 2-ри, 4-ти и 6-ти от предложението на вносителя) провинения, ДС е изтъкнал, че действията на Глушков са допринесли за игнориране изискването за провеждане на разследването в разумен срок (чл. 22, ал. 2 НПК) и неизпълнение на принципното задължение за своевременно предприемане от страна на разследващия орган на всички мерки, наложителни за законосъобразното решаване на делото и осигуряващи разкриване на обективната истина (чл. 13, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НПК). С неоправданото протакане на първото производство и за периода на спиране и безсмислено удължаване висящността на останалите две след изтичане на давността, не са осъществени никакви законосъобразни задачи на правосъдието, а се е стигнало до разпиляване на професионален ресурс и ненужно създаване на затруднения на участниците в производството.

4). ДП № 367/2009 г. по описа на РУ на МВР, Каолиново (п. 11) - наблюдаващият прокурор Глушков присъединил друго досъдебно производство, по което разследването е било приключило с мнение за съд. Освен, че не са установени основания за обединяване на досъдебните производства, към датата 3.11.2009 г. обединеното ДП е било с изтекъл срок на разследване.

5). Сл. д. № 102/2004 г. по описа на ОСлО - Шумен (п. 12), образувано на 5.03.2004 г. за престъпление по чл. 346 НК. С постановление от 27.06.2006 г. наказателното производство е спряно, а на 14.11.2007 г. - прекратено от наблюдаващия прокурор Глушков, без да бъде възобновявано. С решение на ОС Шумен от 25.03.2008 г. постановлението за прекратяване е отменено, с постановление от 25.05.2008 г. Глушков го възлага за разследване от дознател, след което двукратно го спира и съответно - възобновява. За последен път делото е възобновено на 4.09.2009 г., срокът му за разследване е изтекъл, без да бъде искано удължаване.

6). Сл. д. № 131/1990 г. по описа на ОСлО - Шумен (п. 13): образувано на 20.02.1990 г. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК.

В течение на 5 месеца (26.05.2009 г. - 23.10.2009 г.) не са изпълнени указанията на горестоящия прокурор - нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 5 ЗСВ. В този случай периодът на неизпълнение е с особена тежест, предвид факта, че се касае за досъдебно производство с десетгодишна давност.

По последните 3 производства (п. 11-ти, 12-ти и 13-ти от предложението) ДС е приел за доказано нарушение на чл. 234, ал. 4 НПК (ред., ДВ, бр. 86/2005 г.) относно отправянето на искания за удължаване на сроковете - дисциплинарно провинение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 5 ЗСВ. Счел е, че Глушков е нарушил служебните си задължения, като е пренебрегнал изискванията на чл. 234, ал. 3 и ал. 4 НПК относно своевременното отправяне на искания за удължаване на сроковете. Общата продължителност на разследването (особено по сл. д. № 102/2004 г. и сл. д. № 131/1990 г.) многократно надхвърля указания в чл. 234, ал. 1 НПК двумесечен срок за извършване на разследването, както и всякакви приемливи срокове за приключване на досъдебни производства, явно неотличаващи се с фактическа тежест и правна сложност.

7). ДП № 447/1997 г. по описа на ОСлО - Шумен (п. 14), образувано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор Глушков от 28.04.2006 г. ДП е върнато за допълнително разследване, след което производството е спряно и впоследствие двукратно прекратявано. С акт от 30.05.2009 г. на Глушков наказателното производство е прекратено поради недоказаност и отсъствието на реална възможност за събиране на допълнителни обвинителни доказателства с оглед изтеклия период от време.

За да квалифицира действията на жалбоподателя по това ДП като дисциплинарно нарушения по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 5 ЗСВ, ДС е приел, че за периода от 19.12.2008 г. до 30.05.2009 г. като наблюдаващ прокурор, Глушков не е изпълнил задълженията си по чл. 196, вр. с чл. 46, ал. 2 НПК да упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство и върху дейността на органите на досъдебното производство, а за периода след издаване на Указания № 55/14.02.2008 г. на ВКП, до м. ноември 2008 г. в качеството на административен ръководител не е контролирал периодично състоянието на спряното производство. Установените конкретни детайли по слабата организация на движение на делото, образувано през 1997 г. налагат извод, че задълженията му при упражняване ръководство и надзор върху разследването са били изцяло пренебрегнати, при все, че е бил длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за неговото законосъобразно и своевременно провеждане, като взема предвидените в НПК мерки за допуснатите нарушения и пропуски в хода на разследването.

8). ДП № 227/2009 г. и ДП № 154/2009 г. по описа на РУ на МВР - Нови Пазар (п. 16.I и 16.II).

И двете ДП са спрени срещу неизвестен извършител, като по преписките няма приложени доклади за ОИМ и докладни записки кой е издирвателният орган. По този начин не са изпълнени задълженията на административния ръководител за периодичен контрол върху спрените досъдебни производства - нарушение по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 5 ЗСВ.

На базата на описаните по-горе факти, установени със събраните по преписката доказателства, дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че прокурор Глушков е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, вр. с ал. 3 ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство неспазване на сроковете по чл. 242, ал. 3 и чл. 234, ал. 1 НПК, неупражняване на контрол в качеството на административен ръководител по издирването и другите действия по спрените наказателни производства, съгласно Указания № 55/2008 г. на ВКП, непредприемането на действия по обезпечаване на срок за разследването, при решаване на описаните в решението на ДС досъдебни производства и неизпълнението на произтичащите от заеманата служба задължения е достатъчно основание да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 и т. 5 ЗСВ. За нито едно от посочените в предложението дела не са представени доказателства, че в законноустановените срокове произнасянето по тях е било невъзможно, с оглед конкретният им обем, правна сложност или други обективни причини. Безспорно е, че както бездействията, които неоправдано забавят производството по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, така и неизпълнението на други служебни задължения (чл. 307, ал. 4, т. 5 с. з.) са проявни форми на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение, сроковете за които текат от деня на откриване на нарушението - Арг.: чл. 310, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗСВ. При това положение дисциплинарната отговорност за посочените в мотивите на предложението на окръжния прокурор нарушения не е погасена по давност. Що се отнася до вменените като дисциплинарни нарушения действия, считано от датата на извършването им, срокът за санкциониране на магистрата също не изтекъл.

Съгласно приложимата към казуса редакция на чл. 310, ал. 1 ЗСВ дисциплинарно производство се образува в срок до шест месеца от откриване, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява дисциплинарната власт на дисциплинарно наказващия орган по чл. 311 ЗСВ, който не може да я упражни, като наложи някое от предвидените в чл. 308 ЗСВ дисциплинарни наказания.

В конкретния случай откриването на извършените от прокурор Глушков нарушения следва да се свърже с констатациите на доклада от проведената ревизия, изготвен на 30.11.2010 г. и предоставен на окръжния прокурор на 2.12.2010 г. С оглед това обстоятелство, образуваното дисциплинарно производство с решение по протокол № 5/4.02.2010 г. на ВСС се явява в рамките на императивно установения шестмесечен срок, регламентиран в разпоредбата на приложимата към спора редакция на чл. 310, ал. 1 ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.).

В контекста на изложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на сроковете, посочени в разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Датата на откриване на нарушението е датата, на която административният ръководител е бил уведомен за забавените производства - обстоятелства, материализирани в изготвения доклад от 30.11.2009 г. Най-рано към тази дата и най-късно към 2.12.2009 г. същият е известен за констатациите на ревизията и установеното противоправно поведение на подчинения му магистрат. По предложение на административния ръководител е образувано дисциплинарно производство срещу Милен Глушков, а вменените нарушения на дисциплинарнопривлеченото лице касаят действия и бездействия, извършени в периода 2008 г. - 2009 г. Дисциплинарните нарушения - действия и бездействия, които неоправдано забавят производството и неизпълнение на други служебни задължения, са били достатъчно индивидуализирани в предложението за образуване на дисциплинарното производство, привлеченият се е запознал и с посочения доклад, поради което неоснователно е оплакването за нарушаване на правото му на защита. От приложената доказателства, както и от протоколите на проведените открити заседания по д. д. 5/2010 г. се установява, че са спазени изискванията на чл. 313, ал. 1 ЗСВ, както и не се оспорват фактическите състави на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание.

Оплакването на жалбоподателя за немотивираност на решението на ВСС е неоснователно. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в изключително подробното и детайлно обосновано решение на ДС, след като не е изложено друго при приемането му. Проведеното дисциплинарно производство и приетото решение по д. д. № 5/2010 г. са част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътстващите документация по приключване на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание (Арг.: чл. 320, ал. 4 ЗСВ). Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в наказателното право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС). Конкретната продължителност на установените просрочия, не може да бъде отчетена като несъществена, т. к. забавата надхвърля максимално допустимите срокове по чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 3 НПК и касае производства, продължили в досъдебна фаза 7 години (ДП № 255/2002 г.); 12 години (ДП № 495/2007 г.) и 11 години (ДП № 386/98 г.). Още повече, че в някои от случаите следствените действия са разпоредени и проведени след изтичане на давността и извън срока по чл. 234, ал. 1 НПК, с което са събирани негодни доказателствени средства и безсмислено е удължавана висящността на наказателните производства. Всичко това е постигнало отрицателен обществен резонанс и негативни последици за участниците в производствата. В този аспект постановеното решение на ВСС постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответствуващо му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Наказанието е съответно на характера и тежестта на констатираните дисциплинарни провинения и цялостното поведение на магистрата. В решението на ВСС са изложени мотиви и е видно от приложените към преписката справки, че натовареността на жалбоподателя не се различава от тази на останалите прокурори в РП, а възложените му дела не се отличават с особена фактическа тежест и правна сложност, което означава, че при добра организация на работата е могъл да спазва регламентираните в закона срокове. Правилно административният орган е приел, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на прокурора Глушков. Деянията, съставляващи дисциплинарни нарушения, са извършени по непредпазливост - жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди техните общественоопасни последици. Дисциплинарна отговорност се носи и в този случай (чл. 307, ал. 3 ЗСВ). ВСС се е съобразил с тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 ЗСВ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно.

По оплакванията, изложени в жалбата:

1). Оплакването за ненадлежно сезиране на ВСС е неоснователно. Противно на твърденията на жалбоподателя, окръжният прокурор е компетентен по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ да внесе предложение за дисциплинарно наказание на районните прокурори от обхвата на съответната окръжна прокуратура, в т. ч. административните им ръководители, какъвто е бил Глушков към момента на иницииране на дисциплинарното производство.

Съгласно чл. 136, ал. 3 и ал. 4 ЗСВ прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. Според чл. 136, ал. 1 ЗСВ (редакция, ДВ, бр. 33/2009 г.), прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, ВКП, ВАП, апелативни прокуратури, военно-апелативни прокуратури, окръжни прокуратури, в състава на които на окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

На плоскостта на цитираната нормативна уредба, компетентността на окръжния прокурор да внесе във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на районен прокурор от обхвата на неговия окръг, произтича от изричната уредба на чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, както и се извлича от законовоустановените принципи на организация и дейност на прокуратурата. Правомощията на Главния прокурор по чл. 142, ал. 1 ЗСВ не изключват възможността на съответните йерархично подчинени му административни ръководители да упражняват компетентността си по чл. 142, ал. 2 с. з. Този извод следва и от предписанията на чл. 140 и чл. 147 ЗСВ, съгласно които административните ръководители организират и ръководят дейността на поверените им прокуратури и подчинените им звена.

Следва да се има предвид още, че предложението за налагане на дисциплинарно наказание е внесено чрез главния прокурор и е администрирано от канцеларията му, което ще рече, че принципът на единоначалие е спазен. Поради това доводът, че производството пред ВСС е инициирано от некомпетентен орган, е неоснователен.

За яснота на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че дисциплинарното производство е инициирано от ненадлежна страна, това не обуславя нищожност на постановения от ВСС акт. Внасянето на предложение по чл. 312 ЗСВ от некомпетентен орган би съставлявало нарушение на материалния закон при преценка съществуването на предпоставките за упражняване на властническата компетентност на ВСС. Това обаче обосновава извод не за нищожност, а за унищожаемост на произнасянето на административния орган.

2). Длъжностното качество, в което е привлечен към дисциплинарна отговорност жалбоподателят е административен ръководител - районен прокурор на РП Нови пазар. Това е посочено изрично в предложението и в придружителното писмо с изх. № 693/29.01.2010 г. на Прокуратурата на Република България, Главен прокурор. В пунктове 13, 14 и 16 от предложението е изтъкнато, че нарушенията са извършени от дисциплинарнопривлеченото лице в качеството му на административен ръководител. След като Глушков е получил копие от предложението и е взел участие в дисциплинарното производство пред ДС на ВСС, доводът за неяснота относно статута му и "невъзможност да се защити с необходимата ефикасност" е необоснован. Отделно от това - длъжностното качество не е определящо при преценка възможността и способите за процесуална защита.

3). Последвалото отпадане на длъжностното качество "административен ръководител" (25.04.2010 г.) е ирелевантно за спора - както с оглед възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Глушков като магистрат (какъвто той продължава да бъде), така и с оглед вида на наложеното дисциплинарно наказание (различно от това по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ). Загубата на длъжностното качество "административен ръководител" не е пречка на реализиране на следващата се дисциплинарна отговорност за извършените по време на мандата му нарушения, още по-малко съставлява основание за прекратяване на производството, както поддържа жалбоподателят.

4). Противно на твърденията в жалбата, спирането и възобновяването на ДП в случаите, посочени по-горе, са окачествени като дисциплинарни нарушения не поради извод за неправилност на преценката за наличие на съответните законоустановени предпоставки, а защото са свързани със срокове, в рамките на които могат да бъдат упражнени конкретни процесуални правомощия по провеждане на разследването и с изтичане на давността за съответните престъпления. Процесуалните действия по спиране на наказателното производство са неразделно свързани с хода му и могат да доведат до игнориране на изискването за провеждане на разследването в разумен срок (чл. 22, ал. 2 НПК) и неизпълнение на принципното задължение за своевременно предприемане от страна на разследващия орган на всички мерки, наложителни за законосъобразното решаване на делото и осигуряващи разкриването на обективната истина (чл. 13, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НПК). Ако се установят такива факти, съответните действия могат да бъдат предмет на дисциплинарно производство.

Задълженията за периодичен контрол над спрените производства не са включени в решаващата прокурорска дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на прокурора по чл. 196 НПК. В тази насока ДС правилно е приел, че дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, т. к. не се явява като следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение и следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ. Ето защо случаите на постановяване на актове от органите на съдебната власт, при които се извършва свободна преценка на фактите и обстоятелствата и се тълкува и прилага закона се изключат от обсега на дисциплинарната отговорност. Именно затова ДС е отказал да удовлетвори изцяло предложението на окръжния прокурор на Шумен. Това обаче не важи за дейността по администрирането на ДП и спазването на съответните процесуални срокове - чл. 196, ал. 2 НПК.

Съвпадението на установената продължителност на давностните срокове за различните видове юридическа отговорност е без значение за прилагането на съответните нормативни текстове, в т. ч. разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Само по себе си то не съставлява нарушение на прогласения конституционен принцип за равенство на всички граждани пред закона, а и самият жалбоподател не сочи на кой от признаците по чл. 6, ал. 2 от Конституцията основава твърдението си за различно третиране. Преценката за вида и продължителността на сроковете за реализиране на съответния вид отговорност е в прерогативите на законодателя и не може да бъде коментирана от правоприлагащите органи. Следва да бъде изтъкнато, че самият Конституционен съд в своята практика приема, че е въпрос на законодателна воля отделни групи субекти да бъдат различно третирани, доколкото това се извършва единствено и само чрез закон (решение по к. д. № 12/94 г.).

5). ДС е развил подробни мотиви относно съставомерността на бездействието на жалбоподателя по отношение сл. д. № 131/1990 г. по описа на ОСлО - Шумен, които настоящият състав изцяло споделя. За яснота следва да бъде отбелязано, че вмененото нарушение касае неизпълнение на указания на горестоящия прокурор в периода 26.05.2009 г. - 23.10.2009 г., за който период Глушков като наблюдаващ прокурор не е предприел никакви действия за продължаване на разследването. На 23.10.2009 г. делото е изпратено на ОСлО - Шумен, като срокът по чл. 234 НПК е бил изтекъл и не е искано продължение.

6). Противно на доводите на жалбоподателя, неизпълнението на задължението по чл. 234, ал. 3 НПК правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Доколкото правомощието на прокурора да поиска удължаване на срока за разследване е факултативно (по аргумент на противното от чл. 196 НПК), реализирането му не съставлява задължително действие по разследването, поради което и не е съставомерно по чл. 307, ал. 4, т. 1 - неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.

7). Компетентността на главния прокурор да дава указания на подчинените му прокурори произтича от нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, респ. - чл. 138, т. 4, вр. с чл. 136, ал. 3 ЗСВ; задължителността им се извежда от правилото на чл. 143, ал. 3 ЗСВ; а обсъждането на тяхната юридическа природа и законосъобразност не е предмет на настоящото производство. Ето защо Указания № 55/14.02.2008 г. на ВКП са задължителни за всички прокурори, в т. ч. за жалбоподателя.

8.) Изричното непосочване на формата на вината е несъществено нарушение, което не рефлектира върху законосъобразността на административния акт. От събраните доказателства и тяхната правна интерпретация се налага извод за вменени на жалбоподателя Глушков непредпазливи нарушения.

Същото се отнася и за твърдението му, че ВСС не отчел липсата на наложени дисциплинарни наказания. Това обстоятелство, макар и да не нарочно упоменато, несъмнено е отчетено при индивидуализация на наказанието, което би било значително по-тежко при доказани предходни нарушения на дисциплинарната практика.

Предвид изложеното, обжалваният акт на ВСС е постановен в съответствие с установените фактически обстоятелства по преписката, при точно приложение на материалния закон и не противоречи на целта му. Наказанието "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от десет месеца" е съответно на тежестта на допуснатите дисциплинарни нарушения и на личността на привлечения към дисциплинарна отговорност. При определяне точният размер на наложеното наказание е отчетено съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, продължителността на нарушенията и настъпилите негативни последици, което, при съблюдаване принципа на пропорционалност е довело до налагане на обосновано и справедливо наказание на дисциплинарнопривлеченото лице. Поради това подадената жалба срещу административния акт следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,