Решение № 9156 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 240/2012 г.

Решение № 9156 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 240/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), срещу решение № 5336 от 24.11.2011 г., постановено по административно дело № 5917 от 2011 г. по описа на Административен съд София - град, 11-ти състав. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 313 от 02.06.2011 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № РП-ПОВН-131 от 04.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление, за прихващане на вземане на ДОО, представляващо недобросъвестно получено обезщетение по чл. 53 от КСО, с вземане на Нина Николаева Господинова-Димитрова от ДОО за обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО; 2) осъдил Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Нина Николаева Господинова-Димитрова сумата от 150 лева разноски по делото. Исканията са за отмяна на съдебния акт поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Ответникът по касация - Нина Николаева Господинова-Димитрова от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Господинов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд София - град, е оспореното от Нина Господинова-Димитрова решение № 313 от 02.06.2011 г. на касатора, потвърдило разпореждане № РП-ПОВН-131 от 04.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С разпореждането на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО е наредено: 1) да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Нина Господинова-Димитрова сума в размер на 1045,13 лева, установено по основание и размер с разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г. от изискуемо вземане от лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение при бременност и раждане до размера на задължението; 2) от парично обезщетение за бременност и раждане на Нина Господинова-Димитрова да се удържи сума в размер на 240,00 лева (а словом е посочена сумата от триста и петдесет лева и петдесет стотинки), от които 173,64 лева главница и 66,36 лева лихва. В разпореждането е отбелязано, че длъжникът има вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от представени документи за парично обезщетение при бременност и раждане. При последвалото административно оспорване директорът на СУСО не е уважил жалбата на Нина Господинова-Димитрова срещу посоченото разпореждане, като е приел, че вземането на лицето, с което е било извършено прихващането, възниквало въз основа на подадено заявление-декларация по чл. 50 от КСО за изплащане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 дни за четвъртото й дете Елена и се отнасяло за месец януари 2011 г. С обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е отменил решение № 313 от 02.06.2011 г. на касатора. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че както в решението, така и в потвърденото с него разпореждане липсвало индивидуализация на точния размер на насрещното вземане и оттук, и на разпореденото прихващане. Приел е още, че освен формалната му незаконосъобразност, процесното прихващане било незаконосъобразно и защото не биха могли да се прихващат без съгласието на кредитора вземанията му за обезщетения за социално осигуряване. Счел е за основателен доводът на Господинова-Димитрова, че дължимите суми по обезщетението й за бременност и раждане на четвъртото й дете доколкото били доходи, получавани в хипотезата на временна неработоспособност, то били заместващи доходите от полагане на труд и служели за задоволяване на нейните и на четирите й деца нужди за издръжка за живот. По съображения в този смисъл е отменил извършеното с процесните актове на органи на НОИ прихващане. Решението на Софийския градски административен съд е правилно. От фактическа страна е безспорно, че дългът, установен с разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е в размер на общо 1045,13 лева, от които главница в размер на 893,71 лева и лихва - 151,42 лева, начислена до датата на получаване на обезщетението до 08.10.2010 г. (датата на разпореждането, с което е постановено възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение за периода 15.09.2009 г. - 07.01.2010 г., през който детето й - Константин Димитров, е било настанено в детско заведение). С разпореждане № РП-ПОВН-131 от 04.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО е постановено второ по ред прихващане на вземане на ДОО, установено по основание и размер с разпореждане № РВ-ПОВН-745 от 08.10.2010 г., с вземане на Нина Господинова-Димитрова за месец януари 2011 г. Установено е, че вземането за месец януари 2011 г. се състои от обезщетение, дължимо на лицето, на основание подадено заявление-декларация вх. № 23685 от 29.06.2010 г. по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за изплащане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 дни за четвъртото й дете Елена. Обезщетението е отпуснато от 23.05.2010 г. Процесното прихващане е осъществено на 07.02.2011 г. в изпълнение на разпореждане № РП-ПОВН-131 от 04.02.2011 г., с което остатъка от главницата на дължимата от физическото лице към ДОО сума, в размер на 173,64 лева, е погасен изцяло, както и част от лихвата (66,36 лв.) до размера на сумата от 240 лева, представляваща вземане на лицето от ДОО за месец януари 2011 г. - парично обезщетение за бременност и раждане на четвъртото дете Елена. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в атакуваните актове липсва конкретизация на размера на вземането на Нина Господинова-Димитрова от ДОО, с което се извършва прихващане. Още повече, че в пункт 2 от разпореждането действително е налице противоречие в размера на сумата, чието удържане се разпорежда - с цифри е изписано 240 лева, а с думи - триста и петдесет лева и петдесет стотинки. Следва да бъде споделен и изводът, че липсата на мотиви относно размера на компенсираните вземания затруднява преценката на засегнатото осигурено лице относно погасителния ефект на извършеното прихващане и рефлектира върху правото му на защита. Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (в сила от 01.01.2011 г.) предвижда дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, да подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Институтът на прихващането не е уреден в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване. Ето защо се прилагат разпоредбите на чл. 103 до чл. 109 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния и вземания за данъци. Според чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 от ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични. Ето защо наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за бременност и раждане, със суми, които той дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение на същото правно основание. Нормата на чл. 105 от ЗЗД е императивна и след като предвиденото в чл. 114, ал. 4 от КСО прихващане е в противоречие с нея, то не е налице правната фигура на прихващането.