Решение № 703 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 351/2006 г.

Решение № 703 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 351/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218и от ГПК (отм.). С решение № 544/14.V.2008 г. по настоящото дело ВКС на РБ е отменил решението на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 558/2005 г. в уважителните му части по ревандикационния иск на Ц. С. срещу [фирма] С. относно дворно място, представляващо п-л пл. № 2021 в строителен кв. 1 по плана на [населено място] бряг, и построените в него сгради и е дал ход на делото за разглеждането му в тези части по същество със събиране на доказателства пред РС Червен бряг по делегация. С определения от 29.I.2009 г. и от 22.IV.2009 г. по СП № 2/2008 г. РС Червен бряг е приел основно и допълнително заключения на тройна съдебно-техническа експертиза по поставената с решението на ВКС задача. От тях е видно, че от сградите, предмет на предявения иск и построени до 1951 г., сега съществуват само мелнична сграда, означена на скица към заключенията с № 1, която е била построена през 1921 г. с тухлена зидария и дървен гредоред на четири етажа с разгъната застроена площ 1675 кв. м, и на която през 60-те години на миналия век е била извършена реконструкция с подмяна изцяло на конструкцията й със стоманобетонова и с надстрояването й с още един етаж с увеличаване на разгънатата застроена площ до 2100 кв. м, и силози с 4 броя клетки, които също са преустроени след 1950 г., както и че в процесното дворно място съществуват следните сгради, отразени в скица към заключението: пететажна масивна мелнична сграда /420 кв. м./; силози с 6 двойки клетки /277 кв. м/; масивна сграда, включваща портиерна, офис, тоалетна и др. /120 кв. м/; производствено съоръжение върху железни колони, обслужващо мелничната сграда /39.7 кв. м/; масивна стопанска сграда /20 кв. м/; двуетажна масивна сграда /385 кв. м/; масивна стопанска сграда /289 кв. м/; масивна стопанска сграда /938 кв. м/; масивна стопанска сграда /864 кв. м/; котелно /125 кв. м/; масивна стопанска сграда с бетонова площадка /237 кв. м/; две долепени халета с метална конструкция /939 кв. м/. След събирането на доказателства [фирма] е заело становище за отхвърляне на предявения иск, тъй като с експертизата било установено, че нито една от сградите не съществува. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. С. не е заявил становище. ВКС на РБ, състав на IV ГО, при преценката за допустимостта на предявения иск, съобрази следното: В исковата си молба, депозирана пред РС Червен бряг на 11.VII.2000 г., Ц. твърди, че е собственик на имуществото на мелница "Напред" Червен бряг, която била одържавена и иззета с ПМС № 374/16.IV.1951 г., че правото му на собственост вурху това имущество, включващо терен и сгради върху него, е възстановено по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., че с влязло в сила решение № 3174/22.VI.1998 г. на ВАС III отд. не е отменен /поради наличието на хипотезата по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1991 г./ мълчаливият отказ на министъра на земеделието за връщане на реституирания по силата на закона имот по направеното от ищеца на 01.02.1993 г. - в срока по ПМС № 192/1991 г. - искане за това, че е изплатил остатъчната стойност на имота към 31.ХII. 1992 г. съобразно чл. 1, ал. 5 и чл. 2, ал. 1 от ПМС № 192/1991 г., че междувременно значителна част от капитала на държавното търговско дружество [фирма] Ч. Бряг била прехвърлена на ответното дружество. Иска се при това положение да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на реституирания недвижим имот - дворно място с площ 17050 кв. м и на построените върху него сгради, изброени в 19 пункта в исковата молба. Съобразявайки уеднаквената практика на съдилищата с постановените от ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК решения № 627/23.VII.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. I т. о. и № 15/21.I.2011 г. по гр. д. № 2066/2008 г. IV ГО, настоящият състав на ВКС намира, че така предявеният иск е недопустим поради следните съображения: Условията за възстановяване на правата на кооперации и кооперативни съюзи върху тяхното иззето и одържавено след 10.IХ.1944 г. имущество са предвидени първоначално в § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.). Съгласно тази разпоредба правата се възстановяват по силата на закона, но връщането на имуществото, върху което са възстановени права, се извършва по ред, определен от Министерския съвет с Постановление № 192/1991 г. Този ред включва подаване на искане в срок от 18 месеца от влизането в сила на ЗК (отм.) до съответния административен орган по чл. 1, ал. 2 от посоченото ПМС, който се произнася по него със заповед за връщане или с отказ, в т. ч. мълчалив, подлежащ на обжалване. Условията за връщане по чл. 1, ал. 1 и по чл. 2, ал. 1 изр. 1 от ПМС са достатъчни само когато в имуществото не са били инвестирани държавни средства. В противен случай връщането е предпоставено от заплащането на подобренията по остатъчната им стойност към момента на влизането в сила на закона, а ако те превишават значително стойността на иззетия или одържавения имот /както е в разглеждания случай/, или когато е изменено предназначението, станало е неотделима част или е унищожено /както е в разглеждания случай, видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза/ или отчуждено, е предвидена възможност кооперативната организация да ги използва под наем, както и право тя да избере някоя от предвидените форми за възстановяване на собствеността - като дялово участие в общия имот или чрез имотно или парично обезщетение. По силата на чл. 2, ал. 3 и на § 3 от ЗР на ПМС № 192/1991 г. споровете по тази разпоредба и въобще реституирането на имотите може да се разрешават не само по предвидения административен ред, а и по общия исков път. В § 1 от сега действащия ЗК /от 1999 г./ също е предвидено възстановяване правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин след 10.IХ.1944 г. имущество. С оглед на обстоятелството, че възстановяването по тази разпоредба е обусловено от направено искане за това до 7.II.1993 г., т. е. в 18 месечния срок по § 1 от ДР на отменения ЗК от 1991 г., и че при наличие на предпоставките по отменения закон към влизането в сила на новия възстановяването вече е било настъпило, се налага извод, че новият ЗК не предвижда нова реституция, а само продължаване на процеса на връщане на заявеното в срок, но непредадено до приемането на ЗК от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. За разлика от възможността по отменения закон за връщане на възстановеното имущество или за възстановяване на собствеността в случаите по чл. 2, ал. 2 от посоченото ПМС и по общия исков ред, по сега действащия ЗК такава възможност не е предвидена, по него връщането се осъществява единствено чрез провеждането на административната процедура, предвидена в приетата въз основа на ПМС № 162/2.VIII.2000 г. Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.IХ.1944 г. Поради липсата на правна възможност за такава защита по исков ред, исковете за собственост и за ревандикация относно кооперативно имущество по § 1 от ДР на ЗК (отм.), предявени след влизане в сила на ЗК от 1999 г., са недопустими, какъвто при това положение е предявеният по настоящото дело ревандикационен иск относно недвижимия имот. Ето защо и по аргументи от чл. 97, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 изр. 1 във вр. с чл. 218ж ал. 2 пр. 2 от ГПК (отм.) производството по делото по ревандикационния иск относно дворното място и построените в него сгради следва да бъде прекратено като недопустимо. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) на касатора следва да бъдат присъдени 1675 лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,