Решение № 324 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1621/2011 г.

Решение № 324 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1621/2011 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 1205/2010 г. по описа на Силистренския районен съд и отмяна на присъда № 75/31.01.2011 г., в частите, в които е определен типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване, както по отношение на наказанието от три месеца лишаване от свобода наложено на осъдения Д. Ч., за престъплението предмет на делото, така и за наказанието от три месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК. В искането, като предпоставка за допустимостта му е въведено касационното основание за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се допуснато нарушение на закона по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, относно мястото за изтърпяване на наказанието и вида на първоначалния затворнически режим. В откритото съдебно заседание прокурорът поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Пред касационната инстанция осъдения Ч., не се явява редовно призован. Представлява го служебно назначеният му защитник - адвокат М. И. от САК, който възразява срещу искането на Главния прокурор, като излага съображения свързани с обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, за което е осъден Ч., същият е бил непълнолетен. Позовава се на нормата на чл. 69, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането на Главния прокурор е основателно. С цитираната присъда състав на Силистренския районен съд е признал осъдения Ч., /в производство по реда на глава двадесет и седма от НПК/, за виновен в това, че на 23.07.2010 г., в [населено място], като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - компютърна конфигурация на обща стойност 533 лева, собственост на Х. Д., която владеел - прест. по чл. 206, ал. 1 от НК. На основание чл. 63 и чл. 58а ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което да се търпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 НК е активирана условната присъда постановена по н о х д № 570/2010 г. по описа на Сил.. РС, в размер на три месеца лишаване от свобода, за което е определен същия режим и същия тип затворническо общежитие. На основание чл. 45 от ЗЗД е уважен предявения от Д. граждански иск - Ч. е осъден да обезщети причинените му имуществени вреди в размер на 533 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта - 23.07.2010 г. Осъден е да заплати разноските по делото и държавна такса в размер на 50 лева. При проверката по делото се установи, че осъденият Ч. е осъждан три пъти, преди извършването на деянието предмет на наказателното производство, чието възобновяване е поискал Главния прокурор. Следователно, по отношение на него не може да се приложи чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, който предвижда настаняване в затворническо общежитие от открит тип само на лица осъдени за първи път на лишаване от свобода до пет години. Не е основателна тезата на защитника, мотивирана с това, че осъденият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство е отчетено от съда с приложението на чл. 63 НК и съответната редукция на наложеното наказание, а чл. 69, ал. 2 от НК на който се позовава защитата явно не е приложен от съда. Последният е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, която хипотеза изключва привилегията за условно осъдения непълнолетен. Тъй като към момента на постановяване на присъдата, Ч. вече е бил пълнолетен /роден е на 3.10.1992 г./, на основание чл. 394 НПК делото е разгледано по общия ред. Този принцип важи и относно приложението на правилата за изпълнение на наложените наказания, в случая разпоредбите от ЗИНЗС, относно първоначалния режим и типа на затворническото общежитие. С оглед на миналите осъждания на Ч., на основание чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, затворническото общежитие в което осъденият Ч. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, е от закрит тип. Първоначалният режим за изтърпяване на наложеното наказание се предопределя от типа на затворническото общежитие - арг. чл. 61, ал. 1 от ЗИНЗС. В случая, на основание чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, на осъдения следва да се определи строг първоначален режим за изтърпяване. Изложените съображения се отнасят и за наказанието по активираната условна присъда по н о х д № 570/2010 г. по описа на Силистренския районен съд, на основание чл. 68, ал. 1 НК. Поради изложеното, искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 1205/2010 г. по описа на Силистренския районен съд следва да се уважи, като постановената присъда само в частта, с която са определени режима за изтърпяване на наказанието наложено на Ч. и типа на затворническото общежитие, се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Силистренския районен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение