Решение № 4368 от 25.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. Цолов, с [ЕГН], с адрес гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Е. Йошев, срещу Решение 3865/10.06.2022 г., постановено по адм. дело 12789/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-22002220005945-091-001/27.05.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение 1740/12.11.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, тъй като не е спазен предвиденият в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок, което е игнорирано от съда. Сочи, че процесният акт е издаден в нарушение на чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК поради неизясняване на относимите факти преди определяне на задълженията. На следващо място, касаторът твърди, че не му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, а облагането е извършено спрямо данъчна основа, формирана по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК. Оспорва наличието на укрити доходи, получени от отдаване под наем на автомобили, като счита, че изводите на приходните органи са лишени от доказателствена опора, противно на възприетото от административния съд. Счита, че вписването на промени в Търговския регистър относно отчуждаване на предприятието на едноличния търговец има оповестително, а не конститутивно действие, поради което установените задължения са незаконосъобразни, тъй като фактът на продажбата е безспорно доказан. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът Директорът на ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Дечева, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002220005945-091-001/27.05.2021 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден с Решение 1740/12.11.2021 г. на Директора на ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на П. Цолов са установени следните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2013 г. 378,00 лв. главница и 271,48 лв. лихви; за 2014 г. 810,00 лв. главница и 499,45 лв. лихви; за 2015 г. 990,00 лв. главница и 509,64 лв. лихви; за 2016 г. 1 242,00 лв. главница и 513,40 лв. лихви; за 2017 г. 2 673,00 лв. главница и 833,89 лв. лихви и за 2018 г. 5 292,00 лв. главница и 1 114,35 лв. лихви, както и задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2013 г. 1 578,39 лв. главница и 1 133,62 лв. лихви; за 2014 г. 1 448,88 лв. главница и 893,38 лв. лихви; за 2015 г. 187,89 лв. главница и 96,77 лв. лихви; за 2016 г. 285,25 лв. главница и 117,91 лв. лихви. Общият размер на установените с ревизионния акт задължения възлиза на 20 869,30 лв., от които 14 885,41 лв. главница и 5 983,89 лв. лихви. С обжалваното пред настоящата инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, като е приел, че са налице предпоставките за протичане на ревизията по особения ред, съответно допълнително установените задължения са законосъобразно определени. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което касационната жалба се явява основателна. Съдът, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, не е установил самостоятелно относимата фактическа обстановка, а е възпроизвел, дори дословно на места, констатациите на приходните органи по начина, по който са отразени в Решение 1740/12.11.2021 г. на Директора на ОДОП . Решаващият състав не е отговорил на всички възражения на дружеството, въведени с жалбата (л. 4 л. 12), с която е сезиран, които се поддържат и пред настоящата инстанция. Така например, напълно необосновано първоинстанционният съд е посочил, че е изготвено Уведомление по чл. 124 от ДОПК, според което данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е прието, че същото е връчено на дружеството. В подадената от ревизираното лице жалба се твърди, че такова уведомление не му е връчвано, каквото оплакване се съдържа и в касационната жалба. Освен че фактическата обстановка е възпроизведена безкритично, съдът не е изложил собствени мотиви защо приема, че са налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК, които да обосноват протичане на ревизията по особения ред. Съображенията за законосъобразност на ревизионния акт са изцяло бланкетни и се свеждат до мотиви за липсата на доказателства, които да оборват констатациите на приходните органи. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК липсват мотиви по законосъобразността на определените задължения и за формирането на данъчната основа за определяне на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за всеки от процесните периоди. Доколкото актът съдържа мотиви, същите са оскъдни и се свеждат до обобщени заключения, които са крайно недостатъчни. Съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които са приети за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. В конкретния случай поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липсата на мотиви настоящата касационна инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на атакувания съдебен акт. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като решаването на спора по същество би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са относими към спора, като прецени налице ли са предпоставките, обосноваващи протичане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, след което да прецени дали установените с акта задължения са правилно определени за всеки от процесните периоди, като при необходимост може да допусне съдебно-счетоводна експертиза. По разноските: При този изход на спора по въпроса за разноските следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,