Решение № 2200 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2018 г.

Решение № 2200 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Н., с адрес в [населено място], срещу решение № 2741/23.04.2018 г. по адм. дело № 11606/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 873/26.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на ИААА, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Е. Н. - началник отдел, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността. До издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжността "началник на отдел" в отдел "Превоз на товари", в дирекция "Автомобилни превози". Във връзка с предложение на главния директор на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" за изменение на структурата на дирекция "Автомобилни превози" и изготвен доклад от директора на дирекция "Автомобилни превози" е изготвено ново длъжностно разписание на агенцията, утвърдено от изпълнителния директор на ИААА, в сила от 27.09.2017 г., по силата на което отдел "Превоз на товари" се влива в отдел "Лицензи" и длъжността "началник отдел" в отдел "Превоз на товари" престава да съществува като позиция в длъжностното и поименно разписание. Така описаната промяна в длъжностното разписание е станала основание за издаване на оспорената заповед. Заповедта, според АССГ, е издадена от компетентния орган по чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИАА, в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията за реквизити на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., в производството по оспорването й не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, в съответствие с приложимото материално право е, тъй като длъжността е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания за заемането по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията. Решението е правилно. Законосъобразна е преценката на АССГ за наличие на реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Както правилно съдът е посочил, разпоредбата на чл. 61, ал. 2 (отм. 10.10.2019 г.) АПК, в сила към датата на издаване на заповедта е допускала устно уведомяване, удостоверено с подпис на извършилото го длъжностно лице, което е възможно да стане и по телефона, като очевидно при удостоверяването на датата на уведомяването е допусната фактическа грешка чрез вписване на дата, предхождаща датата на издаване на заповедта. Тази грешка обаче не опорочава процедурата по издаване на заповедта, а има отношение единствено към датата на прекратяване на служебното правоотношение и срочността на жалбата. По отношение на ползвания от Н. отпуск за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по време на издаването на заповедта и уведомяването му за нея, следва да се посочи, че общото заболяване не попада в нито една от хипотезите на чл. 333 КТ и Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. В чл. 107 б ЗДСл. има изброени категории защитени при прекратяване на служебното правоотношение служители и между тях не фигурират държавните служители в отпуск поради временна нетрудоспособност поради общо заболяване. В съответствие с чл. 82, ал. 1 ЗДСл. са мотивите на АССГ, че органът по назначаването може да предложи на служителя, чиято длъжност е съкратена, преназначаване, но не е длъжен, и законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността не зависи от развоя на евентуалната процедура за преназначаване. Доколкото в ЗДСл. няма регламентирана и процедура по подбор при съкращаване на длъжност, без значение за решаване на спора по настоящето дело, са оценките от годишните атестации на касатора. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ИААА следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение