Решение № 1959 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2009 г.

Решение № 1959 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба на ТД "Краш 2000" ООД, от гр. София против решение № 14637/30.12.2008 г. по адм. дело № 9245/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и потвърденото с него решение № II - 44/08.05.2008 г. по адм. дело № 1275/2006 г. на Окръжен съд Бургас. Поддържат се основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Представят се като нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства писмо № БС - 509 - 04 - 008/26.05.2009 г. на началника на ДНСК - София и удостоверение рег. № РД - 10 - 175/08.06.2009 г. на кмета на община Царево. Ответната по молбата страна, директорът на Дирекция "Природен парк - Странджата" счита същата за неоснователна. Началникът на РДНСК - Бургас, кметът и главният архитект на община Царево, началникът на РИОСВ - Бургас не изразяват становище по делото. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура, конституиран на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК дава заключение за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна на влезлите в сила решения за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна. С решение № 14637/30.12.2008 г. по адм. дело № 9245/2008 г. Върховният административен съд, състав на седмо отделение е оставил в сила решение № II - 44/08.05.2008 г. по адм. дело № 1275/2006 г. на Окръжен съд Бургас, по което е осъществен контрол за законосъобразност на заповед № 82/14.11.2006 г. на Началника на РДНСК - Бургас и на отмененото с нея разрешение за строеж № 21/31.01.2006 г. на главния архитект на община Царево за: "Вилно селище "Златна перла - 2", подобект "Хотел" с РЗП 2178, 63 кв. м, в ПИ II-2014, местността "Дълбоки дол", в землището на с. Варвара, издадени на молителя ТД "Краш 2000" ООД, гр. София. В представеното Удостоверение № РД-10-175/08.06.09 г. кметът на община Царево е изложил констатация относно извършването на строежа в груб вид към момента на отмяна на разрешението за строеж. Така визираните обстоятелства са били известни, както на инвеститора на строежа, така и на съдилищата при разглеждане на спора и не са новооткрити по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В писмо № БС-509-04-008/26.05.09 г. началникът на ДНСК - София е дал становище, че счита за нецелесъобразно образуването на производство по чл. 225 ЗУТ по отношение на строежа, позовавайки се на новоприетия със Заповед № РД-02-14-776/13.08.08 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството ОУП на община Царево, на одобрен със заповед № РД-01-111/08.02.07 г. на кмета на община Царево ПУП - парцеларен план за тласкател за битови отпадъчни води от КПС м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара до КПС -1, гр. Царево за осигуряване отвеждането на отпадъчните води от вилното селище до пречиствателната станция за отпадъчни води - гр. Царево, на заповед № РД-01-314/05.08.06 г. на кмета на община Царево за одобрен ПУП - парцеларен план за външни водопровод и електропровод и издадени разрешения за строеж за изграждането им, и предварителен договор за присъединяване с "Електроразпределение - Стара Загора" АД. Визираните в писмото заповеди и действия на различни административни органи са били от една страна, известни на дружеството, претендиращо отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, от друга - нямат отношение към правилното решаване на спора, още повече, че не са съществували към датата на издаване на отмененото със заповед № 82/14.11.2006 г. на Началника на РДНСК - Бургас разрешение за строеж, а част от тях са и обсъдени в инстанционното производство. Удостоверението и писмото са новосъздадени писмени доказателства, които не са съществували по време на разглеждане на делото. Същите биха имали правна тежест ако установяват факти, значими за правилното решаване на спора, които не са били известни на молителя. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Не е осъществен фактическият състав от хипотезата на визираната норма, поради което молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав