Решение № 3899 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2015 г.

Решение № 3899 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Здравко Илиев Атанасов от град Кубрат срещу заповед № В121К-2659/18.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № В121К-2659/18.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи на Здравко Илиев Атанасов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 17.07.2014 г. около 22.08 часа в град Кубрат, при управление на собствения си лек автомобил, е блъснал велосипедиста Гойкан Гюлбаров Имамов, който е получил черепно - мозъчна травма, фрактури на десен крак и двете си ръце. Водачът Атанасов е тестван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510", на който цифровата индикация е отчела концентрация от 1,44 промила. При извършената химическа експертиза на кръвта е установена концентрация на алкохол 2,10 промила. Случаят е станал обществено достояние. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, изразяващо се в нарушене на т. 4, 7, 8 и 17 букви "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-1193/28.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, като с последваща заповед № 8121К-1755/03.09.2014 г. е удължен срока за провеждане на дисциплинарното производство до 29.09.2014 г. На 16.09.2014 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е бил поканен да се запознае с обобщената справка с писмо от 17.09.2014 г., върху което е отбелязано, че не е намерен на домашния си адрес. Същият се запознал със съдържанието й на 29.10.2014 г., като е удостоверил с подписа си това обстоятелство. На 18.09.2014 г. до жалбоподателя е изпратено писмо, в което му е дадена възможност да предсатви допълнителни писмени обяснения и да посочи допълнителни доказателства. Писмото също не е връчено на жалбоподателя, поради това, че не е намерен на адреса. Изготвено е становище от 13.10.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Атанасов е запознат със становището на 29.10.2014 г., като на същата дата е получил покана за даване на писмени обяснения. Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения на 30.10.2014 г. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № В121К-2659/18.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 205 и 206 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя относно допуснато нарушение на чл. 27 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, изразяващо в това, че обясненията дадени от жалбоподателя не се приети с резолюция на административнонаказващия орган. Видно от приложените по делото обяснения, депозирани от жалбоподателя на 30.10.2014 г., същите са представени на административнонаказващия орган, който се е запознал с тях на 18.11.2014 г. и е положил подписа си. Дори и да се приеме, че не е налице резолюция, това нарушение не е съществено, предвид целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР, които следва да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение е изпълнено в настоящия случай от страна на министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 13.10.2014 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 18.11.2014 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Спазен е и 2 - годишния срок от извършване на нарушението, което е станало на 17.07.2014 г. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 194, ал. 2 ЗМВР, т. 4 от ЗМВР, която задължава държавните служители от МВР да не извършват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата, както и действията на жалбоподателя, представляващи нарушения на етичните правила, визирани в точки 4, 7, 8, 17, букви "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е приключило и поради това не е доказано извършването на престъпление от Атанасов са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,