Решение № 7297 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител, срещу решение 402 от 22.02.2024 г. по адм. дело 441/2023 г. на Административен съд Сливен. В нея са развити доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Иска да се отмени решението и се отхвърли първоначалната жалба, както и да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба С. Д. П., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС Сливен е отменил по жалба на С. Д. П. уведомително писмо с изх. 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020ие , в частта, в която от оторизираната сума по схема ПНДЖ1 е прихваната сума в размер на 2513,07лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част в 14-дневен срок, при съобразяване с указанията в мотивите на решението. Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора и въз основа на коректен анализ на данните по делото е достигнал до правилен правен резултат. Оспорващият пред административния съд С. П., регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол, е подал заявление за подпомагане УИН [номер] за кампания 2020. Една от заявените схеми за подпомагане е Схема за предходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). С обжалваното по делото уведомително писмо изх. 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г. земеделският производител е уведомен за оторизираната субсидия по подаденото от него заявление. Оторизираните и изплатени суми са посочени в таблица 2 Извършени плащания , както следва: по схема ПНДЖ1 оторизираната сума е в размер на 2820,30лв. (колона 3), прихваната сума - 2513,07лв. (колона 4), изплатена сума 307,23лв. (колона 5). Според поясненията към таблица 2, в колона 4 се посочват приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ Земеделие . По делото е представено уведомително писмо с изх. 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019, в което е посочено, че на оспорващия П. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2513,07лв., съгласно член 19 от Делегиран регламент 640/2014 за Направление: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). В забележка е отразено, че посочената сума се прихваща в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014. Уведомителното писмо е оспорено от С. П. пред съда и не е влязло в сила. При тези фактическите обстоятелства административният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, но е немотивирано. Съдът е посочил, че в административния акт не се съдържат фактически и правни основания относно прихващането на процесната сума. От съдържанието на таблица 2, в т.ч. поясненията към колона 4, които визират няколко различни хипотези, не се установява на какви фактически обстоятелства и правни разпоредби се позовава административният орган. Съдът е заключил, че този порок на акта представлява самостоятелно основание за отмяна съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Подчертал е, че е недопустимо мотивите на акта да се съдържат в документи от административната преписка, към които няма препращане или в по-късно съставени в хода на съдебното производство, в които се излагат допълни доводи и се поясняват съображенията на административния орган за издаването му, в случая представеното по делото становище от 19.12.2023 година. Съдът, независимо от изводите си за незаконосъобразност на акта поради порок по чл. 146, т. 2 АПК, е разгледал и неговата материална законосъобразност в контекста на доказателствата по делото. В тази връзка е приел, че приложеното уведомително писмо с изх. 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г. не е влязло в сила, поради което не е възможно извършване на прихващане на сумата 2513,07лв. на основание член 28 от Регламент (ЕО) 908/2014. Посочил е, че за да бъде извършено прихващане при условията на член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014 следва неуредените задължения на бенефициента да са установени с влязъл в сила акт, в съответствие с националното законодателство. В случая цитираното уведомително писмо е оспорено пред съд и няма данни същото да е влязло в сила. Правилото на чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според което оспорването на индивидуалните административни актове не спира изпълнението им, към момента на издаване на обжалвания акт все още не е било прието. Същото е в сила от 01.01.2023 г. и има действие за напред. При тези фактически и правни съображения административният съд е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не съдържа фактически и правни основания, поради което не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Както се посочи по-горе, в таблица 2 Извършени плащания е посочена сумата, която се приспада от оторизираната субсидия, без да е ясно коя трите възможни хипотези, визирани в поясненията към таблицата, намира приложение в случая. Действително, в хода на съдебното производство е представено УП изх. 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г., с което са наложени санкции за бъдещ период поради констатирано наддеклариране за направление ВПС-1 за кампания 2019, като от позицията на издателя на акта в приложеното становище от 19.12.2023 г., поддържана и в касационната жалба, е видно, че с УП изх. 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г. тази сума е приспадната от оторизираната субсидия за кампания 2020 г. Съдът е обсъдил тези обстоятелства и правилно е приел, че същите не санират констатирания порок на акта. Доводите в касационната жалба, основани на ТР 16 от 31.03.1975 на ОСГК на ВС, за възможността мотивите на акта да се съдържат в придружаващи материали по административната преписка, са неоснователни. Съдът правилно е подчертал, че становището е представено в хода на съдебното производство и е насочено към опровергаване доводите на оспорващия, а не към фактическо и правно обосноваване на оспорения акт. На следващо място, уведомителното писмо, с което се налагат санкции за бъдещ период е самостоятелен административен акт и по естеството си не може да бъде определен като съпътстващ, подготвителен документ за издаване на обжалвания акт. Поради това административният орган е бил длъжен да препрати изрично към уведомителното писмо, с което се налагат санкции за бъдещ период и/или посочи фактически и правни основания за извършеното прихващане в т. см. вж. решение 15633 от 16.12.2020 г. по адм. дело 8620/2020 г. на ВАС, V о. Правилни и обосновани са изводите на съда относно условията, при които органът може да извърши прихващане и заключението, че в случая те не са изпълнени. Член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014 предвижда, че без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Съдът правилно е посочил, че основание за прихващане на вземанията по член 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014 е налице, ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. По делото е установено че УП изх. 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г., което е фактическата и правна база за издаване на оспорения акт, не е влязъл в сила. При отсъствие на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съдът обосновано е намерил, че актът, с който е извършено прихващане, е материално незаконосъобразен. Доводите в касационната жалба за това, че в случая не е необходимо издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за установяване и събиране на вземането сами по себе си са верни, но неотносими към казуса. Съдът не е обсъждал такава хипотеза и не е излагал мотиви за незаконосъобразност на уведомителното писмо поради липса на съставен АУПДВ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на своевременното искане за разноски, ДФ Земеделие следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 800лв., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, размерът изцяло кореспондира на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,