Решение № 1122 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2018 г.

Решение № 1122 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция "Земеделие"-София град, чрез процесуален представител, против решение № 235 от 10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12225/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отменени негови заповеди №РД-04-063 от 31.10.2016 г. и №РД-04-064 от 31.10.2016 г. Със заповед №РД-04-063 от 31.10.2016 г. на О. Христов, на длъжност началник на Общинска служба по земеделие "Панчарево" към главна дирекция "Аграрно развитие" на ОДЗ-София град, за извършени нарушения на чл. 89, ал. 2, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и неизпълнение на задължения пряко произтичащи от т. 5. 2, вр. т. 5. 1 и 5. 3 от длъжностната характеристика на служителя, на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а със заповед №РД-04-064 от 31.10.2016 г. е прекратено служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Касаторът навежда доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът О. Христов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че е оспорената пред него заповед е издадена при спазване на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, а именно два месеца от откриване на нарушението, но не е спазен предвидения в същата разпоредба едногодишен срок от извършване на нарушението, в който може да се наложи дисциплинарно наказание за това нарушение. Съдът е приел, че в случая е неприложима нормата на чл. 94, ал. 2 от ЗДСл, тъй като дори да се приеме, че вмененото на служителя дисциплинарно нарушение е престъпление или административно нарушение, свързано със службата му, престъплението или административното нарушение следва да се установи с влезли в сила присъда или наказателно постановление, като при липсата им в процесния случай оспорената заповед е издадена преждевременно в нарушение принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 1, 2 и 5 от АПК и принципът за истинност по чл. 7 от АПК. АССГ е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 93 от ЗДСЛ, поради неизслушване на държавния служител и неприемане на писмените му обяснения във вр. с Решение № 546 А/26.07.2011 г. и Решение № 546 А/08.11.2011 г. на ОСЗ Панчарево. По отношение заповед №РД-04-064 от 31.10.2016 г., с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Христов съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган но е незаконосъобразна поради наличие на отменително основание по чл. 146, ал. 4 от АПК, а именно: не е налице правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Решението валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Доводи в тази насока не се сочат от касатора, а при извършената служебна проверка не се установява наличие на основания за недопустимост на първоинстанционното решение. В процесния случай О. Христов, заемащ длъжност началник на Общинска служба по земеделие "Панчарево", е наказан за следните нарушения: -допуснато е постановяване на Решение № 546 А/26.07.2011 г. и Решение № 546 А/08.11.2011 г. на ОСЗ-Панчарево, с които е възстановено правото на собственост върху 12 бр. земеделски имоти в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, без да са налице документи, с които се доказва, че е спазена процедурата за предоставяне на земеделски земи по реда на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от общинския съвет. -постановено е Решение № 546 А/23.11.2012 г. на ОСЗ-Панчарево, с което е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 1 дка. в с. Бистрица, м. "Под корията", без да е установено кой в действителност е заявил за възстановяване имота. В посочените случаи О. Христов не е координирал цялостната дейност на ОСЗ Панчарево по възстановяване правото на собственост по преписка с вх. № 546 А/04.02.1992 г. на наследниците на Е. Матвеева върху 13 бр. земеделски земи/ниви и ливади/ с обща площ 27. 6 дка. в землището на с. Бистрица и не е упражнил контрол на процеса по възстановяване собствеността върху тях и писмено не е докладвал на прекия си ръководител за пропуските и слабостите по постановяване на решенията, като част от преките му задължения съгл. длъжностна характеристика, а с личните си действия виновно ги е нарушил- дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и т. 5. 2, вр. с т. 5. 1. и т. 5. 3. от длъжностната му характеристика, връчена на 30.07.2012 г. Законосъобразно първоинстанционния съд е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В процесния случай нарушенията са извършени на 26.07.2011 г., 08.11.2011 г. и на 23.11.2012 г. Както правилно е отбелязал АССГ двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл, тъй като материалите по приключилото дисциплинарно производство са представени на ДНО на 31.10.2016 г., с докладна записка на М. Николова-председател на дисциплинарния съвет на ОДЗ-София град, като нарушенията са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган на тази дата, видно от направеното отбелязване. На същата дата е издадена и оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Същевременно е видно, че последното нарушение, вменено на служителя, е извършено на 23.11.2012 г. т. е. повече от три години преди датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при което правилен е извода на първостепенния съд, че преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е изтекъл. Липсват доказателства както за ползван законоустановен отпуск от служителя за процесния период, който да обоснове хипотезата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл., така и за влезли в сила присъда или наказателно постановление по отношение на О. Христов, които да установяват, че вменените деяния, представляващи дисциплинарни нарушения са и престъпление или административно нарушение, свързано със службата на Христов, за да е приложим реда за изчисляване на сроковете по чл. 94, ал. 2 от ЗДСл. Налагането на процесното дисциплинарно наказание извън преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите съображения за нейната незаконосъобразност, включително по същество. Поради това като е достигнал достига до заключение за наличие на основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, АССГ е постановил решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При така установените факти материално законосъобразно е обжалваното решение и по отношение отмяната на заповед №РД-04-064 от 31.10.2016 г., с която е прекратено служебното правоотношение на служителя, тъй като не е налице възприетото в същата правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Не се кредитират доводите в касационната жалба за процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт на АССГ не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора искането на О. Христов за присъждане разноски по делото за настоящата инстанция не следва да бъде уважено, тъй като липсват представени доказателства за направени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение