Решение № 11838 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2013 г.

Решение № 11838 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 2240 от 16.09.2013 г. по адм. дело № 4570/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 271102393 от 9.09.2011 г., издаден от органа по приходите при Териториалната Дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 796 от 5.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при ЦУ на НАП - Варна, с който са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчните периоди м. 03, 04, 05, 09, 10, 11 и 12.2008 г. и м. 01, 03, 04.2009 г. по фактури, издадени от "Евролес" ЕООД, "Бори Строй" ЕООД, "Комерсиал Л" ЕООД, "Инстрой ВТ" ЕООД и "Гранит Строй ВТ" ЕООД в размер на 408340.76 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на стоки от посочените доставчици. Иска решението да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, независимо от изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Ответникът - "Гарант Строй" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, чрез процесуалния си представител адв. Неделчев, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административният съд е бил РА № 271102393 от 9.09.2011 г., издаден от органа по приходите при Териториалната Дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 796 от 5.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при ЦУ на НАП - Варна, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 03, 04, 05, 09, 10, 11 и 12.2008 г. и м. 01, 03, 04.2009 г. по фактури, издадени от "Евролес" ЕООД, "Бори Строй" ЕООД, "Комерсиал Л" ЕООД, "Инстрой ВТ" ЕООД и "Гранит Строй ВТ" ООД в размер на 408340.76 лв. С обжалваното решение, съдът е отменил РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По делото са допуснати Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Съдът е кредитирал заключенията на експертите, като обективни, логични и почиващи на събраните по делото доказателства. След подробен анализ на всички представени доказателства в хода на административното и съдебно производство, административният съд е достигнал до извод за реалност на доставките по процесните фактури. Цитирал е относима, към процесния казус, практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). С оглед на тези констатации, първоинстанционният съд е отменил РА. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Съдът обосновано е приел, че е доказано реалното изпълнение на строителните услуги по процесните фактури. Изводите му за наличие на резултата от изпълнението на услугите е основан на неоспорените заключения на СТЕ и ССЕ. Според заключението на СТЕ всички обекти са били напълно завършени, с изключение на обекта "Нов мост над река "Черни Лом" в с. Кошов, община Ихтиман. От доказателствата по делото е установено, че изграждането на моста е преустановено по обективни причини. По делото са приложени протоколи подписани от възложителите, за приемане на изградените обекти. По отношение на обекта "Енергоефективна реконструкция на ОУ "Панайот Волов, корпус 3", експертът е посочил, че извършените СМР са "компрометирани". По време на огледа експертът е установил, че корпус 3 на училището е бил ремонтиран, но в последствие всичко е било разбито и разграбено, поради което не може да даде категорично заключение, че СМР са изпълнени в обема, посочен във фактурите. От заключението на ССЕ става ясно, че счетоводството на РЛ е водено правилно и в съответствие със Закона за счетоводството (ЗС). От доказателствата по делото е установено, че по всички фактури е извършено плащане, с изключение на тези издадени от "Евролес" ЕООД. Всички разходи са осчетоводени надлежно, както и приходите от последващите продажби с предмет процесните СМР. Приходите и разходите за процесните СМР са включени и в годишния финансов отчет за 2008 г. и 2009 г. на дружеството. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че при извършването на ревизията на доставчиците за спорните периоди, органите по приходите не са открили основания за извършване на корекция на извършените доставки и са приели, че доставките са реални, поради което съдът правилно е приел, че и настоящите доставки са реални. Отделно от това още в ревизионното производство са представени договори между преките доставчици и ревизираното лице и детайлно конкретизирани протоколи на изпълнените работи, подписани от страните по сделките. В съдебното производство, както и първоинстанционният съд е установил, са представени доказателства за съставени документи в процеса на извършването на работите - актове образец 19, количествено-стойностни сметки на СМР и др. Още в ревизионното производство са били представени обяснения на доставчиците и списъци на лицата, които са участвали в СМР. За повечето работници са представени граждански договори. Настоящият състав смята, че първоинстанционния съд правилно се е позовал на разпоредбите на Директива 2006/112 като е посочил, че предвидените в Директивата процесуални и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са спазени. В тази връзка следва да се посочи, че идентичен случай е казусът по съединените дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Първоинстанционният съд основателно се е позовал на практиката на СЕС, приемайки, че в настоящия случай данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит. Неоснователни са доводите изложени от административния орган за липса на кадрова обезпеченост на доставката, като в тази насока отново може да бъде посочена практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 съгласно, която правото на данъчен кредит не може да бъде отказано освен при обективни данни, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици, поради което и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. В случая е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото РА е приет за незаконосъобразен въз основа на доказателства, които са били на разположени на органите по приходите или са издадени от органите на данъчната администрация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,