Решение № 7220 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, представлявано от председателя А. Узунов, чрез процесуалния му представител адв. Йотова против решение 9676/08.11.2024г., постановено по адм. дело 1024/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Бунарски ЕООД, са отменени чл. 12, ал.1-6 и ал.8-10; чл.17 и чл.18 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив (НРУИРПМОСТОП, Наредбата); жалбата на дружеството против чл.12, ал.7 от Наредбата е оставена без разглеждане и производството в тази му част е прекратено. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при наличието на касационните основания по чл.209, т.2 и 3 от АПК. Излага подробни съображения относно недопустимостта на решението, респ. неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението да бъде обезсилено, респ. отменено като неправилно. Претендира и присъждането на разноските, направени и пред двете съдебни инстанции. Ответникът Бурнарски ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив, оспорва касационната жалбата в представения писмен отговор. Излага подробни съображения във връзка с това и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция съобразно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е започнало по жалба от Бурнарски ЕООД срещу чл. 12, чл.17 и чл.18 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив. С оспореното решение жалбата на дружеството срещу чл.12, ал.7 е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с мотиви, че към момента на подаване на жалбата, чл.12, ал.7 от Наредбата е била отменена с влязло в сила решение на Административен съд Пловдив (Решение 1993/13.11.2023г., постановено по административно дело 1581/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив). Останалите оспорени текстове са отменени. Съдът е счел, че тези текстове са приети в нарушение на чл.26 от ЗНА, тъй като не е установено, че са изпълнени всички законови изисквания за провеждане на процедура по предварително огласяване на проекта и на мотивите на вносителя. Освен това е приел, че посочените норми не съответстват и на общия принцип на достъпност, публичност и прозрачност, залегнал в чл.12 от АПК. По отношение на чл.17 и 18 от Наредбата е приел, че нормите са неясни, тъй като липсва разграничение на компетентността на всеки от органите, посочени в тях. Касационната инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл.209,т.2 от АПК и решението на първоинстанционния съд е допустимо. Противно на застъпеното в касационната жалба, правният интерес на Бурнарски ЕООД от оспорване на текстовете на Наредбата, е установен по категоричен начин. Според чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.1 от АПК е предмет на решение 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 11/2006 г., в което са изяснени обстойно понятията правен интерес и засягане на права. Според Конституционния съд, прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК позволява обжалването на нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. В конкретната хипотеза е установено по безспорен начин, че дружеството, оспорило чл.12, 17 и 18 от Наредбата на ОбС- Пловдив развива търговска дейност, свързана с продажба на храни и напитки на дребно в преместваеми обекти. Бурнарски ЕООД притежава разрешение ОБ-001541/10.06.2024г. за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.6, във връзка с чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, находящо се в гр. Пловдив, СК Отдих и култура, обект 14.1 в зона 4 за поставяне на мобилни преместваеми обекти с предмет на дейност търговия. Разрешението важи от 15.06.2024г. до 14.06.2025г. Това обстоятелство обосновава прекия правен интерес на дружеството да оспори цитираните текстове от Наредбата. Касационната инстанция намира, че решението на съда е правилно като краен резултат. За да отмени оспорените текстове от Наредбата, съдът е приел, че е налице валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването, с изключение на чл.12, ал.7, отменена към този момент. С оглед на констатираното съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против тази разпоредба. По отношение на останалите оспорени текстове съдът е установил, че те са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в ЗМСМА. Съдът е счел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не са спазени всички законови изисквания за провеждането на процедура по предварително огласяване на проекта и на мотивите на вносителя, както и за предоставяне на възможност за неговото обсъждане, изразяване на възражения и мнения от гражданите и организациите, за които възникват задължения или ограничения. Касационната инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд. В преписката са представени доказателства, че на интернет страницата на община Пловдив е публикуван проект на Наредба с първоначално заглавие Наредба за реда и условията за извършване на търговия и/или услуги на територията на Община Пловдив, като на 28.01.2016г. е внесено предложение за изменение на предходното предложение за приемане на подзаконов нормативен акт, с което се променя изцяло заглавието на Наредбата и отпадат съществена част от предложените текстове. Действително, при сравняване на публикувания проект и приетата Наредба се установява, че текстовете на чл.12, чл.17 и 18 са се съдържали в първоначално публикувания проект. Касационната инстанция обаче приема, че при предложеното изменение на първоначалния проект, което засяга не само неговото наименование, но и структурата му, без да е ясно нито от мотивите на предложението, нито от направените обсъждания какво е наложило тези изменения, са нарушени принципите на чл.26 от Закона за нормативните актове , съгласно които изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Ето защо не може да се приеме, че с публикуването на проект на наредба със съвсем друго наименование е спазена процесуалната норма на чл. 26, ал. 2 от този закон. Правилен и съобразен с трайната и непротиворечива съдебна практика е изводът на първоинстанционния съд, че нарушението е съществено по своя характер и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Освен това съдът е приел, че оспорените текстове от Наредбата не са съобразени със закона. По отношение на чл.12 от Наредбата съдът е приел, че той предоставя на длъжностно лице, служител на община Пловдив несъразмерна на принципите на правото оперативна самостоятелност в противоречие с принципа, регламентиран в чл. 12 от АПК. По отношение на текстовете на чл.17 и 18 от Наредбата съдът е изложил мотиви, че липсва ясно разграничение на компетентността на всеки един от органите (кмет на община и кмет на район) във връзка с обявяването на конкурс и издаването на разрешение за поставяне. Тези мотиви на съда за съществуващо противоречие с материалноправни норми са напълно несъстоятелни и не се споделят от касационната инстанция. Оспорените разпоредби се явяват несъответни на материалния закон, но по напълно различни съображения. Според чл.1, Наредбата на ОбС-Пловдив урежда реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив по смисъла на чл. 72 - чл. 80 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съобразно § 11 от раздел V от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се издава на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл.8 и чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), при спазване на изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл.75, 76, 77 от АПК във връзка с чл.72-80 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно предвиденото в чл.9 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, определянето на ползвател на място общинска собственост чрез поставяне на стационарен преместваем обект, в случаите при повече от един кандидат за едно място, се осъществява чрез провеждане на публичен търг или публичен конкурс. Размерът на таксите не може да бъде по-нисък от минималния размер на таксите, определен от Общински съвет гр. Пловдив в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив. Съответно чл.12 урежда провеждането на търг с тайно наддаване, а в чл.17 и 18 са разписани правилата за провеждане на конкурс. С така приетите текстове Общински съвет- Пловдив е решил, че при наличието на повече от един кандидат за ползване на място- общинска собственост, размерът на таксата ще бъде определен чрез наддаване на търг или конкурс, поставяйки условие този размер да не е по-нисък от минималния размер на таксите, определен от Общински съвет гр. Пловдив в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Пловдив. ( чл.9, изр.ІІ от Наредбата). В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, приета от Общински съвет- Пловдив въз основа на законовата делегация на чл.9 от ЗМДТ, размерите на таксата са определени за квадратен метър в зависимост от вида дейност и съответната зона, в която се намира терена. Посочените размери не са определени като минимални, нито са посочени хипотезите, в които намира приложение НРУИРПМОСТОП. Така например, за търговия с вестници, списания, книги, пластика и картини в централната търговска част, се заплаща 2,00 лева на квадратен метър за ден (т.І.1.а на Приложение 2). Очертаната правна рамка води до извод, че по отношение на местната такса по чл.6, ал.1, б."б" от ЗМДТ Общински съвет-Пловдив е приел два нормативни акта- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив и Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, в която е предвидил два различни режима за определяне на конкретния размер на таксата по чл.6, ал.1, б."б" от ЗМДТ в зависимост от това, колко са кандидатите за ползване на конкретното място. В единия случай- при един кандидат, таксата се определя по определените в НОАМТЦУТОП размери, а при повече кандидати, крайната такса се определя чрез търг или конкурс по НРУИРПМОСТОП. За да се извърши преценка за съответствието на приетите от ОбС разпоредби, оспорени в настоящото производство от Бурнарски ЕООД, с нормите от по-висок ранг, които уреждат тези правоотношения, а именно нормите на ЗМДТ, следва да се изясни характерът на процесната местна такса.