Решение № 10906 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2013 г.

Решение № 10906 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7/7.02.2013 г. по административно дело № 249/2012 г., Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Даниела Георгиева Андонова от гр. Шумен срещу заповед № 1634-3/24.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Шумен. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Даниела Георгиева Андонова, действаща чрез пълномощника си адв. Гандев. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество, като се отмени обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и навежда доводи за неправилност на съдебното решение, което предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) е прекратена, считано от 1.11.2011 г., отпуснатата на Даниела Георгиева Андонова помощ за детето Георги Пейков Мирчев, с мотиви, че срока на експертното решение е до 1.10.2011 г. Визирано е експертно решение на ТЕЛК № 1803 от 27.10.2009 г., с което е призната 50% трайно намалена работоспособност на Георги Пейков Мирчев до 1.10.2011 г. За да не уважи сезиралата го жалба, Шуменският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила за издаването й, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Административен съд - Шумен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на ЗСПД и ППЗСПД в приложимата им редакция). Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на съдебното решение. Помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД на Даниела Георгиева Андонова е била отпусната за сина й Георги Пейков Мирчев с оглед на това, че той е "дете с трайни увреждания" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСПД, в предвидения в закона двоен размер. С изтичане на срока на инвалидизация по експертното решение на ТЕЛК, удостоверяващо степента на трайно намалена работоспособност на детето, е отпаднало основанието за изплащане на помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, което е обусловило правомощието на директора на ДСП - Шумен по чл. 6 от ППЗСПД да постанови прекратяването й поради наличието на правопогасяващ юридически факт. Касаторовото твърдение, подържано и пред първата инстанция, че с процесната заповед е прекратена и отпуснатата на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД помощ за това, че Георги Мирчев е ученик, ненавършил 20 години, е несъстоятелно. Касае се два различни видове помощи, отпускани при различни условия и ред и на различно основание. С атакуваната пред Шуменския административен съд заповед е формирана воля на компетентния орган да прекрати само помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, а не и тази по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Като е достигнал до същите изводи, Шуменският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон и актуалната практика на Върховния административен съд е преценил жалбата до него за неоснователна. От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,