Решение № 1385 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2018 г.

Решение № 1385 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Жечев срещу решение № 365 от 4.01.2018 г., постановено по административно дело № 511/2017 г. от Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповеди на Директора на Областна дирекция "Земеделие" –Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното му правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Излага подробно фактите по издаването на заповедта и изведените от него изводи за неправилното възприемане на същите от съда, довели до неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба – Директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) – Стара Загора не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнато от него. Същото е и правилно. Обосновани и правилни са изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена от компетентния орган - Директора на ОДЗ Стара Загора, който е и органа по назначение на жалбодателя и съответния дисциплинарнонаказващ орган и същата е постановено в предписаната от закона форма, тъй като съдържа реквизитите по чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител( ЗДСл). Правилен е изводът, че при постановяването ? са спазени предвидените в закона административнопроизводствени правила. От доказателствата по делото безсъмнено се установява, че дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е изслушал държавния служител в съответствие със задължението си по чл. 93, ал. 1 ЗДСл (л. 28 и л. 31 от първоинст. дело), като е доказано и извършеното нарушение на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на държавния служител - неспазване на установеното работно време, съгласно чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В случая е спазена процедурата за издаване на заповедите за "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение, като от ДНО са съобразени и изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и е приел решение (л. 22 от първоинст. дело) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на Ж. Жечев, което е представено на ДНО заедно с материалите по дисциплинарната преписка. Наведените доводи в касационната жалба, че не са съобразени твърденията на жалбодателя, че същият на 5.09.2018 г. се е явил в сградата по покана на прекия си ръководител, но не бил приет от ръководителя са неотносими към извършеното дисциплинарно нарушение. Дори да се възприемат твърденията му, че същият се е явил в сградата на администрацията същият не твърди, че е изпълнявала служебните си задължения, а още по-малко липсват данни същият да е проявил интерес дали има издадена заповед за ползване на заявения от него отпуск. Не се установява и наличие на съгласуване на заявлението му с прекия ръководител, противно на твърденията му. Неоснователни са и наведените доводи за налично задължение на ръководителя да му разреши ползването на същия, доколкото последният има право на преценка дали да издаде искания акт при съобразяване на различни фактори, като натовареност на администрацията, наличие на други отсъстващи служители и прочее. А отделно от това няма спор, че ползването на отпуск може да започне едва след издаване на съответната заповед и връчването ? на служителя. От доказателствата по делото, включително и от обясненията на служителя по категоричен начин се установява вмененото му нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, вр. с чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - не е изпълнил задължението си за спазване на установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения. Съответно с безпричинното неявяването на държавния служител от 4.09.2017 г. до 25.09.2017 г. на работа за изпълнение на служебните си задължения, включително липсата на разрешен платен годишен отпуск или друг вид отпуск е нарушил посочените по-горе разпоредби ангажиращи дисциплинарната му отговорност, водещи до налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Описаното в заповедта нарушение от страна на служителя се установява с приложените по делото писмени доказателства, което е довело и до законосъобразно ангажиране на предвидената в закона отговорност. По отношение на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение първоинстанционния съд също е извел правилен извод за законосъобразност на същата. Заповедта е постановена от компетентния орган, в предвидената по чл. 108 ЗДСл форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването ?, а при безспорно доказано нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение, същата е постановено и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение