Решение № 760 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2012 г.

Решение № 760 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 1617 от 26.03.2012 г. по адм. дело № 9186 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100003718/17.05.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1510/2.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Изорекс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество, за основателна. За да отмени акта за дерегистрация по ДДС, съдът е приел, че на първо място органът следва да установи наличието на публични задължения към НАП, видът им и техния размер, които да бъдат съпоставени със стойността на наличните активи и други задължения, като публичните задължения, каквито са данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски, следва да се установяват с ревизионен акт. По делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на такъв влязъл в сила данъчен акт спрямо дружеството - жалбоподател. Използваната за целите на дерегистрацията Справка за публичните задължения към НАП, въз основа на която е направен извод за наличие на публични задължения спрямо жалбоподателя, за дължими осигурителни вноски, задължения за ДДС и по ЗКПО в размер на 37 917,41 лв. главница и 11 904,21 лихва към 17.05.2011 г., според съда не е такъв данъчен акт и не установява със сила на присъдено нещо публичните задължения на фирмата. Следователно цитираната в оспорвания акт справка не би могла да служи като документ, установяващ тези задължения, тъй като не е от вида данъчни документи, установяващи публичните задължения по ДОПК. Дори и образуваното изпълнително дело за събиране на тези парични задължения също не ги установява, при липсата на данни за наличие на влязъл в сила данъчен акт. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съдът е обсъждал материалноправни разпоредби, които не са относими към спора. Приел е погрешно в противоречие с действащата разпоредба на текста, че Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100003718/17.05.2011 г. е издаден на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС (ДВ, бр. 74 от 15.09.2009 г.). В ДВ, бр. 74 от 15.09.2009 г. не е обнародвано изменение на редакцията на разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС и тя е е в първоначална редакция, обн. ДВ, бр. 63 от 2006 г., а именно: "Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което - т. 4, има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения". Приложимата към периода на издаване на процесния акт за дерегистрация редакция на чл. 176 ЗДДС, с изменението на т. 4, публикувано в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., гласи: "Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което - т. 4, има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения". Текста в новата си редакция визира приложимост по отношение на "събирани" от НАП публични задължения. В този случай на събирани задължения, не може да се говори за неустановени по размер, тъй като принудителното изпълнение е само по отношение на безспорно установени по съответния ред публични задължения. Безспорно е в случая, че публичните задължения са установени по декларация на лицето, въз основа на което е и съдържанието на изготвената справка от НАП. По отношение на установени задължения по декларация, неправилни са изводите на съда за задължително установяване на същите с данъчен акт, който освен това съдът също неправилно е приел, че следва да е издаден по реда на чл. 108 и чл. 118 от ЗДДС, вместо по реда на чл. 108 и чл. 118 от ДОПК. По отношение на процесните публичните задължения е предприето "събиране" от органите на НАП. Именно във връзка с това "събиране" е извършена проверка на наличните активи на дружеството, за да се насочи към тях "събирането", т.е. принудителното изпълнение. Неправилното обсъждане и прилагане на относимата материалноправна норма прави решението постановено при допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводството - обсъждане и прилагане на неприложими правни разпоредби, което налага неговата отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да обсъди фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, в относимата редакция на материалния закон, след което да формира изводи по възражението на оспорващия за незаконосъобразност на акта. Освен това, съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, което също е съществено нарушение на съдопроизводството. При новото разглеждане на делото съдът дължи произнасяне по всички възражения на оспорващия, включително и по отношение на установената с акта за дерегистрация разлика между активите и пасивите по декларацията на лицето за задължения към трети лица и твърденията, изложени в жалбата до съда в смисъл, че неправилно са взети като задължения такива, които не са с настъпил падеж. Не са обсъдени представените към жалбата доказателства - договори за заем и декларации на заемодателите. За да се извърши преценката по чл. 176, т. 4 ЗДДС следва да се установи по безспорен начин какъв е размера на активите и пасивите на дружеството, след което разликата да се съпостави с размера на събираните публични задължения, които по делото са безспорно установени в размер на 37 917,41 лв. главница и 11 904,21 лихва към 17.05.2011 г. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията в настоящото решение. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение,