Решение № 14696 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2019 г.

Решение № 14696 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Морска администрация – В." срещу решение № 49/16.01.2019 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 1862/2018 г., с което съдът отменя негов отказ, обективиран в писмо изх. № В-1116/04.06.2018 г. по заявление на "Патра шипинг" ЕООД с вх. № В-1116/28.05.2018 г. за вписване в регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно моторен кораб "Патра 3" и му изпраща административната преписка за произнасяне по заявлението, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради доводи, които следва да се квалифицират като такива за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел нарушаване на административно-производствените правила, тъй като административният орган бил спазил задълженията си по чл. 30, ал. 2 АПК. Изтъква, че преписката е образувана с подаване на заявление от 17.05.2018 г., с което се иска издаване на непрекъснат документален запис на историята на жалбоподателя. Върху заявлението били посочени констатираните нередовности, като същите останали неотстранени и с подаденото второ заявление за вписване в регистъра на корабите на сключения на 14 март 2018 година договор за беърбоут чартър /договор за ББЧ/. В подкрепа на твърдението за спазване на задължението по чл. 30, ал. 2 АПК бил и фактът, че на официалната интернет страница на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /ИАМА/, в Графа "Административни услуги", Указание 16 "Вписване в регистъра на корабите на Република България" в точка IV. Б, подробно било изброено какви документи следва да бъдат приложени към заявлението за вписване на кораба нает по договор за ББЧ и съответно издаване на временно свидетелство за регистрация, с което да се даде право на беърбоут чартьора да плава под знамето на Република България. Освен това касаторът изтъква, че се е произнесъл по същество въпреки липсата на внесена държавна такса, макар и принципно да няма такава практика. Поради това касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата, "Патра Шипинг" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС В. е отказ по заявление на "Патра шипинг" ЕООД, обективиран в писмо изх. № В-1116/04.06.2018 г. по заявление на с вх. № В-1116/28.05.2018 г. за вписване в регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно моторен кораб "Патра 3", на директора на Дирекция "Морска администрация – В.". Съдът е приел, че със заявление вх. № В-11168/28.05.2018 г. "Патра Шипинг" ЕООД е направил искане до директора на Дирекция "Морска администрация-В." на основание чл. 18 от Наредба № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите на договор за беърбоут чартър на м/к "Патра 3", сключен на 14.03.2018 г. между корабособственика "Патра Шипинг" ЕООД и "Камаро" С. А., Маршалски острови, за срок от 22.03.2018 г. до 07.06.2020 г. Към преписката обаче се намира заявление В-634 от 17.05.2018 г. /4 на "Навиборн" ЕООД до директора на дирекция "Морска администрация" В. е поискано регистриране промените в обстоятелствата в дневника за непрекъсната история на м/к Патра 3 и издаване на документ форма № 1, 2 и 3. Към искането е представен договор за беърбоут чартър от 14.03.2017 г. и форма № 2. Ръкописно върху това искане е поставена резолюция от 25.05.2018 г. на специалист при ДМА В., съгласно която не са налице условията на чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2009 г., поради което следва да бъде отказано извършването на заявената административна услуга. Няма данни тази резолюция да е съобщена на заявителя или на "Патра шипинг" ЕООД. Със заявление В-1116/28.05.2018 г. от "Патра Шипинг" ЕООД е отправено искане до касатора с правно основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 13 от Наредба № 1/10.01.2003 г., за вписване в регистъра на корабите на наименованието и седалището на беърбоут чартьора на кораба "Патра 3" по сключен договор за беърбоут чартър от 14.03.2018 г. между корабособственика "Патра Шипинг" ЕООД и Камаро СА, Маршалски острови. В самото заявление е посочено, че оригинален екземпляр /копие/ от договора за беърбоут чартър е приложен към заявление с вх. № В-634 от 17.05.2018 г. По преписката липсват данни на заявителя да са съобщавани каквито и да било указания по редовността на заявлението. С оспореното писмо изх. № В-1116/04.06.2018 г. директорът на Дирекция "Морска администрация-В." е постановил отказ относно "Вписване на договор нает по договор за беърбоут чартър". Посочените в отказа основания са обособени в две групи. Първата касае редовността на искането, тъй като не са представени следните документи: оригинал на договора за беърбоут чартър; документ - извлечение от основния регистър, съдържащ описание на кораба и данни на корабособственика; писмено съгласие (оригинал) за плаване на кораба под българско знаме, изразено от корабособственика и ипотекарния кредитор, както и лицата, в полза на които има установени други ограничения в разпорежданията с кораба; документ удостоверяващ класа на кораба, когато има такъв; липса на внесена държавна такса. Втората група касае искането по същество, във връзка с което административният орган е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване. Посоченото е аргументирано с обстоятелството, че чартьорът "Камаро" С. А. е юридическо лице със седалище в Република Маршалови острови. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че актът е постановен от компетентен орган, но при неспазване на изискването за форма и при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно събраните по делото доказателства съдът е установил, че м/к "Патра 3" е вписан в Регистъра на корабите и е притежание на корабособственик, който е местно юридическо лице, съответно плава под флага на Република България. Съдът е счел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като не е уведомил заявителя за констатираните нередности и не му е указал срок за тяхното отстраняване, а също и не е посочил фактически основания за издаване на акта. Поради това е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Съдът не е обсъждал мотивите на административния орган, касаещи прилагането на материално-правния закон. Решението е неправилно. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което препятства и касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Това правило е проявление на два основни принципа на административния процес – принципа на законност – чл. 4 АПК, във връзка с който съдът е овластен да осъществи пълен контрол за законосъобразност на административния акт и принципа на служебното начало – чл. 9 АПК. Разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК предвижда, че само същественото нарушение на административно-производствените правила е основание за отмяна на административния акт. Нарушението е съществено тогава, когато ако то не бе допуснато, изводът на административния орган по фактите и по правото би се оказал различен. Както се посочи по-горе, в оспорения отказ са посочени две групи правни основания: първата от тях касае процесуални пречки за произнасяне на органа, а с втората са представени съображения за липса на фактическия състав, изпълващ хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване. В нарушение на чл. 168 АПК, съдът не е обсъдил тази втора група основания за оспорения отказ. Касае се за съществено процесуално нарушение, което препятства проверката на касационната инстанция за спазване на материалния закон от страна на административния съд. Налице е и неправилна преценка от страна на административния съд за наличие на съществено нарушение на административно-производствените правила, защото, както и сам е посочил административният орган, независимо от това, че по преписката не са представени изискуемите оригинали на документи, неговият извод по правото, а именно относно приложението на чл. 27, ал. 1, т. 1-5 КТК, не би се променил. След като самият административен орган е приел, че са налице основания да се произнесе по същество по искането за вписване, по този въпрос е следвало да се произнесе и съдът. По тези съображения неправилно отказът е отменен на процесуално основание и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането. Административният орган вече се е произнесъл по това искане и е формирал воля и мотиви за неговата неоснователност, поради което връщането на преписката, без мотиви за приложение на материалния закон, е безпредметно. Въпреки извода за неправилност на решението, недопустимо е касационната инстанция за пръв път в рамките на съдебното производство да разрешава спора по основателността на искането за вписване в Регистъра на корабите, тъй като това би засегнало правото на защита на страните. При констатираното съществено процесуално нарушение, съдебното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на Административен съд В. за осъществяване на пълен съдебен контрол върху оспорения административен акт. Съдът следва да изложи изрично мотиви за законосъобразността на административния акт във връзка с приложението на чл. 27, ал. 1, т. 1-5 КТК, включително за това представлява ли пречка за вписването обстоятелството, че "Камаро С. А. " е юридическо лице със седалище на Маршаловите острови. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение