Решение № 3806 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2017 г.

Решение № 3806 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Петков, подадена чрез пълномощника му адв. М. Пушева, срещу Решение № 1080 от 15.06.2017 г. постановено по адм. дело № 1960/2016 г. от Административен съд - Бургас. В жалбата се излагат основно съображения, че обжалваното решение в частта относно наложената ПАМ е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. За да е налице основание за прилагане на ПАМ с правно основание чл. 171, т. 5, б "б от ЗДвП, е необходимо да са налице всички материалноправни предпоставки за това: превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение и да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, което в случая не е налице. Процесуалните нарушения се обосновават с недопускане на събиране на доказателства. Липсват изложени доводи за обжалването в частта относно предявения иск по ЗОДОВ, посочените се свеждат до искане да се уважи предявения иск. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, компетентните органи имат право във всички случаи да преместват без знанието на собственика паркирано ППС, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Моли да се отмени решението, а спорът – да се реши по същество. Претендира разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател е представил подробна писмена защита. Ответната страна – община Бургас, не се представлява, но се представя писмено становище. Счита касационната жалба за неоснователна. Ответната страна - Р. Михов, в качеството си на специалист в ОП "Транспорт" към Община Бургас, не се представлява. Представя мотивирано писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава също мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение, съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Г. Петков, с която е оспорил наложената му от служител ОП "Транспорт" към Община Бургас, принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Със същото решение е приел предявения от него иск срещу община Бургас по чл. 203 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на наложената на 09.09.2016 г. ПАМ в размер на 63, 20 лв. за неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 09.09.2016 г. в 10. 55 г. в гр. Бургас Георги Петков е паркирал управлявания от него лек автомобил, непосредствено пред вход на гараж на улица "Хан Крум " № 32, като по този начин е нарушил нормата на чл. 98, ал. 2, т. 2, от ЗДвП, според която е затруднявал достъпа до входа на жилищната сграда и гараж, като предните две гуми на процесния автомобил застъпвали хоризонталната пътна маркировка, обозначаваща "Синя зона ", но по-голямата част от автомобила била извън посочената маркировка. Съставен е бил фиш за нарушението по чл. 98, ал. 2 и на основание чл. 183, ал. 2 от ЗДвП му е наложена и глоба от 20 лв., като същевременно е разпоредено преместването на автомобила без знанието на собственика. От страна на първоинстанционния съд е прието, че наложената ПАМ за преместване на автомобила, е издадена от компетентен орган, съобразно представените заповеди за това, при спазване на процедурните правила, при правилно приложение на материалния закон и с оглед целите му. Прието е че тя е индивидуален административен акт по смисъла на разпоредбата на чл. 21 от АПК. По отношение на предявеният иск за обезщетение съдът е приел, че наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата не са били доказани, поради което искът е приет за неоснователен. Върховния административен съд, състав на трето отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Принудителната административна мярка е извършена от компетентен орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП – от длъжностно лице, определено със Заповед № 1487 от 19.06.2015 г. на кмета на община Бургас, в качеството му на част от администрацията, управляваща пътя. С цитираната заповед се възлага на служителите от ОП "Транспорт " да прилагат ПАМ по реда на ЗДвП. Безспорно е установено по делото, че процесният лек автомобил "Фолсфаген", модел "Пасат " е бил паркиран неправилно – пред вход - изход на гараж намиращ се на ул. "Хан Крум " № 32, с което се затруднява достъпът до този гараж. Това обстоятелство е установено от писмените доказателства – протокол от 09.09.2016 г. и снимки, и заключение на съдебно-техническа експертиза. С начина на паркиране, е създадено затруднение и невъзможност за достъп до гараж. Правилно е прието, че начина по който е паркиран процесния автомобил, прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, в частност излизането на автомобили от вътрешния двор(наречен гараж) по смисъла на чл. 171, т. 55, б. "б" ЗДвП. За осигуряване безопасността на движението по пътя и преустановяване на нарушението, при наличието на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както е в случая, административният орган е приложил законосъобразно ПАМ. Изводът на съда относно правилното приложение на ЗДвП е законосъобразен, поради което е правилен и изводът, че не са налице основанията за уважаване на претенцията по ЗОДОВ. В нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, предвижда две хипотези при осъществяването на които следва да се наложи ПАМ. Първата хипотеза касае случаите, при които ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркираното ППС. Втората хипотеза се отнася до случаите, когато паркирания автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай, безпорно е установено по делото, че начинът, по който е паркиран лекият автомобил определено създава пречки за движението на останалите участници. Спорът по делото основно касае материалната законосъобразността на извършеното нарушение на ЗДвП и "репатриране" на автомобила, управляван от Петков, без знанието и съгласието на водача му. Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай е налице, последната хипотеза на закона, тъй като очевидно автомобила е бил паркиран в нарушение на съответните правила и е създавал пречки на другите участници в движението. Настоящият състав намира, че съдът обосновано е приел наличие на третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Както се посочи от представения снимков материал ясно личи, че автомобила на Петков е бил паркиран неправилно и е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че представените снимки не са годно доказателствено средство и не отразяват действителното положение. Представения по делото снимков материал, е неразделна част от констативния протокол, който представлява свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила за съда. Установената фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията на органа, дадени в открито съдебно заседание на 28.02.2017 г. и заключението на вещото лице. Неправилно се интерпретира заключението на вещото лице, което е заявило, че един от автомобилите марка "Мерцедес "при сваляне на страничните огледала със затруднение и много маневри би могъл да излезе от двора, това доказва липсата на нарушение от страна на касатора. Това е така тъй като ЗДвП предвижда автомобилите да бъдат паркирани така, че останалите участници в движението да могат да преминават свободно. Дали някои водачи биха могли в зависимост от уменията си и техническите качества на автомобила си да преминат покрай неправилно паркиралия автомобил е без значение по делото. За да е изпълнен състава на разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" е необходимо да се установи неправилно паркиране, което създава опасност или прави преминаването невъзможно за други участници в движението, което в случая е установено. Цитираната съдебна практика е неотносима. Решението по ад. м. 6298/2015 г. на ВАС касае казус относно неправилно паркиране, което не е правило невъзможно преминаването на останалите участници в движението, а второто цитирано решението по адм. д. № 4997/2015 г. на ВАС е свързано по скоро с липсата на компететност на органа приложил ПАМ. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са и доводите за допуснато процесуално нарушение свързано с недопускане до разпит на поискания свидетел. Доказателствената тежест в процеса е съобразена с изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност, като съдът разполага с правната възможност да не допусне събирането на други доказателства за установяване на факт за който са събрани такива. Ето защо следва да се приеме, че решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относими към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите и обясненията на страните дане в хода на процеса. Постановеното решение е правилно и в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, тъй като не е доказано наличието на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен административен акт, от който са произтекли вреди. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, прави иска неоснователен. Затова отговорността на общината не може да бъде ангажирана. По горните съображения обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,