Решение № 14217 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2020 г.

Решение № 14217 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Шербетова, подадена чрез адвокат Д. Стойков, против Решение № 2150/11.12.2019 г., постановено по административно дело № 684/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 242/19.02.2019 г. на Заместник – кмета при Община Несебър, в частта, нареждаща премахване на незаконен строеж, подробно описан в заповедта. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на посочената заповед, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при нейното издаване. Иска се отмяна съдебното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответната страна – Заместник – кмета на Община Несебър чрез адвокат Т. Ишкиева, оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, изразено в писмен отговор, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените от общината разноски. Останалите ответни страни – "Електрикал Итженеринг" ЕООД, "Анита Г" ООД, Х. Мъри, А. Мъри, Л. Кърк, Д. Кърк, Р. Саней, Д. Танев, Д. Чибисов, Н. Чибисова, С. Енгелсман, Д. Серлин, А. Назами, Р. Саней, И. Мордовина, Д. Дюн, Р. Стоянов, Д. Ангелова, Т. Корт, Д. Корт, П. Жукова, Х. Пенева, И. Лоскутова, И. Лоскутов, М. Робинсън, Е. Соболевская, А. Соболевский, П. Хавелка, П. Фарел, Р. Робинсън, М. Дохърти, М. Костиган, Т. Тенева, Д. Илчев, Т. Еггерстен, Я. Педерсен, П. Инджова, Н. Хариева, Л. Танчев, В. Донник, И. Лозев, Е. Любенова, И. Любенов, А. Любенов, Н. Крестина, К. Первухин, Н. Делчева Б. Дочева, Е. Чибор, С. Кондратьева, Г. Кудрявцева, В. Кудрявцев, Х. Прийн, С. Прийн, А. Андреева, В. Нагорних, Е. Андреева, М. Кейхил, Л. Скворцова, Ю. Тишковская, Т. Шилина, Д. Березенцев, А. Йохансен, М. Исаксен, А. Уткина, Р. Гром, Й. Тодорова, Н. Пенев, К. Смит, К. Купецкий, Е. Солодова, М. Трендафилова, Ю. Щербинин, К. Буист, Д. Касиди, Г. Султанов, Н. Султанова, И. Георгиев, М. Козиревна, И. Козирев, И. Фролова, А. Авдеев, Е. Чехова, В. Константинович, З. Хурски, В. Хурска, М. Грифит, М. Кроун, О. Федерова, М. Станфорт, А. Станфорт, Д. Черко, Ж. Шабо, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено на собствениците на обекти в сграда с идентификатор 51500.506.590. 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 51500.506.590 по КККР на гр. Несебър /к. к. Слънчев бряг – запад/, Комплекс "Анита", да премахнат строеж, представляващ пристройка към северната фасада на сградата, с достъп откъм стълбищната клетка на вх. "В", на кота +11, 40 м., изградено изцяло в общи части на сградата, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е отменил заповедта в частта, с която за премахване на строежа са задължени собствениците на обекти в сградата, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. На касационен контрол подлежи решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на М. Шербетова, досежно премахването на незаконния строеж. Настоящият съд счита решението в тази му част за постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа. В тази връзка е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което потвърждава констатираните в административното производство обстоятелства относно местоположението, материалите и начина на изграждане, разпределението на обекта, достъпа до него от вътрешното стълбище на вход "В" на сградата, както и факта, че засяга общи части на същата, като увеличава разгънатата й застроена площ и променя фасадата й от северната страна и от двора. Вещото лице е установило несъответствие единствено досежно в измерената обща площ на процесния строеж – 30, 50 кв. м., вместо посочените в заповедта 28 кв. м., но това несъответствие е без значение, тъй като изрично в оспорения акт е посочено, че този размер е "приблизителен". Административният орган е приел, че обособеното помещение е за жилищни нужди, докато експертът счита, че то не може да се ползва за жилище, тъй като няма кухненски кът. Това обстоятелство отново се явява несъществено, тъй като по никакъв начин не възпрепятства индивидуализацията на строежа, който е описан и конкретизиран подробно като местонахождение, конструкция и начин на изпълнение, така, че не възниква никакво съмнение за това кой е обектът, подлежащ на премахване. Освен това, строежът правилно е квалифициран като пристройка съм северната фасада на сградата на кота +11, 40, съответно неоснователни са аргументите, изложени в касационната жалба относно наличието на строеж, различен от този, предмет на процесната заповед. На следващо място, неоснователни са доводите, свързани с допуснато от органа съществено нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми всички етажни собственици за образуваното административно производство. Първоинстанционният съд е отговорил на това възражение, като становището му се споделя от настоящия съд. Установено е, че съставения констативен акт е съобщен на етажните собственици по реда на § 4, ал. 3 ДР ЗУТ – на председателя на управителния съвет на етажната собственост, поради което правилно е изключено твърдяното от оспорващата нарушение. Отделен е въпросът, че дори да е налице допуснато нарушение в процедурата по съставяне и връчване на констативния акт, то същото не се явява съществено и не води до отмяна на заповедта на собствено основание, тъй като жалбоподателя е имал възможност да се защити срещу неговите констатации в хода на съдебното производство. Не е било спорно между страните, че строежът е изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и в период от време след 2006 г., поради което институтът на търпимост е неприложим. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, в оспорената част по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на Община Несебър не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в хода на настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,