Решение № 1760 от 16.2.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2022 г.

Производството е по реда на чл. 176 АПК, вр. чл. 250 ГПК, вр. чл. 247 ГПК, вр. чл. 144 АПК, и чл. 175 АПК. Образувано е по молба на Ц. Соколов и Мирада ООД, чрез процесуалния им представител адв. Р. Райчев, за допълване и/или поправка на очевидна фактическа грешка на решение 10107/09 ноември 2022 г. по адм. дело 4247/2022 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което се отменя решение 1289/14 октомври 2021 г. по адм. дело 1309/2016 г. по описа на Административен съд Варна, отменя се заповед Г-480 от 20 декември 2007 г. на Главния архитект на Община Варна и се отменя определение 532 от 22 февруари 2022 г., постановено по адм. дело 1309/2016 г. на Административен съд Варна. В молбата се твърди, че формираната воля на съда в мотивите към решението по отношение на недвижимия имот, върху които притежават вещни права молителите - имот с идентификатор 10134.2567.6 (УПИII-1532), не е отразена в диспозитива на съдебния акт; в диспозитива на решението съдът е отменил оспорената заповед на Главния архитект на Община Варна, като е пропуснал да потвърди заповедта в частта й, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ II-1532. Сочи се, че оспорената Заповед Г-480/20 декември 2007 г. на Главния архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ 1-1505а, ІІ-1532, IV-1253, VIII-1508а, VI-1252а, V-1252 за озеленяване, кв. 5 и улична регулация с о. т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 гр. Варна, м. Старите лозя, с която тя се финализира, не е единен и неделим административен акт. Считат, че така, както е възможно имотите, обхванати от заповедта, да са под различен правен режим, респ. за тях да са приложими различни нормативни разпоредби, така е възможно и по отношение на някои от тях оспорената заповед да е незаконосъобразна и да следва да бъде отменена, а по отношение на други - да е законосъобразна и да следва да бъде потвърдена. Сочат, че в настоящия случай според мотивите към решението в частта й, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ ІІ-1532, оспорената заповед на Главния архитект на Община Варна е законосъобразна, като в мотивите съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи, е констатирал, че в плана, потвърден с оспорената заповед, УПИ ІІ-1532 е отразен надлежно, като имот частна, а не държавна собственост, за разлика от останалите имоти - предмет на плана, чийто статут не е отразен надлежно. В тази връзка молят решението да бъде допълнено с изричен диспозитив, потвърждаващ заповедта в съответната й част относно УПИ II-1532 и да им бъдат присъдени разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Алтернативно искат, в случай че съдът приеме, че не е налице основание за допълване на решението, да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, като в диспозитива на решението да не се чете думата ІІ-1532; и в резултат на това същият да остане: ОТМЕНЯ Заповед Г-480 от 20 декември 2007 г. на Главния архитект на Община Варна, с която, на осн. чл. 124 ал.2 и чл.16 3УТ, е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ1-1505а; IV-1253; VIII-1508a; VI-1252а; V-1252 за озеленяване, кв.5, и улична регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45. Писмени възражения са постъпили от администрацията на Министерски съвет и Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител гл. юрк. Карталска, от ст. юрк. Василев, процесуален представител на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна, в които са изразени становища за неоснователност на молбата и молят същата да бъде оставена без уважение. Писмен отговор е постъпил и от гл. юрк. Цанева, процесуален представител на Гл. архитект на Община Варна и Община Варна, в който е изразено становище за основателност на така подадената молба. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, "Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение", а според ал. 2 - "Съдът в открито заседание с призоваване на страните постановява допълнителното решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение". Тъй като в цитираната разпоредба не е посочено от кога започва да тече едномесечният срок, по силата на чл. 144 от АПК намира приложение разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, а именно че молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая се иска допълване на решение 10107 от 09 ноември 2022 г. по адм. дело 4247/2022 г., което е постановено в касационно производство, поради което съгласно чл. 223 от АПК решението е окончателно. Тъй като то не подлежи на обжалване, не се съобщава и респективно не се връчва на страните. Следователно остава хипотезата на влизане в сила на съдебното решение. В чл. 296 от ГПК са изброени случаите, при които съдебните решения влизат в сила. Предвид резултата от делото, че не се оставя в сила решението на Административен съд Варна, а се отменя, първоинстанционното решение не влиза в сила, а влиза в сила касационното решение, което не подлежи на обжалване. При това положение едномесечният срок започва да тече от датата на постановяването му - 09 ноември 2022 г. и съобразно правилото за броене на сроковете на месеци, регламентирано в разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК, срокът изтича на 09 декември 2022 г. Молбата за допълване на решението е депозирана от надлежни страни във Върховния административен съд с вх. 16414 от 11 ноември 2022 г., поради което е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно в частта, в която се иска допълване на решението поради това, че формираната воля на съда в мотивите към решението по отношение на недвижимия имот, върху които притежават вещни права молителите - имот с идентификатор 10134.2567.6 (УПИ II-1532), не е отразена в диспозитива на съдебния акт. Сочи се, че в диспозитива на решението съдът е отменил оспорената заповед на Главния архитект на Община Варна, като е пропуснал да потвърди заповедта в частта й, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ II-1532. С направеното искане по-скоро се цели промяна на крайния резултат по делото, приключило с влязъл в сила съдебен акт, отколкото искане за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК. Липсва непроизнасяне по цялото искане, в който смисъл искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се изразява се в следното: в диспозитива на решението да не се чете думата ІІ-1532 и в резултат на това същият да остане: ОТМЕНЯ Заповед Г-480 от 20 декември 2007 г. на Главния архитект на Община Варна, с която, на осн.чл.124 aл.2 и чл.16 ЗУТ, е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ 1-1505а; IV- 1253; VIII-1508а; VI-1252а; V-1252 за озеленяване, кв.5, и улична регулация с о.т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45. По реда на чл. 175 АПК може да се поправи очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Такава е налице при констатирано несъответствие между волеизялението на съда в мотивите на решението и резултата по делото, обективиран в диспозитива. В случая ВАС в решението не е пропуснал на потвърди заповедта по отношение на УПИ ІІ-1532, както се твърди в молбата. Аргументите за това са подробно изложени в мотивите на решение 10107/09 ноември 2022 г. по адм. дело 4247/2022 г. по описа на Върховен административен съд, като не е необходимо да бъдат преповтаряни. Исканата поправка, след като съдът се е произнесъл по същество, не може да се извърши в производство по чл. 175 АПК, тъй като не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Нито АПК, нито ГПК регламентират ред за поправка на писмена грешка, каквато молителите твърдят, че евентуално е налице. Следователно направеното искане е неоснователно и не може да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 176, вр. чл. 175, ал. 2, АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,