Решение № 15935 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2012 г.

Решение № 15935 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Икономически университет Варна, представляван от ректора проф. Пламен Благов Илиев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Андрияна Андреева, срещу решение № 2995 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 874/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Биляна Пламенова Василева, чрез процесуалния си представител адвокат Ганка Трендафилова, представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли за присъждане на направените разноски за тази инстанция - адвокатски хонорар 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура по съществото на спора дава заключение, че са налице посочените касационни основания, поради което жалбата следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъден Икономически университет Варна да заплати на Биляна Пламенова Василева сумата 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат от изпълнението на незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-05-1534/2.07.2008 г. на ректора на университета, с която е отстранена от обучение за срок от една година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2009 г. до окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата 510.00 лева, направени разноски по делото. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в посочения размер. С влязло в сила решение № 238 от 18.02.2009 г. по адм. д. № 3192/2008 г. на Административен съд Варна е прието, че заповед № РД-05-1534/2.07.2008 г. на ректора на университета, с която Биляна Пламенова Василева е отстранена от обучение за срок от една година, следва да отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и недоказаност на вмененото й дисциплинарно нарушение "опит за измама". Въз основа на този обвързващ правен резултат, правилно е прието, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията, а именно незаконосъобразен акт на длъжностно лице при изпълнение на административна дейност. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в това производство съдът е следвало да анализира какво поведение е имала ищцата по време на държавния изпит. Това е така, защото в случая административният деликт не се основава на незаконосъобразно действие на органи и длъжностни лица на ответника, а се основава на отменената по съответния ред заповед на ректора на университета. Наличието на неимуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразната заповед, е доказана чрез събиране на гласни доказателства. Отстраняването на ищцата от обучение във висшето учебно заведение й е причинило стрес, притеснения и тревога. Тази категория неимуществена вреда не може да бъде установена по друг начин освен чрез събиране на гласни доказателства, които в конкретния случай не са оборени от ответника. Съдът е дал вяра на свидетелските показания на роднините, които са били преки свидетели на преживяното от ищцата. Това, че тя не е ползвала отпуск по болест за влошено здравословно състояние, не е правила консултация с психиатър, респективно не са й правени изследвания и не е предписана терапия, не означава недоказаност на твърденията или липса на претърпяни вреди. Това, че успешно е продължила обучението си в друго учебно заведение и не е прекъснала работата си в семейната фирма, с нищо не променя факта на закъснялато й дипломиране в Икономическия университет Варна, по-късното започване на работа по специалността и преживяните тревоги в резултат на незаконосъобразната заповед на ректора на университета. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответницата за присъждане на разноски е основателна, но не следва да бъде уважавана, тъй като не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че за тази инстанция е платен адвокатски хонорар в размер на сумата 500 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение